Производството на традиционни млечни продукти като сирене, масло, кисело и прясно мляко е намаляло леко през миналата година, това на кашкавал и пушени сирена се е увеличило, а компаниите от сектора са продължили да разнообразяват продукцията си. Количеството на преработеното мляко е намаляло в сравнение с предходната година на фона на ръст в общо произведеното. За сметка на спадащата преработка са продължили да нарастват директните продажби на мляко и използваното за собствена консумация от производителите. Това са основните тенденции на млекопреработвателния сектор през миналата година, показват официалните данни на Министерството на земеделието и храните (МЗХ).
Най-големите по оборот изостават при продажбите на сирене и кашкавал
Интересна тенденция е, че от първите три млекопреработвателя по оборот нито един не е силен в сегмента на сирената и кашкавала. "Данон Сердика" залага основно на кисело мляко, плодови десерти на неговата основа и по-малко прясно. От компанията обясниха, че нямат широки наблюдения за трайните млечни продукти и не биха могли да коментират данните за тях. В този сегмент "Данон" присъства само с марката "На баба", която обаче има доста значителен пазарен дял. Вторият по големина - "Обединена млечна компания" (ОМК), също е силен в прясното и киселото мляко, а най-известната им марка е "Верея". Сливенската "Тирбул", която прави продуктите с марка "Олимпус", работи основно за износ и продава много малки количества в България.
По данни на Nielsen към края на ноември миналата година с най-голям дял по обем при пакетирания кашкавал са BMK, "Димитър Маджаров", "Динеа", "Маноле" и "На баба" ("Данон"). По стойност на първи позиции са "Димитър Маджаров", "Булгареа", "Домлян", "Мероне" и отново "На баба".
Вносно и сухо мляко
От данните на земеделското министерство може да се направи изводът, че много често като суровина в млечните продукти се използват или вносно мляко, или сухо, различни заместители, както и комбинация от трите. Общо преработеното мляко през миналата година е било малко над два пъти повече спрямо обема на произведената продукция. По технология за производство на килограм изцяло млечен продукт се използват от 6 до над 20 литра прясно мляко в зависимост от вида. Това означава, че или има огромен сив сектор, или се разчита на внос.
Йолита Ботева, маркетинг директор на "Обединена млечна компания" (ОМК), каза пред "Капитал Daily", че при кравето мляко все още има практика да се купува вносно. "Големите български млекопреработватели имат високи изисквания към суровото мляко и при динамичен пазар на местната суровина с девиации в качеството и на моменти спекулативно ценообразуване се прибягва до внос от ЕС на сурово краве мляко", коментира Ботева. Тя даде като пример случая с повишени афлатоксини в млякото на някои ферми преди две години и половина – тогава ОМК е купувала допълнително суровина от чужбина, макар и по-скъпа, за да е сигурно, че е безопасна.
В прогнозата си за сектора, публикувана през октомври миналата година, от МЗХ очакват намаление на броя крави, което да е основно за сметка на част от малките стопанства. Причините са европейски изисквания, които много от тях не могат да покрият, се казва в доклада. Това означава и спад в произведеното мляко – прогноза, която поне за миналата година не се е сбъднала. Последните данни на агростатистиката за внос на мляко са за 2012 г. - тогава България е доставила от чужбина 93 тона, с 6.6% спад на годишна база. На фона на общо използвани от мандрите около 530 хил. тона годишно вносът не е чак толкова голям и пак не дава обяснение защо количествата официално преработено мляко са много по-малко, отколкото предполага произведената продукция. Сивият сектор е само една от възможните причини.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай