На 16 април 1879 г., в 2 часа след пладне, народните представители полагат своите подписи под изготвените 169 члена, разпределени в 22 глави. Приета е Търновската конституция – първата конституция на възстановената българска държава.
В 28 табла-постери са проследени подготовката на знаменателното събитие, участието на първите български депутати в него и приноса на Русия в изграждането на основите на българския парламентаризъм.
С отделен акцент в началото на изложбата е подчертано влиянието на исканията и петициите, създадени в Русе след Априлското въстание и изпратени до Цариградската конференция, за оформянето на представите на т.нар. „млади” дейци, наричани още радикали и либерали, за управлението на новата българска държава, приемственост с национално-освободителните борби и възрожденския идеал за целокупна България.
Две табла са посветени на първите русенски законодатели, депутати от Русе – Григорий Доростоло-Червенски, Климент Браницки, Петко Каравелов, Никола Стойчев, Стоил Попов, Симеон Златов, Павел Братоев, Иван Данев, Драган Цанков, Тодор Икономов, Петър Чернев, х. Иванчо х. Пенчович, Костаки Маринович, Емин ага и Тодор х. Станчев. Ако към тях се прибавят депутатите от останалите селища на Русенската губерния и депутатите, които са свързани по други причини с нашия град, се вижда какъв голям брой от бащите на българската конституция са свързани с Русе.
Показана е ролята на княз Владимир Черкаски и на княз Александър Дондуков-Корсаков при полагането основите на гражданското управление в новоосвободените български земи. Специално място е отделено на Сергей Лукиянов, началник на Съдебния отдел в Съвета на Императорския руски комисар в България и на изработения от него проект за Органически устав. В експозицията са представени документи, свързани с обсъждането на този конституционен проект – кореспонденция, въпросите за бъдещото държавно управление, които Лукиянов отправя към видни българи, както и някои от техните отговори и бележки.
Следвайки хронологията, чрез документи, снимки и стенографски дневници, е проследена работата на Учредителното събрание. Представени са протоколът за откриването му с подписите на всички народни представители, встъпителното слово на княз Дондуков-Корсаков, тостът, който той произнася на български език, рапортът на 15-членната Комисия за обсъждане проекта на Органическия устав, заключителната реч на Императорския руски комисар, протоколът от закриването на Учредителното събрание. Значително място е отделено на участието на народните представители в дискусиите и обсъжданията на конституционния проект. Повечето от най-дейните парламентаристи и оратори – Христо Стоянов, Константин Стоилов, Петко Славейков, Петко Каравелов, Марко Балабанов и др., са участници в църковно-просветните и революционни борби, със солидно образование в най-добрите европейски университети, добили опит в първите граждански институции на Временното руско управление (1878). Впоследствие мнозина от тях стават значими фигури в българския политически и културен живот.
Представени са и отделни тематични акценти, свързани с някои от основните глави на Търновската конституция – за територията, за законите, за княжеската власт, за министерския съвет и министрите, за народното учение, за вярата, за свободата на печата. Специално място е отделено на държавните символи – герб, знаме и държавен печат и промените им от Търновската конституция до днес. Представена за първи път по този начин, Търновската конституция може да бъде видяна и оценена като един от най-свободолюбивите за времето си основни закони на европейска държава. „Русия – пише акад. Георги Марков – има мъдростта на своите достойни представители Черкаски, Дондуков, Лукиянов и плеяда техни сътрудници, да дари на българите една конституционна монархия, чийто основен закон дава повече права, отколкото са имали поданиците на Великобритания, майката на парламентаризма”.
Показани са и документи и снимки, свидетелстващи за изграждането на основите на парламентаризма в Източна Румелия.
Експозицията завършва с представяне на конституциите на България от Търновската до сега действащата: т. нар. “Сребърна конституция” от 1911 г., конституциите от 1893 и 1947 г., на най-новата конституция на България, приета през 1991 г.
В експозицията са използвани документи, чиито оригинали се съхраняват в Централния държавен архив – във фондовете на Канцеларията на Императорския руски комисар, Народното събрание, Министерския съвет, Монархическия институт, Областното събрание на Източна Румелия, Министерството на външните работи и изповеданията, както и в някои лични архивни фондове – на д-р Константин Стоилов, Христо Стоянов, Иван Андонов. Показани са и гравюри и карти от уникалната колекция на д-р Симеон Симов, съхранявана в ЦДА. Включени са и копия на документи от чуждестранни архивохранилища от колекциите Русия, Франция, Австро-Унгария и Германия в ЦДА. Представени са и документи от Архива на външната политика на руската империя в Москва.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай