"Александър Морфов е „послушник” на определен вид театрални представления, които друг не може да прави в България. А въпросната Кортенска нека посочи спектакъла му, обслужващ която и да било власт", казва Теди Москов.
Теди Москов винаги е бил опозиция на простотията в българското общество. Затова по време на бунтовете на културата срещу Слави Бинев трябваше да го видим в градинката пред „Кристал“. Той обаче не беше там. Защото преживяваше друга съпротива – да живее без без баща. Баща му д-р Стефан Москов си отиде в края на ноември.
Поканихме режисьора, създал най-съвършената творба тази година в сценичните изкуства – „Каквато ти ме искаш“ по Луиджи Пирандело в Народния театър, за да разговаряме за революциите на културата, за циганията и простотията.
- Имате ли обяснение за гаврата на политическата класа с българската култура, г-н Москов? Като че ли не са разбрали добре посланието ви със Слави Бинев и сложиха негов аватар в Комисията по култура в парламента?
- Класа на политиците няма! А и във века на технологиите класи въобще няма, има цифри! А и ако си в центъра на вихрено разширяваща се окръжност от събития – няма нито ляво, нито дясно и в политически, и в геометрически смисъл! А и досега не съм дал право на никого от въпросните политици да управлява културата, която аз създавам! А и от 1994 г. съм излязъл на свободния пазар и работя, където намеря, за колкото се спазаря. Малко наперено звуча, но явно съм ядосан!
- Вие се опитвате да обяснявате света чрез изкуството. Обяснете ни – на какво се дължи пропастта между властта и културата у нас?
- Не само аз, а и доста други напоследък доказват зависимостта на властта от простака. У нас това е традиция от 1944 г. насам. Въпросът е кой копае днешната пропаст! Дали самата култура, или властимащите!? Или всички едновременно!? Надявам се вече да се появят „инженери” за „мост” над тая пропаст и да обезсмислят труда на копачите… Малко абстрактно отговарям, но ми писна да повтарям конкретното: за обидния бюджет, за евентуален процент от спортния тотализатор, за облекчаване на данъците на евентуалните меценати…
- Първата победа – отстраняването на Слави Бинев, умори ли артистите? Ще имат ли сили да се преборят, ако не за подходящите личности начело на културната политика, то поне за такива, които не ги обиждат с присъствието си?
- Отстраняването на Слави Бинев не е победа, а отклоняване на вниманието от истинските проблеми!
- Има ли потенциала този протест срещу чалга отношението на политиците към културата да прерасне в културна революция? Как си я представяте?
- Като Френската революция – с взаимоунищожение на провелите я!
Всъщност се надявам да измислим някакви културни програми, да отправим „предложения, които да не могат да отхвърлят“. Аз обаче не членувам в профсъюза на артистите и не мога да говоря от името на гилдията. Питайте някой друг.
- Мнозина негодуват срещу творците – защо излязоха на улицата, чак когато проблемът лично ги засегна, защо бяха повече егоисти по време на прехода, отколкото на страната на народа?
- А кой пееше по митингите? А не помните ли Йоско Сърчаджиев!? А Васко Кръпката!? И всички останали!? А „Развод ми дай…”? А „45 години стигат…”? А аз не излязох на улицата, защото я създадох в телевизията. Проблемът е, че малко хора последваха артистите. И стига с това понятие „народ”! Има различни групи хора! Например лекарите, производителите на тютюн, математиците не могат да бъдат натикани под общия знаменател „народ”. Нищо не ги свързва. Ако някой може да ми обясни какво разбира под „народ”, да заповяда. Комунистите използваха „народ”, за да убиват в негово име. Облагодетелствалите се от тези убийства продължават да харесват тази думичка. Май си търсят някакво ново „оправдание” за бъдещи поразии (не дай Боже).
- Протестът на Александър Морфов като че ли бе разчетен единствено от своите, от хъшовете, от актьорите, от интелектуалците… Защо неговата и вашата съпротива срещу простотията на върха на държавата изглежда ексцентрична за обикновените българи?
- Морфов е емблематична фигура за българския театър, такива фигури винаги са ексцентрични. А обикновените българи смятат, че артистите си живеят живота безгрижно в шеги и закачки. „К’во пък искат тия!”
- Морфов е срещу Патриотичния фронт и биневщината в културата, но и срещу него има фронт. Защо Мирослава Кортенска не зае неговата страна в битката на културата срещу простотията във властта, а търси корист в поведението му?
- „На Кортенския фронт нищо ново”! Тя мрази единствено, за да излезе от анонимност. С „оперетна“ омраза към някого привлича внимание към себе си.
- Тя твърди, че Народният театър не е знаме на творчеството, а хранилка за послушниците на всяко управление. Морфов ви е кумец, вероятно знаете на кого е „послушник“, кажете?
- Александър Морфов е „послушник” на определен вид театрални представления, които друг не може да прави в България. А въпросната Кортенска нека посочи спектакъла му, обслужващ която и да било власт. Аз лично не виждам такъв. А и властта май не го е видяла.
- Навремето не бяхте ли близки с Мирослава Кортенска? Когато лежахте в кома в Германия, тя дори събираше пари за вашето лечение…
- Тя писа книга за мен, която не съм чел, а и съм й забранил да посещава мои представления. Да не „извисяваме” разговора до Кортенска!
- Театърът като че ли не е остров на блажените, а микросвят на обществото, обладано в последно време от злъч и омраза, които излива във фейсбук, г-н Москов?
- Да се казва „театърът” е както да се казва „народът”. Има различни видове театър, които нямат нищо общо помежду си. А и да се отъждествява фейсбук с общество ми си струва неуместно.
- Някои от актьорите признават, че сами сте си заслужили културата да бъде заметена под килима. Така ли е?
- Трябва да проведа личен разговор с такива колеги, за да разбера аргументите им.
- Казват, че театърът е надеждата на отчаяния човек, но народът като че ли не ви разбира. Чувствате ли вина за това?
- Когато някой не разбира някого, вината винаги е взаимна! А коя точно група от народа не ни разбира? Защото има доста хора, които ни разбират.
- Във Франция артистите се надигнаха срещу идеологията на търговската печалба в изкуството. Надявате ли се високата култура у нас да получи защита на държавно ниво срещу заразата на комерса?
- Крайно време е! Само че кой ще се нагърби да измери височината на културата?
- Избягвате ли разговори за естеството на този проблем с актьори, които избраха чалга театъра? Защото вместо да се борят с проблема, те се възползват, печелят от него.
- За да има от какво да живеят… Освен това актьорът винаги е инструмент в ръцете на някого. Той няма собствена идеология. Иначе би играл само „положителни герои”.
- Колкото по-удобно се настанява чалгата в изкуството, толкова по-елитарни стават вашите постановки. Това съзнателна реакция ли е или лична потребност?
- И аз не знам.
- Според Морфов целта е българинът да бъде доведен до нивото на циганина… Малко по-късно Петър Москов избухна с репликите си срещу циганите. Защо отпорът срещу циганията у нас е невъзможно да бъде политически коректен?
- Който говори срещу циганите, всъщност не говори против ромите. Цигания е нарицателно. В Италия има израз „българска работа“, а дипломатическите ни отношения не са прекъснати. Колкото до съществуване на квартали с по-особена уредба на обществения ред, те съществуват навсякъде. В Рио де Жанейро има опасни райони, където не се препоръчва на туристите да влизат. А когато наемаш скъпа кола в Европа, нямаш право да влизаш с нея в Италия, в южна Франция и в страните от бившия Източен блок. Това ксенофобия ли е!? Къде тогава са правозащитниците!? Оня ден говорих с една ромка, тя беше убедена, че лекарите, които закъсняват, трябва да бъдат бити! С нищо не успях да я убедя в противното. Явно трябва да я убеди Държавата!
- Съвсем естествена и дори по роднински е подкрепата ви за Реформаторите, Петър Москов е ваш братовчед. Разочаровахте ли се от тях след като гласуваха Слави Бинев да оглави Комисията по култура и медии?
- Петър ми е втори братовчед. Дядовците ни са братя. Той е лекар анестезиолог. Ако беше лекар в театър, каквато беше майка ми, щях да му поискам обяснение. Ако майка му – Емма Москова, още беше министър на културата, щях да й търся отговорност. Тъй като „уликите” за вина са косвени, свалям обвиненията.
- С компромиси като този със Слави Бинев Реформаторският блок не загуби ли завинаги интелектуалците?
- „Интелектуалци” е измислено понятие. А умните хора няма на кого друг да разчитат, освен на Реформаторите. Въпреки, че те тепърва трябва да намерят своя облик.
- Борбата на културата срещу Слави Бинев съвпадна с може би най-тежкия момент в живота ви, загубихте баща си. Д-р Стефан Москов беше лекар, но артист по душа, какъв беше неговият човешки бунт?
- Добротата! Баща ми беше преди всичко музикант. Чехов казва: „Медицината ми е жена, а литературата – любовница.“ Същото важеше и за баща ми, само че с музиката.
- Макар да сте над 50, загубата накара ли ви някак да пораснете?
- Харесвам албума на Blood Sweat And Tears – Child is Father to the man. А да видим как ще преведете тази двусмислица! След смъртта на баща ми осъзнах, че от син се превръщам в родител: на сина си, а и на майка си май… За първи път ще играя тази роля. Не бях идеалният баща на Иван, ще пробвам да наваксам. „Остарях, без да порасна”, казва Фелини (не се сравнявам с него). Аман от цитати…
- В последно време всички сме изгубили смисъла, вие как го намирате?
- Не казвам! Не си деля смисъла с никого (освен с тези, с които вече съм го разделил)!
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай