Внесеният на първо четене в Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката безспорно цели подобряване на енергийното и водно регулиране, осъществявано от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Авторите на законопроекта в общия случай са се съобразили с препоръките от активната обществена дискусияотносно дейността на комисията, проведена през изминалата година.
Според БДЦ, в законопроекта проличава и стремежа регулаторният орган да е правно отделен и функционално независим от публични и частни образувания и органи за управление, включително национални, местни и регионални структури. По този начин вносителите целят постигане и на изискванията на членове 35(4) от Европейската директива за електроенергия и 39(4) от Директивата за газ, които предвиждат:“Държавите-членки гарантират независимостта на регулаторния орган и безпристрастното, и прозрачно изпълнение на правомощията му“.
В същото време, предлаганите конкретни промени в разпоредбите на закона, въпреки претенцията на авторите за подобрение при осъществяване на регулаторните правомощия на комисията, не могат да бъдат приети от нашата парламентарна група в този си вид. Ето конкретно какво имам предвид:
1. Относно законовите предпоставки за оптимизиране работата на КЕВР, отразени в мотивите на авторите и по-конкретно-предлаганото разделяне на комисията на два специализирани състава.
Позицията на парламентарната група на Български демократичен център е, че
разделянето на комисията на два състава няма да доведе до подобряване на ефективността на работата й, а само излишно ще натовари председателя, който ще трябва да изпълнява отредените му от настоящия правилник функции в пълен размер, като освен това присъства и ръководи заседанията и на двата състава.
В досегашната практика на ДКЕВР, при единен състав, експертите в специализираните дирекции на комисията разглеждат всички постъпили документи, съобразно своята компетентност, подготвят доклади към комисията, включително проекти за решение и ги внасят за разглеждане от комисията. За членовете на комисията основните задължения са проверка на правилността на експертните заключения, анализ на съответствието на предложените решения с националната енергийна политика и заключение за икономическата и юридическа целесъобразност на решенията. Тези задължения, според нас, могат да бъдат изпълнявани отединен състав на комисията, в който влизат членове с експертно ниво в енергетиката, В и К сектора, икономиката и правото.
През последната година възникналите проблеми в енергетиката може би изместиха акцента в работата на ДКЕВР, като комисията се занимаваше основно с болезнените за обществото проблеми с цената на тока, но това не може да обоснове едно такова изкуствено разделяне от типа „ни риба, ни рак“.
Препоръката на консултанта от Прегледа на регулацията на В и К отрасъла, на която се позовават авторите на законопроекта е за юридическо разделяне на настоящата комисия на две самостоятелни комисии. Ние не считаме, че тази препоръка е непременно приложима.
Твърдо се поддържа становището си за единен състав на Комисията за енергийно и водно регулиране. В подкрепа на това си становище добавяме и аргумента, че в предложения законопроект единия състав /за В и К сектора/ се състои само от двама членове, което поставя под съмнение възможността за вземане на решения в извънредни ситуации /например отсъствие на единия от членовете/.
В състава на комисията трябва да фигурират както специалисти в областта на енергетиката и В и К, така и юрист, и икономист. Противопоставяме нашето мнение на тезата в Мотивите на авторите, че последните специалисти са били задължително необходими единствено при първоначалното попълване на администрацията и нейното обучение в областта на регулирането.Комисията не може да бъде съставена само от експерти с техническо образование, членовете трябва да притежават разнообразна експертиза, задължително включваща икономиката и правото.
Съставът на комисията трябва да изглежда така: 4 енергетици /електро, газ, топло/, двама В и К специалисти, юрист, икономист, председател, общо 8 души.
2.Относно прозрачността на работа на комисията
Не е приемлива идеята на предлагания законопроект всички заседания на комисията да са открити. Основният ни мотив е, че това е практически неосъществимо, изисква много време и допълнителен ресурс и не съответства на практиката на регулаторните органи.
В практиката на ДКЕВР до настоящия момент всеки решаван проблем преминава през следните етапи:
- Закрито заседание за обсъждане и приемане доклада на съответните дирекции по проблема и предварителния проект за решение;
- Открито заседание със заинтересованите лица за обсъждане на доклада на дирекциите и излагане на аргументите на всички участници;
- Обществено обсъждане на проблемите с участие на заинтересованите НПО, Браншови организации, синдикати и други заинтересовани;
- Закрито заседание на комисията, на което се взема окончателното решение, съобразено с проведените дебати и обсъждания;
Само откритите заседания, без предварителната подготовка изключително ще обременят, а няма да подобрят работата на комисията. За нас проблемът не е в наличието на закрити заседания в процеса на вземане на решения, а в неосигуряване на равнопоставеност на засегнатите от регулираните дейности субекти и пренебрегване от комисията на аргументите на участниците откритите и обществените обсъждания, както и в качеството на приеманите доклади.
Ето защо ние ще подкрепим разширяването на обхвата на публикуваната от комисията информация, включително от откритите заседания и обществените обсъждания и особено оповестяването на начина, по който е гласувал всеки член на комисията при вземането на окончателното решени на закритото заседание.
Тези изменения в Закона, съчетани с указаната по-горе практика са достатъчни за осигуряване на необходимата прозрачност в работата на комисията.
3.Относно изискванията за професионален опит на кандидатите за членове на
комисията счита, че отговорността и самостоятелността на решенията на комисията изискват по-голям професионален опит на кандидатите от този, предвиден в законопроекта. Подкрепяме изразеното становище от представителите на БСП-лява България пред Комисията за наблюдение на дейността на ДКЕВР за 7 години стаж, придобит при реално приложение на специалността.
4.Относно Устройствен правилник за дейността на КЕВР.
За реализиране на основната идея на Законопроекта се налага Устройствения правилник за дейността на КЕВР да се приема от парламента.
5.Относно бюджета и средствата за осъществяване дейността на КЕВР.
Необходимото условие да се гарантира независимостта на КЕВР е бюджета на комисията да се приема от Народното събрание. Съответно отчета за дейностите на комисията и финансовия отчет също трябва да са под контрола на Парламента.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай