Малцина вероятно са посветили работния си следобед в сряда, за да гледат по на живо по "Канал 3" дискусията в бюджетната комисия на новосформирания парламент. Шоуто беше на ниво - с главна роля на управителя на централната банка Иван Искров, разгорещен и истински ужасЕн. Този път от осъзнаването, че с един замах депутатите от неоформеното още парламентарно мнозинство са способни да отменят наложения с въвеждането на валутния борд през 1997 г. консенсус за поддържане на финансова дисциплина и стабилност в България. "Как така централната банка да напечата пари", крещеше Искров и настояваше бележките му да бъдат отразени в протокола. Страховете му бяха основателни.
За тези, които не са проследили темата в детайли, да обясним, че в този ден, втория от работата на новия парламент, бюджетната комисия се събра да гласува няколко законови поправки с анонимен вносител - смята се от ГЕРБ. Текстовете по същество отлагаха разрешаването на казуса Корпоративна търговска банка (КТБ) и вменяваха на БНБ задължение да оздравява банки, когато собственият им капитал стане отрицателен. Финансов нонсенс, който мнозинство от ГЕРБ и ДПС първо прие в комисията, на другия ден незнайна ръка беше смекчила спорните текстове, а в петък от парламентарната трибуна лично лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов даде на заден, отказвайки се от тях.
Този кратък епизод, след който задълженията на държавата можеха да се окажат с няколко милиарда повече, само идва да покаже колко големи са
Рисковете, които политическата нестабилност поставя пред икономиката
Ден преди притеснителното заседание на бюджетната комисия едно съобщение на Националния статистически институт едва стигна до задните страници в някои вестници. То гласи, че за пети пореден месец фирмите, които институтът редовно анкетира, очакват допълнително влошаване на бизнес климата. Нивата на сантимента са почти там, където са били в началото на кризата през 2009. Това означава, че хората, които в тези месеци на годината правят бизнес планове, вземат решения за нови проекти, инвестиции, наемане на хора и повишаване на заплати, са все по-негативно настроени. Не знаят какво да очакват.
Истината е, че крайно негативен сценарий не е изключен. Ако мафиотизацията на публичните финанси се задълбочи – например обръчите от фирми на ДПС продължат да всмукват средства от публичните проекти, ако по силата на други политически констелации България се ангажира с гигантски инвестиции с неясна възвращаемост (само "Южен поток" и 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй" биха означавали финансов ангажимент на стойност над 10% от БВП), финансовата стабилност на страната ще бъде застрашена. Още по-бързо това ще стане, ако продължат да не се предприемат необходимите мерки от "Банков надзор" за влошаващите се баланси на някои банки, които скоро също може да се наредят на опашка за спасяване.
Ключовият проблем в такава среда на политическо лимбо и възможности от десноцентристки до неясен кабинет или нови избори е, че бизнесът и потребителите са все по-несигурни, а както е известно, това само по себе си предизвиква проблеми за икономиката. Сигнали като този, който излъчи бюджетната комисия в сряда, пращат инвестициите във фризера. Това е заплаха за отделните фирми и за отделните техни служители, но е заплаха и пред перспективата на България да се възстанови от кризата. По-лошо. Ще бъдат ударени и здравите банки, защото кредитите ще се обслужват все по-трудно. Ще се задълбочава дефицитът в бюджета, защото ако продажбите и печалбите на фирмите се свиват, няма да има кой да внася данъци. Натискът за обслужване на социалните системи ще задълбочи
Дълговата спирала, в която България влиза
България влиза в негативна спирала на натрупване на дълг – нещо, което отличаваше страната от проблемните европейски държави. Бюджетните дефицити - 4% от БВП за тази година, 3% планирани за догодина, ще се покриват с дълг. В допълнение, с дълг ще се запълват и черните дупки, които отваря дългогодишният отказ на политиците да се ангажират с реформи – вземете енергетиката и здравеопазването за пример. Не на последно място, за кражбите и злоупотребите, които корупцията и зависимостта на регулаторите правят възможни, също ще има натиск да бъдат прехвърлени за сметка на данъкоплатците - случаят с КТБ е показателен.
Факт от седмицата: всичките политически сили се събраха в четвъртък при служебния финансов министър, за да подготвят решение на парламента, с което се увеличава таванът на дълга - показател, който не случайно се записва в закона за бюджета и се контролира. Служебният кабинет предлагаше таванът да се вдигне с с гигантските 4.5 млрд. лева, но след срещата беше обявено, че всъщност може да се наложи държавата да вземе до 6.2 млрд. нови заеми. Тази сума отразява провала на бюджета, заемът, който ще трябва да се даде на фонда за гарантиране на влоговете, нуждата да се рефинансира държавната подкрепа за Първа инвестиционна банка... и още - политиците ще трябва да обяснят какво. Така, ако България започне годината с 18.3% съотношение на държавния дълг към БВП, в края на годината може да се окаже с 30.6%! Това все още се води здравословно ниво (маастрихтският критерий, който страните в ЕС трябва да спазват, е 60%, като тези, които са под него, са единици), но бързината, с която България може да се придвижи там, е плашеща.
Нека да го кажем ясно. Стабилността на валутния борд зависи от стабилността на публичните финанси и стабилността на банковата система. И двете са разклатени в момента. Положението все още не е неспасяемо, но няма пространство за повече популизъм и грешни ходове.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай