През изцяло стъклените стени на петнадесетия етаж в централата на БТК гледката е вълшебна. Сякаш светът е като на длан - там, в краката ти. Дори другите високи сгради изглеждат някак тънички, а от кабинетите на най-високопоставените в компанията софийското ларго с държавната власт дори не се вижда. Затова и когато се възкачи там като най-голям акционер в БТК с контрол върху телекома, българският (тогава) банкер Цветан Василев се почувства като владетел. За разлика от участията си в доста други дружества, които предпочете да завоалира или направо да скрие, контрола си върху БТК Василев обяви с гордост. И разбираемо - освен че в случая става въпрос за най-големия като приходи телеком в страната, говорим за стратегически важна за страната компания, и то в сектор, където в световен мащаб играят само големите момчета.
Да, БТК постави Цветан Василев на международната бизнес сцена. Затова и точно там той се възкачи без маска.
Освен с вълшебната си гледка кулата на БТК обаче е известна и с друго - свирепият вятър, който вилнее там целогодишно. Вятър, който банкерът очевидно подцени. Днес той е по-силен от всякога, заплашвайки да отвее отслабения, низвергнат и изгонен в чужбина владетел. От месеци поривите му се усилват. А през последните седмици леденият им дъх носи истинска война.
Историята накратко
Накратко и в прав текст това, което се случва в БТК, е просто: Цветан Василев е на път да изгуби първо управлението и реалния си контрол, а после и собствеността си в телекома. Информацията на "Капитал" за това беше потвърдена от няколко различни източника от сектора на телекомуникациите. Официални коментари по темата почти не получихме, а единствен такъв даде председателят на управителния съвет на компанията Златозар Сурлеков. Разказана в резюме и без увъртания, историята звучи така:
В момента след сделка по преструктуриране на задълженията на БТК през ноември 2012 г., която всъщност си беше придобиване, Цветан Василев държи през верига от няколко дружества 43% от БТК, руската ВТБ през лондонското си инвестиционно звено VTB Capital има близо 33% от компанията, а остатъкът е разделен между група бивши и настоящи кредитори на телекома. Управлението обаче е изцяло в ръцете на Василев - негови хора са както председателят на управителния съвет Златозар Сурлеков, така и председателят на надзорния съвет Владимир Пенков. На практика VTB от месеци не е имала, нито искала участие във вземането на решения. По думите на самия Цветан Василев в интервю пред в. "Банкер" руската банка е само "номинален" акционер. В превод това означава, че VTB е де юре съсобственик в БТК, но де факто параван за друг притежател - самият Василев.
От началото на декември 2014 г. обаче VTB предприема действия да смени управлението на БТК, и по-конкретно да премахне оттам най-доверения човек на Василев, поставяйки на мястото му своя номинация, и така да придобие пряк достъп до контрола на реалната дейност на телекома. Ако приемем, че това е първи етап от изваждането на Василев от БТК, то той в момента е в най-активната си фаза. Вторият етап пък се очаква да е смяна в самата собственост. Като новите притежатели за момента не са категорично ясни, но вариантите са това да е или самата VTB (по-вероятно), или българската държава (малко вероятно), или историята да се проточи, а от това да се опитат да се облагодетелстват други местни играчи. Перспективата във всички случаи е после за телекома да бъде търсен нов купувач.
Подробностите от историята са любопитни, както ще видите по-надолу. Стратегически важното за самата БТК обаче е друго - иначе зрелищният сериал как компанията се разменя между финансови посредници, инвестиционни и недотам инвестиционни банки и фигури от местния политически пейзаж да свърши. И за нея да бъде намерен стратегически инвеститор. Някой, който иска не да я използва временно, да я натовари с още дълг и да търси бърз изход с максимум печалба, а да я развива, защото самият той има дългосрочен интерес в телеком бизнеса, а не в този с регистрацията на специални дружества.
И това е важно не само за компанията, а и за пазара на телеком услуги в страната и за данъкоплатците. Пазарът, макар и привидно да е спокоен, всъщност е силно конкурентен, капиталоемък, рисков и динамичен. И ако БТК продължава да е с раздробена собственост, разкъсвана от вътрешни войни между акционерите и разглеждана от тях като временно притежание, шансът й да оцелее, да не говорим да расте, в бизнес, където конкуренти са й Telenor - десетият по големина телеком в света, и "Мобилтел" - вече в групата на втория по богатство на планетата човек Карлос Слим, все повече намалява. С мениджърски умения проблемите със собствениците могат да се маскират, но само временно. За дългосрочно развитие трябват визия и пари. За пазара пък всичко това е важно, защото именно навлизането на БТК като трети оператор в мобилния сегмент донесе на потребителите най-сериозни облаги. И спъването й би означавало вреда за всички. Що се отнася до данъкоплатците - ако има макар и минимален шанс държавата да получи обратно по някакъв начин част от разходите си заради КТБ (която реално е платила покупката на телекома), за целта БТК трябва да остане стабилна и стойността й да не пада.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай