Падането на цените на петрола доведе до редица слухове за неговия дълбок геополитически ефект. Днес мнозина смятат, че петролни плутократи като Владимир Путин в Русия могат да бъдат усмирени и че цената от 100 долара за барел петрол е останала в миналото. Не бързайте с изводите.
Цените паднаха, защото ОПЕК - и по-точно ключовият производител на организацията Саудитска Арабия реши да отвори кранчетата си, за да бъде сигурна, че няма да загуби пазарния си дял подобно на другите производители като САЩ, докато глобалното търсене остава слабо. Но не очаквайте падащите цени на енергията при всичката благодат, която представляват за портфейлите на потребителите в цял свят, да променят кой знае колко разхвърления геополитически пейзаж.
Мит № 1
Падащите цени на петрола ще обуздаят военните и политическите амбиции на Владимир Путин. Елементарното послание тук е следното: не разчитайте на това. Да, падащите цени доста изпразниха портфейла на Путин. Той обаче има милиарди, скрити в Руския фонд за национално благосъстояние, които може да използва за омекотяване на удара и да отложи поне засега орязването на социалните услуги.
Той се сближи с китайците и турците в опит да диверсифицира руските енергийни продажби извън Европа. Той подписа не една, а две големи газови сделки с Китай тази година, които ще осигурят на Китай 20 на сто от газовите му нужди до 2020 г. Изправен срещу непримиримостта на България и Европейския съюз, Путин спря строежа на тръбопровода "Южен поток", който сега ще минава през Турция, която се съгласи да купи 14 милиарда кубически метра от капацитета на тръбопровода от 63 милиарда кубика.
Не са много признаците, че в близко бъдеще се очаква размразяване в новата Студена война край западните граници на Русия. Примирието в Източна Украйна постоянно се нарушава. Путин непрекъснато плаши Молдова заради това, че тя е обърната към Европа (нейният източен Приднестровски регион вече е под контрола на подкрепяните от Русия сепаратисти). Отцепилата се от Грузия Абхазия наскоро подписа Договор за съюзнически отношения и стратегическо партньорство с Русия. Прибалтийските републики - Естония, Литва и Латвия, също усещат натиск със засилените от Путин шпионаж и движение на войски покрай техните граници.
Комбинацията от санкции, валутна спекула, изтичане на частни капитали и падането на цените на петрола са бурята, надвисваща над Русия. Ако новата руска средна класа се обърне срещу Путин, има риск от още геополитически сътресения и вътрешни репресии, с които той ще се опита да се задържи на власт.
Мит номер 2
Иран ще направи отстъпки в преговорите за ядрената си програма. Някои смятат, че падащите цени на петрола, съчетани с дългосрочния ефект на санкциите, ще принудят Иран да се предаде на масата за преговори. Но Иран направи малко отстъпки за нещастие на западните лидери, а крайният срок за споразумението бе отложен с още шест месеца. Пред последното десетилетие Иран натрупа за черни дни голям ресурс от петролните си приходи в Националния фонд за развитие. Върховният лидер аятолах Хаменей призова народа си да създаде "икономика на съпротивата", за да се справи от позицията на ядрена сила с петролния натиск.
Мит номер 3
Ниските цени на петрола ще се запазят. Някои учени глави смятат, че дните, в които цената беше 100 долара за барел петрол, са част от миналото, че световната икономика забавя растежа си, идват нови източници на доставка и потребителите стават по-консервативни. Помислете за политиката, а не само за законите на предлагането и търсенето, когато става дума за цените на петрола. Още една война в Близкия изток или колапс в една от ключовите страни производителки със сигурност ще изстреля отново цените главоломно нагоре. Докато САЩ се опитват да ограничат собствения си ангажимент в Близкия изток заради нарастващата собствена енергийна независимост, със сигурност празнините ще бъдат запълнени от нови неприятности.
Нещо повече, ако страни като Канада бъдат ограничавани да предлагат увеличеното си производство на пазара заради политически натиск или липса на инфраструктура, към края на това десетилетие (както отбеляза във Ванкувър премиерът на провинция Албърта Джим Прентис), това ще окаже очевидно влияние върху цените. Тези митове показват, че непостоянството на цените на петрола ще продължи, тъй като източниците на бъдещата енергия се колебаят във все по-несигурния свят.
--------------------------------------------
Дерек Бърни (на снимката вляво) е бил посланик на Канада в САЩ през 1989-1993 г. Лично е участвал в преговорите за създаването на зона за свободна търговия между двете страни.
Фен Ослър Хампсън е професор в Карлтънския университет в Отава.
Статията на двамата специалисти е публикувана в канадския вестник "Тлоуб енд мейл"
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай