Свободният ресурс във фискалния резерв е само 550 млн. лв.

Публикация 24 Фев, 2015 / capital / 273

Общата му стойност по думите на финансовия министър е около 6.6 млрд. лв., но 90% от парите са недостъпни за използване

Свободният ресурс от фискалния резерв, с който държавата може да оперира, е 550 млн. лв. към 19 февруари. Това съобщи финансовият министър Владислав Горанов по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) в понеделник. Според оповестените от него данни общата стойност на резерва към средата на този месец трябва да е около 6.6 млрд. лв., но над 90% от тези пари реално не могат да се използват (виж графиката).

Горанов беше принуден да обяви данните заради повдигнатите от Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) по време на заседанието въпроси, свързани със състоянието на резерва и какви суми се очаква да се възстановят в него от дадени заеми на Фонда за гарантиране на влоговете и Първа инвестиционна банка (ПИБ). Работодателската организация изрази съмнение относно общата стойност на дълга, която правителството възнамерява да вземе през следващите три години. Според Васил Велев, председател на АИКБ, не е необходимо да се взимат всички 18.2 млрд. лв. заем през следващите три години, с които да се покриват падежиращи дългове и заложени бюджетни дефицити.

Неразбирателство около дълга

"Става ясно, че 3 млрд. лв. се броят два пъти. Защото в обявения от Министерството на финансите план падежиращият дълг за трите години е 11.7 млрд. лв. И в него влизат погашенията на дълг, който все още не е емитиран", смята Велев. Той говори за 6-месечния мостов заем на стойност 2.54 млрд. лв., който кабинетът взе в края на годината и трябва да върне на четирите банки - Citibank, HSBC, Societe Genеrale и Unicredit, през май тази година. Също така според Велев падежът на голямата емисия доларови облигации (1.87 млрд. лв.), който беше в средата на януари 2015 г., също трябва да бъде изваден от предвидения за погашение дълг.

Според финансовия министър обаче "януарското падежиране е част от лимита на дълга за 2015 г. и част от лимитите, гласувани в закона за бюджета за 2015 г.". "Тези 11.7 млрд. лв. падежи включват всяка сума, падежираща в периода от януари 2015 г. до 31 декември 2017 г.", каза Горанов. Вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин се опита да доизясни нещата, като добави, че плащането през януари е било с мостов заем, теглен в края на миналата година. "Не трябва да се счита, че той вече е погасен през януари и е изваден от сметката. Трябва да гледаме какво се плаща в рамките на календарната година, така е прието и в закона за бюдежета за 2015 г.", добави министърът.

Несъответствие в цифрите

Въпреки опитите за обяснение на първо четене сметките за размера на падежиращите задължения не излизат. Именно по линия на падежиралата на 15 януари доларова емисия. Причината е, че за нейното погасяване правителството на Пламен Орешарски осигури пари още през юни 2014 г. Тогава на международните пазари бяха пласирани 10-годишни държавни облигации на стойност 2.92 млрд. лв. Приблизително 1.6 млрд. лв. бяха за плащане на предстоящото голямо задължение, а 1.3 млрд. лв. за планирания бюджетен дефицит. Евентуална причина за набавянето на по-голяма сума от необходимата е желанието на правителството да попълни фискалния резерв, който е на санитарния минимум. Свободният ресурс в резерва като правило се използва за покриване на текущи разходи, които впоследствие се възстановяват.

Относно парите в ПИБ Горанов обяви, че не бива да се оказва натиск върху банката да връща дадените й от бюджета средства. "Не смятам, че в момента е редно да оказваме натиск върху банката да ги връща. Дори съм забранил на ПИБ да връща средства на правителството в момента. Като мине малко време и се успокоят нещата, ще си влезем в графика на възстановяване", обясни Горанов. Той каза още, че ПИБ иска да върне оставащите около 800 млн. лв. на правителството, но финансовият министър не иска да ги вземе.