Годишните разходи на Българската армия за покупка на оръжие, боеприпаси и резервни части за поддръжка през последните 3 години са средно около 60 млн. лева. Само 30% от тези суми обаче отиват за българските производители на военна техника, останалите са за вносни военни стоки, предимно свързани с авиацията.
Това бяха обобщените данни за състоянието на военнопромишления комплекс на страната, съобщени Внцислав Цанов - директор на Дирекция "Инвестиции" в Министерството на отбраната, по време на оръжейното изложение "Хемус 2014", което се провежда в Пловдив. Българските производители на военна техника, оръжия и боеприпаси обаче вече са излезли от кризата, бележейки ръстове в продажбите за износ.
През 2012 г. износът на специална продукция е 219 млн. евро, а през 2013 г. достига 233 млн. евро, каза Ивелина Бахчеванова, директор на Дирекция " Международно контролирана търговия" В МИЕТ.
Недостатъчен бюджет
Според заместник-министъра на отбраната Иван Иванов българската оръжейна индустрия може да разчита на бюджет от 2.3 милиарда лева за осъществяване на 55 цели в периода до 2030 г. В момента парите за армията са недостатъчни, но така е с още 15-16 армии в ЕС, каза той. Според него 2014 е ключова година за войската ни, защото най-сетне трябва да вземем решение какъв изтребител ще изберем на въоръжение и това е в прерогативите на Народното събрание.
Организаторите на оръжейната изложба "Хемус 2014" я определят като по-сполучлива от предната, защото закритите изложбени площи са нараснали с 18 на сто, а откритите - с 451%. Участват 39 български фирми и 16 чуждестранни компании, включително две, които произвеждат изтребители. "Хемус 2014" ще бъде посетена от военни и търговски делегации от 20 страни, сред които представители на държави от НАТО, ЕС, Азия, Близкия изток, САЩ.
Българските оръжейни компании са реалисти по отношение на възможностите за продажба на специална продукция за армията ни. "В последните 8 години сме продали уреди за нощно виждане, термовизионна техника и оптични прицели на стойност малко над 10 млн. лева", каза Петър Чолаков, член на Борда на директорите на "Оптикс". Компанията на практика е без външна конкуренция за българския пазар, защото ги изпреварва с възможностите за обслужване на място на системите за наблюдение.
Основният интерес на изложението за оптиката на панагюрската компания е предимно от чуждестранни компании, включително и от Китай. Наскоро ръководството съобщи, че "Оптикс" влага 6 млн. лв. в смесено дружество в Малайзия, където ще се произвеждат изделия за местната армия и за полицията.
Слаб местен пазар
Оръжейниците от ВМЗ - Сопот, също не считат, че българската армия в момента може да купи значителни количества от тяхната продукция. "Средно годишно само 5 на сто от продукцията - предимно за обучение на войници, остава в България, а останалото е за износ", каза Иван Стоенчев, изпълнителен директор на ВМЗ.
Обяснението не е само в бюджета на армията, но и във факта, че през годините сме натрупали много големи запаси от оръжие и боеприпаси, които още могат да бъдат използвани, коментира той. За пръв път компанията представи ново поколение гранати за гранатометите РПГ-7.
На "Хемус 2014" бяха показани въздушни и сухопътни роботи, приложими и в армията. Разработките са на научни работници от Техническия университет - филиал Пловдив. В състояние сме да превърнем нашия летящ робот от типа съчленено крило с вертикално излитане в бойно средство за 6 месеца от датата на заявката на клиента - каза доц. Димо Зафиров от катедра "Транспортна и авиационна техника и технологии" на ТУ - Пловдив. Цената на един военен робот може да започне от 5000 лева и да достигне 50 000 лева в зависимост от функциите, с които потребителят иска да бъде натоварена машината.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай