За трета поредна година Институтът за пазарна икономика,в сътрудничество с Региостат, изготвя актуални социално - икономически профили на 28-те области в страната. Профилите представят състоянието и развитието на областите въз основа на 59 показателя, обединени в осем категории – икономика, инфраструктура, данъци и администрация, демография, образование, здравеопазване, околна среда и социална среда.
След сериозния спад през първите години на кризата икономиката на област Русе бавно започва да се възстановява. Областта е на дъното на класацията по усвояването на европейските средства. Безработицата в областта се движи в унисон с тенденциите в страната от началото на кризата насам, като през последната година дори се отчита леко понижение за разлика от продължаващото нарастване на национално ниво. През 2013 г. доходите са над средните за страната, ако изключим София-град.
Здравеопазването продължава да е предизвикателство, като основните проблеми са свързани с недостига на медицински персонал. Макар и развитието на училищното образование да изпраща противоречиви сигнали, университетът в град Русе поставя областта сред първенците по осигуряване на висше образование. Социалната среда е оценена като много добра най-вече заради по-добрите от средните показатели за бедност и социално включване, както и заради богатия културен живот.
Икономиката на област Русе бавно се възстановява след спада в началото на кризата. През 2011 г. БВП на човек от населението в областта е 7602 лв., или с 15% повече спрямо предходната година. Ако извадим София (град) от сметката поради огромните разлики между столицата и останалата част от България, област Русе има по-висок от средния БВП на човек от населението (6924 лв.), независимо от по-големия спад на БВП след началото на кризата спрямо общото намаление в страната. Основната част от брутната добавена стойност в областта се формира от сектора на услугите. Преките чуждестранни инвестиции в предприятия от нефинансовия сектор (с натрупване) са наполовина от средните за страната, като към края на 2012 г. достигат 1492,8 евро на човек. Въпреки това след присъединяването на България към Европейския съюз инвестициите в област Русе са нараснали със 120%, което е повече от два пъти над средния ръст в страната.
Заетостта в област Русе продължава да спада за трета поредна година през 2013 г., като достига 44,2% сред населението на 15 и повече навършени години.
Към 31 януари 2014 г. областта е с най-малко изплатени суми на човек от населението по договори на общините като бенефициенти по оперативни програми – 152,1 лв. при 379,8 лв./човек средно за страната. Русе е далеч от първенеца област Габрово, която се намира в същия район за планиране и където стойността на изплатените суми е 940 лв./човек. В Русенска област най-много европейски средства са изплатени в общините Бяла (552,4 лв./човек) и Две могили (312 лв./човек), а най-малко – в Сливо поле (97 лв./човек) и Ветово (21,6 лв./човек).
Добрите новини
1. Анализът разкрива бавни, но осезаеми положителни тенденции на икономическо възстановяване.
Икономическата активност на населението се повишава, а заетостта в повечето области нараства през 2013 г., макар и все още да не достига предкризисните нива.
2. През последните две години са налицепримери за бързо възстановяващи се области, които успяват да привличат инвестиции въпреки кризата и да предлагат по-добри условия на живот. Най-показателна в това отношение е област Бургас.
3. Благодарение на успешната реализация на проекти за опазване на околната среда оценката на гражданите за нейното качество се повишава, а делът на населението с достъп до канализация и този на хората, свързани с пречиствателни станции, нараства бързо.
4.През 2013 г. регистрираните посещения в кината и театрите достигат рекордни за последните няколко години нива –тенденция, която важи дори за по-малки области като, например,Търговище.
5. Усвояването на европейски средства масово се ускорява през 2013 г. За трета поредна година шампион по усвоени средства на глава от населението остава област Габрово, следвана от област Бургас.
Лошите новини
1. През последните години в сферата на образованието и здравеопазването протичат по - скоро негативни тенденции, които в голяма степен са следствие от липсата на ясно изразен курс към реформи от страна на централната власт. Обхватът и на двете системи е по- малък през 2013 г., отколкото през предходната година – например,
здравноосигурените лица намаляват от 87,3 на 86,1%, а коефициентът на записване на населението в V-VIII клас спада от 81,0 на 79,7%.
2. Въпреки че ситуацията на пазара на труда се подобрява, голям
а част от областите в страната не участват в този процес. През 2013 г. заетостта на населението над 15- годишна възраст остава под 40% в седем области– Видин, Враца, Ловеч, Монтана, Разград, Силистра и Търговище. Всичките те се намират в Северна България. По- голямата част от новите работни места се създават в южната част на страната.
3. Негативните демографски тенденции, следствие от ниска раждаемост и отрицателен прираст на населението, се запазват.
През 2013 г. в страната вече няма нито една област, в която децата на възраст до 15 г. да са повече от лицата над 65- годишна възраст.
Единствените области, в които населението се увеличава през 2013 г., са София (столица) и Бургас.
4. На фона на пускането в експлоатация на автомагистрала „Тракия” са притеснителни и данните на Агенция „Пътна инфраструктура” за спадащ относителен дял на пътната настилка в добро състояние.
5. Наблюдават се сериозни дисбаланси по отношение на способността на отделните общини да усвояват успешно европейски средства. Претеглени към броя на населението през 2013 г. общо усвоените средства към 31 януари 2014 г. варират от 0
лв. до над 4 хил. лв. на човек в отделните общини. В над 50 общини усвоените средства са под 100 лв. на човек от средногодишното население през 2013 г., като сред тях се нареждат областните центрове Пловдив и Кюстендил.
6. Данните за динамиката на доходите на домакинствата в страната през последните 10 години говорят за увеличаваща се пропаст между столицата и най- бедните области.
За периода 2004- 2013 г. средногодишният темп на нарастване на доходите в столицата е 12,79% при среден темп за страната от 8,50%. Най- бавно нарастват доходите в област Ловеч – с едва 2,90% на година.
7. Електронните услуги и услугата „на едно гише” се развиват бавно, като оценката на бизнеса за качеството на е-услугите се влошава спрямо миналата година.
По- неблагоприятни са и средните оценки за работата на местната администрация и възприятията за корупция.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай