Миналата година е била трудна за бизнеса в България. Това показват обобщените данни за финансовите резултати на компаниите през 2013 г., които те са длъжни да декларират в Националната агенция за приходите (НАП).
Общо приходите на фирмите са се свили с 8.8%. Същевременно дружествата са се опитвали да орежат и разходите си с приблизително същия процент. Въпреки това компаниите не са успели да запазят печалбите си на нива от предходната година и общият им финансов резултат е намалял с над 500 млн. лв. до 17.5 млрд. лв. за всички 270 хил. активни фирми в страната. Спадът спрямо 2012 г. е с почти 3% (виж. графиката). Това показва статистиката на НАП на база подадените данъчни декларации от бизнеса за миналата година, които поиска "Капитал Daily".
Кой губи и кой печели
Печалбите на дружествата, преизчислени за данъчни цели, са се свили общо с 1.2 млрд. лв. (7.8% спад) през 2013 г., което означава и по-малко приходи за бюджета. За сравнение - през 2012 г. имаше ръст на този показател с около 10%. Общата сума на декларираните загуби през 2013 г. пък е намаляла до 5.3 млрд. лв., което е с 13% по-малко спрямо предходната година.
Най-много през миналата година е пострадал сектор водоснабдяване, канализация и управление на отпадъци. Той регистрира 175% ръст на загубата (до 44 млн. лв.). В абсолютно изражение обаче най-засегнат е бил секторът на недвижимите имоти, където общият отрицателен финансов резултат се е увеличил с почти 150 млн. лв. (преизчислен за данъчни цели). Печалбите в сектора очаквано също са се свили с 11%. Резултатът не е учудващ, като се има предвид петгодишният спад на жилищния пазар, който започна да се раздвижва едва през тази година, но основно в големите градове, където цените се стабилизират и има дори леко растящ брой на сделките.
Не е изненадващ и спадът на печалбите на строителния сектор - с почти 260 млн. лв., или с една пета надолу спрямо 2012 г. През тази година пък строителните компании ще са силно зависими от това дали ще има финансови корекции по оперативна програма "Околна среда", тъй като са основният подизпълнител по нея. В момента държавата чака ЕК да възстанови 1.5 млрд. лв. по програмата и заради това са спрени и бюджетните плащания по нея.
Спадът на печалбите е най-значителен в добивната индустрия - с една трета, или общо 337 млн. лв. Една от причините е свитото потребление на електроенергия през 2013 г., заради което и добивът на въглища беше значително ограничен. Освен това през голяма част от годината спадаха и цените на международните пазари на някои метали като например медта и никела. През тази година обаче те започнаха да се стабилизират.
Най-голям ръст на печалбата има в сектор транспорт - с 13%, или общо 104 млн. лв. повече. Добрата новина е, че годината е била по-силна и за секторите с висока добавена стойност като IT, телекомуникации и медии - общо 60 млн. лв. по-голяма печалба спрямо 2012 г., или ръст от над 8%.
Ефектът върху бюджета
Внесеният корпоративен данък от началото на тази година, който се явява последна изравнителна вноска за 2013 г., е бил 360 млн. лв. Това е с почти 5% под миналата година. Причината е законова промяна, според която през цялата 2013 г. дружествата имаха възможност да правят корекции за очакваната печалба. Така размерът на дължимите от тях авансови вноски можеше максимално да се доближи до реалния резултат, който се декларира в края на годината. Идеята е авансовите плащания да не се различават твърде много от реалните задължения.
Логично е намалял и надвнесеният корпоративен данък през миналата година - със 194 млн. лв. С почти 120 млн. лв. се е свил и данъкът за довнасяне от фирмите. Затова и декларираните данъчни печалби може да служат като показател за общо състояние на отделните сектори в икономиката, но трудно може да се засече кога финансовият резултат ще осигури съответните приходи в бюджета. През тази година държавата очаква да събере над 1.5 млрд. лв. от корпоративен данък, или с 93 млн. лв. над заложените приходи за 2013 г.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай