Господин Дайнов, как си обяснявате "притихналата" предизборна кампания на този етап?
Според мен се потвърждават подозренията, че политическите сили предварително са се отказали да се борят, внушавайки си, че накрая най-много гласове ще има ГЕРБ. Друга причина за тази вялост не виждам. Макар че – ДПС, например не ми се струват притихнали. Като цяло, обаче в кампанията наистина има липса на хъс.
В известен смисъл тук Радан Кънев е прав. Политиката в България повече от 10 години не е търсене на доверие от хората, а сделки и може би в момента всички, вместо да печелят доверието на гласоподавателите, се чудят каква сделка да сключат с Бойко Борисов и там им отива цялата енергия.
Kак гледате на всички изказвания за национално съгласие и от страна на ГЕРБ, и от страна на останалите партии – ДПС, БСП, Бареков?
Това е отделна версия. В този смисъл има едно нещо, което обществото не забеляза. И това е защо Сергей Станишев внезапно стана евродепутат. Обясненията на анализаторите бяха, че е избягал, че се е уплашил. Но това не е така. Спомнете си хронологията – ДПС поискаха избори, Станишев поиска избори лятото, след което разбра нещо, което аз вече знаех. Той нямаше армия зад гърба си, която да хукне на избори в стил "Всичко или нищо". Защото половината БСП се договаряше вече с Бойко Борисов, а другата половина се договаряше с Лютви Местан.
И в този момент, виждайки как партията му само се договаря, Станишев разбра, че вече не е фактор в политиката. Договарянето, обаче тече отдавна. Не забравяйте, че възмутителната идиотщина, че изборите са 10% кампания и 90% договорки, се въртеше дори в десните среди у нас. Това обяснява хем липсата на кампания – т.е. не им е особено важна, хем нейната полуневидимост, защото цялата партийна енергия отива в договорки зад гърба ни.
Кои теми липсват в кампанията, според вас?
Едва по средата на кампанията започнаха да се появяват някакви програми. Като цяло липсват елементарните отговори, които трябва да дава всяка политическа партия: кои сме ние; за какво се борим; защо това, за което се борим, е добре за вас; и защо точно ние трябва да бъдем избрани, за да направим това, което е добре за вас.
Това е най-елементарната структура на всеки документ в политическа кампания, който трябва да бъде представен от една или друга партия. Такива документи нямаме. Защото имаме договорки. И защото покрай другите негативи, които Бойко Борисов успя да представи в завършен вид в българската политика, той успя да наложи и тезата, че "всичко е лично".
Няма програми, принципи или ценности – всичко е лично. Политическият дебат се свежда до това кой кого мрази, кой с кого се обича, кой с кого е имал нерегламентирани полови отношения в миналото. Целият този цирк замества политиката, естествено, за да могат да се вършат невидими неща отзад. И това е зараза, от която трябва да излезем. Но точно в тази кампания не виждам желанието политиката да бъде извадена на преден план и да бъде превърната в публично достояние. Дори и в Реформаторския блок основната тема е кой кого обича – най-често кой обича или не обича ГЕРБ, т.е. кой се договаря с ГЕРБ.
Подехте темата за отношенията между ГЕРБ и Реформаторския блок. Може ли РБ да бъде коректив на ГЕРБ в едно дясно правителство, каквито амбиции се чуват от средите на коалицията?
РБ може да бъде коректив на ГЕРБ, ако ГЕРБ е нормална политическа партия. Но ГЕРБ не е нищо такова. ГЕРБ е поредната в България властостремяща се шайка, която иска да използва властта според своето усмотрение и хрумки, а не според принципи или предварително заявени политики. При това положение не можеш да им бъдеш коректив, защото просто няма как. При това положение единственото, което можеш, е да влезеш в шайката.
Какъв сигнал излъчи блокът с насрочването и отмяната на конгреса, на който трябваше да се избере единен лидер?
По повод РБ от самото начало имаше страхове от по-грамотните хора в България, че реформаторите ще повторят най-гнусната седесарщина от началото на ХХІ век. Т.е. ще се скарат кой е по-десен и кой е по-принципен, кой кога кого криво погледнал и не подкрепил, кой имал дядо комунист и кой антикомунист.
Как реагира Реформаторският блок на тези страхове? Първо решиха да го потушат като започнаха да ни занимават с въпроса колко не се били карали и колко добре са си измислили политически механизми, които да им гарантират едни приятно и дружно живеене. Което, в общи линии не интересува никого, тъй като човек не гласува за една коалиция, защото партиите вътре се разбират добре, а защото смята, че те могат да оправят държавата, най-грубо казано. Това е долнопробната седесарщина.
Така че случилото се непосредствено преди конгреса бе типично велоромство от най-долния седесарият. Стиснали сме си ръцете, че ще има конгрес, подписали сме документи, но изведнъж се оказва, че това няма никакво значение, защото в последния момент започваме да се мерим кой е по-принципен. Докато не изстискат седесарщината от себе си, тези хора ще продължават да са колебливи. А те като са колебливи избирателят не може да е сигурен, като се опре на тях, дали ще има здрава опора. Пред РБ има един голям риск – влязат ли в парламента, дали ще останат една парламентарна група.
Тук трябва да припомним каква бе заявката на блока и аз продължавам да вярвам, че Радан Кънев може да я изпълни – "Всички срещу мафията“. Какво се случи обаче с това обещание? Имаме ли вече дефиниция на мафията, имаме ли дефиниция на всички и знаем ли как ще бъде осъществено това "срещу“. Има ли план как да бием мафията? Кисинджър казва "Като тръгваш на война, първо си представи как изглежда победата“ – представили ли са си как изглежда победата и могат ли да я обяснят? Би било добре за българската демокрация РБ да влязат в парламента, но да видим какво ще направят и какво няма да направят. Ако издържат и заобиколят всички камъни, може пък и да станат опора.
БСП като че ли са все по-малко видими в тази кампания. Междувременно се появиха и две нови леви партии - АБВ и Движение 21. Започна ли разцепление на БСП?
Има разрояване вляво, което е добре. Добре е, защото БСП беше опит всичко да бъде на едно място – и господари, и крепостни, и руски агенти, и по-прозападно настроени леви хора. Мисля, си обаче друго – БСП в момента избира себе си и прави грешният избор. С всичките си слабости Сергей Станишев ги натискаше да бъдат европейска партия. Нека си спомним, защото червените каски намразиха Вигенин - – той изрази европейската позиция по кризата в Украйна.
С всички свои слабости Сергей Станишев ги буташе и риташе да стават европейци. Него вече го няма, т.е. натискът към Европа го няма и забележете – в партия, в която няма идеология, не могат да се хванат за нищо освен за своите емоции. А като няма натиска за Европа, емоциите на БСП се казват Русия. Всичко, което стана по-видимо в тази кампания, направено по-видимо от БСП, бяха русофилски теми. И за 9-ти септември се хванаха, и за Русия и толкова. Така че социалистическата партия доброволно отстъпва всички позиции, които можеше да има като модерна лява сила, с което върви към 10% подкрепа. И това е изборът, който правят неизбирайки Европа.
ГЕРБ твърдят, че са си взели поуки от предходния мандат. Същевременно на откриването на кампанията на партията бившият конституционен съдия Георги Марков призова "Гледайте Борисов, мислете за Орбан“. В програмата на партията има заложени и конституционни промени. Има ли опасност ГЕРБ наистина да погледне към унгарската технология?
Опасност има. Трудно ще стане, защото те изтърваха момента. През 2009 година има мексиканска вълна в подкрепа на ГЕРБ. Тогава пред Борисов имаше много опции. Едната беше да повтори опита на Иван Костов и да промени нещо в тази държава – да се сблъска с олигархия, мафия и руснаци. Другият вариант, който стоеше пред него, бе да направи режим тип Орбан и да възпроизведе личния си авторитаризъм на държавно ниво. Третият вариант беше да вкара ГЕРБ в олигархичните схеми, което и стори.
С това искам да кажа, че до някаква степен моментът Борисов да се възпроизведе като Орбан е изпуснат. Но това не значи, че не му се иска.
Тук е моментът да кажа, че наред с многото си слабости българският народ има и някои позитиви. Един такъв позитив е описан от английски дипломат в България през 30-те години на миналия век. В един от докладите си той пише, че българският народ е прекалено инертен и намръщен и тежък по характер, за да хуква след оперетъчните изпълнения на разни фашисти.
От днешна гледна точка не виждам как този народ ще произведе диктатор.
Вече се появиха много социологически проучвания, прогнозиращи между 4 и 5 партиен парламент. Как тълкувате подобни прогнози?
Не бих се наел изобщо с прогнози, защото не знаем каква свинщина може да бъде взривена. Миналия път беше Костинброд, преди това беше Ахмед Доган, който разправяше, че раздава порциите. Подобни неща в последния момент обръщат до немалка степен тенденциите. Ако няма подобни прояви, които да прекроят картата, се оформя интересна картина. Например – ГЕРБ с таван 108 депутата. Това означава поне 5-6 партии в парламента и крайно интересни случки.
ДПС твърдят, че на следващия кабинет трябва да се даде 300 дни толеранс. Защо?
Огнян Минчев се опита да обясни темата ДПС, но го направи много екстремно. Има нещо много важно, което трябва да разберем за ДПС, развитието му и сегашното състояние. ДПС дълго време беше легитимна партия, защото нито една друга българска формация не си постави за цел и не направи никакви усилия да представлява турското малцинство. Максимумът бе, че се назначаваха един-двама заместник-министри с турски имена и един зам.-председател на партия. По тази причина единствените хора, които представляваха не само турците, но и други мюсюлмани бяха ДПС.
От друга страна бе много този вот да бъде представен в легитимната политическа арена – парламент, защото ако не е, може да хване пушката. За жалост, последните години ДПС, наблюдавайки как нито една друга партия не прави усилия да представлява турското малцинство, реши че е вечна и стигна до положението, че нито една тяхна дума не означава това, което си мислим, че означава. От тази гледна точка – ДПС не толкова преядоха с власт, колкото им се замъгли съзнанието от тяхната "перманентност“.
Изхождайки от казаното, дотук нека се върнем на тези 300 дни толеранс. Да, би било много цивилизовано някоя партия да каже "следващият кабинет има 300 дни толеранс,който и да е той“. Да, но ДПС съобщава нещо съвсем друго. Те казват "Преговорите ни с Бойко Борисов са в напреднал стадий, той все още не ни дава всичко, което искаме, но ето сега – даваме му оферта да поучим желаното от нас, а той ще получи 300 дни покой, защото спомни си, Бойко, какво направихме с Орешарски“.
Турското малцинство вече не е представлявано от легитимен политически субект. То де факто не е представено, което не е никак добре.
Защо служебният кабинет забрави "цената“ на "Южен поток", партиите сякаш също и започнаха да говорят само за европейските изисквания, а не и за условията на сделката?
Последните две правителства бяха коалиция "Южен поток“. Следващото най-вероятно ще е същото. Инак – за служебното правителство, трябва те да бъдат питани, дали някой е започнал да ги "страхува“. Някой някъде ги изплаши.
Моделът "Пеевски“ изкорени ли се с падането на кабинета „Орешарски“ и ако не, в каква посока трябва да бъдат усилията?
Преди да се заговори за модел "Пеевски“ имаше модел "Цеко Минев“. Затова окупирахме 2012 година Орлов мост. Защото кабинетът на ГЕРБ се бе нагърбил с нелеката задача да даде на Цеко Минев всичко, което поиска – планини, банки. Още 2012 година се видя, че този модел е тежко вкоренен във всички пори на властта и че, за да престане да съществува, трябва да бъде изчегъртан от много хора и институции, в продължение на много години, дори ако щете с лъжички за кафе. Към момента моделът "Пеевски“ като нарицателно за всичко това, си е жив и здрав. Моделът ни се зъби и плези непрекъснато. Всички тези договорки, които се случват по върховете на политиката какво са? Моделът "Пеевски“, разбира се.
Борбата с този модел е дълга. Още 2012 година казах, че започва нов преход. И този преход ще е поне 10 години. Минали са две. Този модел или ще го разградим, или той ще ни разгради нас.
В крайна сметка, обаче смятам, че ние ще се справим, защото всичките проявления на този модел – Пеевски, Цеко Минев, ТИМ и прочие, ни мислят за руснаци. Те смятат, че точно като руснаците ще търпим. Но не сме. И този модел не може да работи трайно в България. В крайна сметка ще го няма. Но поради колебливостта на обществото, политическия мързел, корумпираността на елита и неговата безотговорност ще отнеме повече време.
Как разбирате безотговорността на елита?
Е, какво беше това чудо емблематични стари седесари да говорят глупости на конгреса на ГЕРБ? Това че чисто предателство на всички видове каузи. Това е отказ на елита да си изпълнява функциите. И като направим сметка – елитът – никакъв, общественото мнение – никакво, образованието – никакво, разграждането на моделът "Пеевски“ще продължи дълго.
Това, че Цветан Василев се предаде в Сърбия има ли общо с предизборната кампания?
Не мога да знам. Знам само, че този тип олигарси са като онези руски кукли – матрьошките. Те винаги искат да бъдат последната, невидимата матрьошка. И за да изпълзят и да искат внимание, трябва някой много да ги е настъпил.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай