До края на тази седмица БНБ ще оповести публично резултатите от оценките на независими одитори на финансовото състояние на Корпоративна търговска банка (КТБ), става ясно от съобщение на централната банка. В сряда (9 юли) БНБ би трябвало да е поличила и да има вече докладите на одиторите от проверката, тъй като изтича срокът от 10 работни дни, които регулаторът даде за преглед на активите и пасивите на КТБ и дъщерната й "Креди Агрикол България". Той започна на 25 юни. Двете банки са под специален надзор – първата от 20 юни, а втората от 22 юни. Решението е да отворят отново на 21 юли.
Днес "докладите на одиторите ще бъдат представени на квесторите, които ще ги внесат в БНБ до края на днешния работен ден", се казва в съобщението на централната банка. "Резултатите ще бъдат публично оповестени до края на тази седмица", се посочва още там.
Бавно бързане
Лежерният график на централната банка не съответства на вече публично изразяването нетърпение от страна на политици. Пред журналисти в парламента лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов тази сутрин каза, че настоява за спешна актуализация на бюджета за "да се запушат дупките" от държавното финансиране на двете банки. Според него, цитиран от "Дневник", председателят на бюджетна комисия Йордан Цонев от ДПС е обещал, че "до края на деня ще излезе и ще подадат всичко това, което говоря – какви са цифрите, каква е дупката и от кой бюджет и откъде парите да се сложат там. И като се сложат, съответно толкова да осигурим сигурността на банките след това. С тези пари ще подпрем дупката"
Въпрос на оценка
Одитът беше възложен от назначените от БНБ квестори на независими одиторски компании. В КТБ проверката се извършва съвместно от "Делойт одит", "Ърнст и янг" и "АФА", а в "Креди Агрикол България" – от "АФА".
След приключване на проверката и изясняване на ситуацията в КТБ би трябвало да стане ясно с колко средства ще влезнат като акционери в институцията Българска банка за развитие (ББР) и Фондът за гарантиране на влоговете в банките и още колко ще са нужни за осигуряване на ликвидност. Не е ясно обаче дали оценката на одиторите ще покаже пълния размер на дупката в банката - буквално до преди седмици огромната част от портфейла е обслужвана, така че не е ясно дали те ще могат да демоснтрират влошено качество.
Според банкови експерти за да се отчете загуба, те ще трябва да докажат много големи експозиции към свързани лица, които да се провизират, макар формално да не са в графа лоши. Медийни публикации отдавна показват нездравословна висока концентрация на кредитния портфейл на КТБ към фирми свързани с мажоритарния й собственик Цветан Василев, но досега регулаторът не е оповестявал да е правил проверки по тях и да се опитал да предприема действия.
До този момент от БНБ не са дали никаква информация за това какво е състоянието на банката по последни техни данни, какви средства биха били необходими за подкрепата й – капиталова и ликвидна, както и какви средства са изтеглени от вложители преди затварянето й. Това, което заявяват от БНБ е, че състоянието й ще се знае след приключване оценката на одиторите, като това е казано и на политическите сили по време на совалките около стабилизиране на ситуацията.
Знае се, че ББР и фонда ще осигурят средствата за капиталова подкрепа на КТБ, като капиталът на Банката за развитие може да бъде увеличен с пари от фискалния резерв (на 4 юли общото събрание на акционерите е взело решение за разпределяне на дивидент от ББР на държавата в размер на 7.1 млн. лв. за 2013 г. - бел. ред.). Знае се още и, че ББР ще осигури средствата за ликвидна подкрепа на КТБ след отварянето й на 21 юли.
Тайните милиарди
Други средства, за които се знае, са тези от поетия ангажимент от държавата за ликвидна подкрепа на ПИБ (една седмица след КТБ и тя изпадна в криза) и други банки в страната в размер на до 3.3 млрд. лв. За тези средства беше получено разрешение от Европейската комисия на 29 юни да се използват, като не се считат за държавна подкрепа.
Тези 3.3 млрд. лв. бяха финансирани отчасти с извънредна емисия петмесечни ДЦК, договорена на 29 юни между банките, БНБ и правителството. Емисията от 1.2 млрд. лв. беше пласирана на 30 юни, като за нея не беше съобщено официално от Министерството на финансите. Правителството не съобщи и за поисканото и получено позволение от ЕК (според правилата на евросъюза) и за трите милиарда лева. За тях се разбра от съобщение на ЕК. Правителството твърди, че тези средства не са използвани.
На въпрос на "Капитал" за повече разяснения за помощта, откъде идват парите и при какви условия са отпуснати, вицепремиерът Даниела Бобева само каза, че "Условията за отпускане на държавна помощ в подкрепа на банковата система са на сайта на ЕК, нямам какво повече да добавя". Условия наистина има - на сайта на комисията. Те не са променяни от февруари насам и в тях няма включена България, която предстои да бъде публикувана, уточниха от ЕК, "когато изтече клаузата за конфиденциалност"
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай