Петък, 1 Ноември 2024

Адвокат Николинка Мянкова: Прозрачност в работата на съдебната система и ясни правила при избора на ръководство може да върнат доверието в

Адвокат Николинка Мянкова: Прозрачност в работата на съдебната система и ясни правила при избора на ръководство може да върнат доверието в
Публикация   17 Фев, 2015   /     Интервю на Румен НИКОЛАЕВ   /     1697

 

 Адвокат Николинка Мянкова е председател на адвокатската колегия в Русе от 2013 г. Първият и мандат като председател е бил от 2004 до 2007.

Започва кариерата си като младши съдия в Окръжен съд Русе, а след това съдия в Районен съд Русе. От 1993 година е адвокат и член на Адвокатската колегия.

Семейна, с една дъщеря.



 -     Адвокат Мянкова, може ли да се вярна на съдебната система?

-      Според мен не само може, но и трябва да се вярва. Считам, че в огромния си процент съдебната система е целеустремена да прилага точно законите и да спазва правата на гражданите..

-       А как тогава да четем това социологическо проучване, в което едва 8 процента от гражданите вярват, че ако имат проблем, той може справедливо да бъде решен от същата тази система?

-       С годините се натрупаха негативните виждания към съдебната система, но аз считам, че не е правилно да се хвърля упрек към цялата система. Действително има проблем, далеч съм от мисълта, че всичко е идеално, но не приемам, че работата на съдебната система е толкова лоша. Защото една много малка част от работата на тази система е видима.

-  Има проблем и къде е той, хората, които са потърпевши, искат бързо и справедливо съдопроизводство. Ако то  такова, съществуват рискове за повече и по-сериозни грешки…

-     Да, трябва да се намери балансът между бързината и законосъобразността. Мисля, че с течение на годините този баланс все повече се намира. Помня времето, когато съдебната система беше ужасно бавна, толкова бавна, че започвайки едно наказателно дело, на финала забравяхме кога точно това се е случило.

С промените в НПК, споразуменията за съкратеното производство, за наказателното право говорим. Всичко това доведе до една значително по-голяма бързина в производството. Тъй като работя със съдилищата в цяла България, мога да кажа, че в по-голямата си част нямат проблем с бързината. Такъв проблем има може би в София.

В Русе отдавна няма такъв проблем.

Недоверието, което се е появило и наслоило във времето, свързано ли е с обвързването на съдебната система с политиката, по принцип, и на местно ниво?

- Видимо не намирам да има връзка между съдебната система и политиката, особено след 90-те години на миналия век, когато системата се деполитизира…

- Това не е ли по-скоро добър адвокатски отговор?

- Адвокатски отговарям, защото от 1993 година не съм в съдебната система…Аз просто виждам съдебната система като адвокат, но не и отвътре. Не виждам взаимна зависимост между магистратите и политиците…

- Да вземем пример с историята около Напоителни системи в Русе, прокуратурата обеща да има привлечени обвиняеми, но така това не се случи…

- Не го зная това дело, съжалявам…Като адвокат не е имало случай, в който да усетя, че мой клиент е обвинен не защото е обвиняем, а защото срещу него има такава поръчка…. Може би не съм запозната, защото и от доста време не се занимавам с наказателно право.

- Усилено се говори за реформа, но тя няма ли да остане просто едно понятие като много други?

- Дълбоко се надявам да не остане. Трябва да се покаже в по-ясен цвят възможността съдебната система да бъде справедлива.

  Смятам, че грешката в съдебната система е това затваряне в самата себе си, това нежелание да даде отчет пред обществото за това, което е свършила, не че не е свършила, а че не желае да го покаже. Съдебното решение не се коментира- не е така, дори напротив- затова има мотиви. Ако не се коментираше, решението щеше да има само диспозитив.

  Смисълът на мотивите на решението и на присъдата са в това, да стане ясно защо един съдия или един съдебен състав е взел това решение. Независимо че това е написано, той би трябвало във всеки един момент и пред обществото да обясни позицията си. Защото в края на краищата е записано в Закона, че решенията на съда се вземат на базата на Закона и вътрешното убеждение на съдията. И ако един съдия не може да обясни защо така е приложил Закона и защо е придобил такова вътрешно убеждение спрямо конкретен казус, това би било проблем.

  На обществото именно това му липсва, да разбере защо едно съдебно решение е взето по конкретния начин. Ако това се случва, усещането за липса на справедливост ще намалее значително, както и съществуващата сега предубеденост…

-       Т.е., липсата на информация за мотивите е сериозният проблем…

-    В края на краищата винаги има две страни- прокуратура и подсъдим, ищец и ответник. Винаги едната страна е по-удовлетворена от другата.. И винаги едната страна ще се чувства по начин, че недостатъчно справедливо е приложен Закона и неправилно оценени фактите. Но ако това е обяснено по подходящия начин, това усещане ще бъде значително намалено.

-         Къде е мястото на адвокатурата в съдебния процес?

-   То е ясно определено, тази професия защитава правата и законните интереси на гражданите, физически и юридически лица по най-добрия възможен начин. Адвокатурата е оня коректив, който следва да следи дали правилно се прилага Закона…

-               За това трябва адвокатите да са добри специалисти… А знаем, че в момента редица ВУЗ-ове буквално бълват юристи. Това не се ли отразява на качеството на работата, как реално стоят нещата в тази ситуация?

-               Отговорът е наистина двояк. От една страна конкуренцията е наистина ражда по-добри специалисти. През последните години конкуренцията наистина започва да става истинска.С приемането през 2004 г.  на Закона за адвокатурата  се въведоха адвокатските изпити. Те стават от всяка следваща година все по-трудни.

От друга страна обаче много юридически факултети възпитават прекалено много юристи, които системата в България не може да поеме. Разбира се, една част от тях никога не се занимават с право, друга- нямат такова намерение. Но за съжаление част от тези, които се учили и имат идея да стават юристи, на този етап им е много трудно именно поради тази висока конкуренция.

  За в бъдеще ще е добре да се редуцира приемът или поне хората, които кандидатстват, да са наясно предварително дали си заслужава да положат толкова много труд и усилия не само да завършат, а и след това да имат жили и желание да се реализират.Добре е да се помисли и за въвеждане на единен държавен изпит за всички факултети.

-               Жива ли е още приказката за оня баща адвокат, който с едно дело изучил сина си, а младият вече адвокат го завършил само с едно дело?

-               Не, при положение, че делата в повечето случаи се гледат в срокове, особено в Русенския съд, по мое наблюдение над 90 на сто от гражданските и търговски дела приключват в установените срокове. Не мисля, че този анекдот може сега да се случи.

-               А как стоят отношенията между прокуратура, съд и адвокатура, вероятно не са без никакви търкания?

-               На местно ниво нямаме някакви проблеми със съд и прокуратура. Няма случай, в който да сме поискали диалог и това да ни е отказано. Друг е въпросът дали може да стигнем до единомислие…

         Сега предстои  да започнем един сериозен разговор за нелоялната конкуренция в адвокатурата, която съществува.

-               За какво точно става въпрос?

-               Става въпрос за сдружения, физически и юридически лица, които упражняват адвокатска професия, без да са регистрирани като адвокати. От една страна осъществяват нелоялна конкуренция по отношение работата на действащите адвокати, и от друга заплашват интересите на гражданите, на което дават едни консултации и псевдо услуги на никакво ниво…

-               За какво по-точно говорим?

-               Става въпрос пътно-транспортните произшествия, за които вече започна да се говори, за регистрация и всякакви преобразувания на фирми в Търговския регистър от лица, които не са адвокати, които често и не са с юридическо образование. Много често тази дейност се извършва от консултантски фирми, от счетоводни фирми… Да не говорим за агенциите за недвижими имоти, които подготвят на гражданите предварителни договори, договори за наем, дори и нотариални актове. Това е много сериозен проблем, който стои пред нас. Този проблем се е натрупал в годините и вече няма място за търпимост.

         Тук трябва да се обединим с всички органи, не само на съдебната система, но и на полиция, на болници, откъдето най- вероятно излиза тази информация.

     На всеки му е ясно, че няма как час след смъртта на едно лице, претърпяло катастрофа, сдружение с нестопанска цел да праща свои представител при роднините на това лице. Те са придобили информация отнякъде за имена, за адрес, за телефони.

  Сега предстои да започне такъв диалог и в Русе, защото положението стана нетърпимо.

-               Има ли някаква статистика, конкретика за всичко това?

-               За съжаление не разполагам с конкретни цифри, тъй като в много малко от случаите са замесени адвокати. От друга страна, адвокатите, които участват в една такава схема, нямат интерес да дадат информация на адвокатските съвети. Що се отнася до гражданите, те все още не подават до нас такава информация, за да можем да направим ние такава статистика. От това, което се говори в адвокатските среди,.става ясно, че проблемът започва да става сериозен и нетърпим.

-               А как ще коментирате дали и как се спазва случайният принцип на разпределяне на делата в русенските съдилища?

-               Далеч съм от мисълта, че този принцип не може да бъде и не е нарушаван, но като адвокат нямам механизъм, по който да го разбера. При механизма на случайното разпределение   манипулирането е тогава, когато едно конкретно дело трябва да отиде при конкретен съдия. Но аз нямам впечатление това как се случва и дали е възможно.

-               От целия разговор дотук се стига до въпроса: Адвокат Мянкова е успяла да прозре същността на действащата система и да се нагоди към нея или е толкова добра и не се налага да навлиза в каквито и да е конфронтации, за каквито цялото общество говори?

-               Не мисля, че е нито едното, нито другото. Просто всеки адвокат, който си върши нормално работата, няма достъп до някакви задкулисни истории. Не казвам, че това, за което говорите, не съществува. Но едно е да имаш достъп и пряко наблюдение върху тях, друго е само да си чувал. И в адвокатската колегия няма нито един постъпил сигнал от адвокат, че има дело, което не е разпределено правилно. Ние имаме правна възможност да извършим проучване и да вземем мерки до съответния административен или друг орган.

-               А стигали ли са до Вас сигнали, за обвързаност между адвокати и представители на съдебната система- прокурори и съдии? Има случаи, в които ответници по дадено дело си наемат адвокати извън Русе, тъй като се съмняват в тяхната лоялност и към защитата, която са поели?

-               Искам да работим с конкретни сигнали. За такива случаи също нямаме сигнали, няма жалби.

-               Ако трябва да обобщим, може ли и как да се върне доверието към съдебната система?

-    За мен на първо място е прозрачността в работата на съдебната система. Следва прозрачността при избора на ръководство на съдебната система…и много, много ясни критерии за кариерно развитие в съдебната система         

 



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha

Прочети още