Когато през август миналата година Русия наложи ембарго за внос на някои групи хранителни стоки от ЕС, българските производители реагираха на мярката с голяма доза страх. Макар и износът на мляко и млечни продукти, месо, плодове и зеленчуци за Русия в последните години да не е в големи обеми, за някои фирми, които традиционно работят с този пазар, забраната действително се оказа силен удар.
Днес, шест месеца след наложеното ембарго, макар и да не са драстични или масови, вече са налице и косвените ефекти от влошените търговски отношения. Предсказанието за свръхпредлагане на евтини продукти от ЕС, пренасочени към България заради руските санкции, не се потвърждава поне от официалната статистика за вноса (виж графиката). Такива стоки със сигурност влизат, но по-често или през единични сделки като част от нерегламентирания внос.
Все пак в сектора е добре известно, че цените на отделни стоки на вътрешния пазар в ЕС падат вследствие от търговията с неизнесени обеми за Русия. И макар това да е в някаква степен добра новина за потребителите, все по-често тази практика се сочи от производителите като откровена форма на дъмпинг. Големите търговци, разбира се, са на друго мнение. Те твърдят, че планирането при тях се случва прецизно за дълги периоди напред, а шокът от руското ембарго върху цените се е усетил само първите седмици или месеци от налагането му, когато произведените количества с оглед краткия им срок на годност е трябвало да бъдат продадени бързо. След това по техните думи големите европейски производители просто са намалили обемите си.
С една дума - ефект от руската бариера срещу Европа върху България явно има. Но той е различен за отделните подсектори на хранителната индустрия и поне засега не се проявява като катаклизъм, който да промени лицето на целия бизнес, а като непрекъснат натиск върху нея.
Мащабите на промяната
През 2014 г., за пръв път от пет години насам износът на български продукти отбеляза спад. И макар той да беше под 1% на годишна база, данните на НСИ показаха, че експортът в посока Украйна се е свил с над 55% до едва 370 млн. лв., а към Русия намалението е около 10% до 1.032 млрд. лв.
В частност за сектора на селското стопанство и храните картината не изглежда така черна, защото за последните години Русия формира едва 2% от общия аграрен износ на страната. По данни на Министерството на земеделието и храните от забраните за конкретни продукти страната е загубила пазар за 10 - 12 млн. евро годишно, което представлява сравнително голям дял от общия аграрен експорт за Русия - между 17.4 и 20.6%, но едва около 0.2 – 0.3% от общото количество, изнасяно за всички страни.
За отделните сектори тези данни имат различно значение. За млякото и млечните продукти например руският пазар през 2013 г. е бил сред топ 10 дестинациите, посочват от Асоциацията на млекопреработвателите. Българският износ на млечни продукти за Русия е динамичен. Най-ниска е стойността му през 2007 г. (под 200 хил. долара), а най-висока - през 2013 г. (над 4 млн. долара). Все пак това е сегментът, който пострада най-силно от наложените санкции, защото имаше много кампании, включително с европейско съфинансиране, за промотирането на тези продукти и възстановяване на позициите им на руския пазар. За разлика от месото, което почти нямаше износ за Русия, при млякото и млечните изделия вече бяха сключени и доста сделки.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай