Към всички неясноти около Корпоративна търговска банка (КТБ) до момента продължават да се добавят и нови. На практика нито се знае реалното състояние на банката (квесторите тепърва ще искат да я оценяват по нови вътрешни правила), нито за това какво ще се прави с нея и кога. Няма и кой да даде належащите вече отговори.
От БНБ продължават да излизат с доклади с половинчати данни и съобщения за предстоящи одити в КТБ, които да доизясняват състоянието й. Поради това не се прави нищо, решението се подритва към служебния кабинет, а дори и след него, което нормално изнервя вложителите – фирми и физически лица, чиито средства стоят блокирани. Писмото от Брюксел до БНБ от 1 август постави въпроса за "пълната липса на достъп до депозитите в продължение на вече над 30 дни и перспективата тази ситуация да продължи месеци".
Гарантиран, но не платим
От централната банка не са коментирали до момента въпроса със средствата на вложителите извън идеята им да се спасяват и гарантираните по закон до 100 000 евро, и негарантираните влогове. На този етап БНБ е съобщила само две цифри по отношение на влоговата база в КТБ – 3.6 млрд. лв. гарантирани до 100 000 евро и 2 млрд. лв. негарантирани над 100 000 евро.
Съществен момент е, че в сумата на гарантираните има изключения по закон. Те може и да влизат в обхвата на гаранцията като сума, но не подлежат на изплащане, ако попадат в някое от изброените в закона изключения (виж карето). Нито БНБ, нито Министерството на финансите досега са дали информация по тази част от случая с КТБ.
Само на 11 юли, когато БНБ обяви неосъществилия се план за разделяне на КТБ на "добра" и "лоша" банка, заяви, че "всеки гражданин и всяка фирма ще разполагат със своите сметки, депозити и спестявания". "Единственото изключение от това, подчертаваме, ще бъде мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка и свързаните с него фирми и лица. Те няма да бъдат гарантирани от държавата и остават в КТБ", заяви тогава Иван Искров.
Колко струват изключенията
Засега не е обявявана и общата сума на депозитите, които са изключение от закона по изплащането, както и сумата на изключените по вид. Според данни, с които "Капитал" разполага, юридическите лица със суми над гарантираните са около 400, като сумата над тавана от 100 хил. евро на лице е 1.3 млрд. лв. от общо фирмени депозити 1.45 млрд. лв. Това оставя около 150 млн. лв. подлежащи на гаранция, но като се извадят от сметката вложенията на финансови институции, държавни ведомства, общини и т.н. сумата пада под 100 млн. лв. за гарантиране.
Същевременно физическите лица с суми над гарантираните са около 3300, като общо над тавана са около 660 млн. лв от общо вложения за около 4.15 млрд. лв. Това означава, че по тази линия в лимита за гаранция попадат около 3.5 млрд. лв.
Няма обаче яснота, или поне не е обявено, каква е сумата на депозитите с преференциално договорените лихви, извън официално обявения лихвен бюлетин. Това обичайно са депозити на клиенти с по-големи суми, но не задължително над 100 000 евро, на които съответната банка гледа като на привилегировани вложители и предлага индивидуално лихва. Такива условия може да договорят и компании, а също и бизнесмени които държат и личните и фирмените си средства по сметките в банка. По закон такива сметки са изключени от гаранцията.
До редакционното приключване на броя от БНБ не отговориха на въпросите на "Капитал Daily" за сумите на гарантираните и изключенията от гарантираните влогове.
На практика може да се окаже, че сумата, която трябва да се покрие за изплащане на гарантирани влогове след направените изключения по закон, е по-малка от обявените две цифри от БНБ. Така докато не се даде информация какво и колко има да се изплаща, не е ясно защо се обсъждат начините за изплащане.
Запознати коментираха за "Капитал", че "най-сериозният проблем, е че БНБ и квесторите не са казали какъв размер на депозитите попада под държавна гаранция. Не всички депозити под 100 000 евро са гарантирани. БНБ трябва да отдели стандартните депозити от специалните. Гарантирани са само стандартните депозити, направени по действащата тарифа на банката. Поправката на ДПС предлага данъкоплатците да подпишат празен чек." Според тях "в КТБ има около 4000 публични фигури, които държат сериозни суми в банката. Вероятно от тях идва натиска, да се плати от държавата, без да имат право по закон на това."
Необявяването на тази информация е аналогично на необявяването на окончателно финансово състояние на банката – има ли капиталова "дупка" и колко е тя. Това от своя страна стопира и прилагането на план за КТБ – оздравяване или фалит.
Изключенията:
- депозити с привилегировани лихви – дадени по договаряне между банката и клиента, различни от обявения от нея лихвен бюлетин
- акционери с над 5% дял
- членове на управителния съвет и на надзорния съвет, прокуристи, вътрешен контрол
- одиторите, проверявали банката и заверявали годишния й финансов отчет
- съпрузи и роднини на гореизброените
- банки и други финансови институции, застрахователи, инвестиционни посредници
- пенсионни и осигурителни фондове, с изключение на фондовете за допълнително задължително осигуряване
- колективни инвестиционни схеми, национални инвестиционни фондове, алтернативни инвестиционни фондове, дружества със специална инвестиционна цел
- държавата, държавните институции, общините.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай