Елена Захариева е от Павликени, студент 4-ти курс в Русенския университет, специалност „Стопанско управление”. Завършила е СОУ „Бачо Киро” в родния си град. Председател е на Вузовския съвет на РУ, като преди това е била една година негов зам. председател.
Каква е позицията ти относно студенските протести, каквито имаше в столицата и в Русе бе направен плах опит за нещо подобно?
Смятам, че това бяха протести на политическа основа и затова мястото им за провеждане не беше в университета. Определено младите хора трябва да имат и да отстояват лична гражданска позиция, но не с окупация на ВУЗ-а и по този начин да лишават от правото на обучение по-голямата част от своите колеги.
Какво е онова, което искат и очакват студентите от своето обучение?
Една голяма част искат вай-вече реализация след като завършат и то по специалността. Това е естествено, но за съжаление не са много онези, които успяват да намерят подходяща работа след като се дипломират, още повече по специалността, която са завършили.
Какво и как се предлага като възможност за работа?
Да вземе за пример Дните на кариерата, които се проведоха сега. Около 30 фирми се представиха и предлагат стажове- едни платени- други- не.
Работодателите не разполагат със свободни работни места, като в същото време за свободните позиции не могат да намерят качествени специалисти.
Ти специално, вече завършваш, насочи ли се към конкретна работа, конкретна фирма?
За съжаление през целите тези 4 години на обучение нито веднъж не посетихме организирано от университета поне едно предприятие…
А как смяташ, достатъчно ли е желанието на твоите колеги да учат, да получат качествено образование, с което да се реализират след това… някакъв приблизителен процент можеш ли да дадеш?
Над половината студенти в университета имат желание да учат и да получат добро образование. От онези, за които смисълът на следването е само «студентския живот» процентът едва ли е повече от 20.
Проблемът е друг. Това, което се случва в страната, убива желанието на голяма част от студентите за бъдещо развитие. Имам предвид политическите боричкания, голямата безработица, просто за голяма част се очертава една безпътица.
Дори и да си намериш работа, но заплатата не предполага да живееш като млад човек и да се развиваш. Да не говорим за възможността да се създава нормално семейство без помощта на близки или родители.
Затова и една част от студентите още отсега гледат навън, извън България, и ако пак трябва да говорим в проценти, то става въпрос за около 10 процента от тези, които учат за да получат по-добра професионална реализация. Не става въпрос за търсене на приключения зад граница, никой не желае да напуска страната, но тук просто шансът е минимален.
В момента се провеждат студентски практики. Имаш ли наблюдение върху целите и очакванията на колегите си. Не търсят ли чрез тези практики да получат някой лев, ако може и да не го заработят?
Идеята е много добра, но като всичко или като повечето неща у нас и тук има изкривявания. Смятам, че първо работодателят би трябвало да опознае студента, който ще работи или ще се обучава при него. В определении случаи се събират голяма група студенти към един работодател и това вече поставя под съмнение целите, които има тази иначе добра програма.
В случая имаме три страни- студент- ментор и административен наставник. Лесно може да се разбере, че студентът не е ръководна част в тези отношения …
Затова студентите се питат първо дали работодателят изисква да се работи, явно има случаи, в които това не се случва?
Вероятно е така. Но някой в тези отношения е позволил това да се случи, а при всички случаи това не е студентът.
Не следваме ли още максимата от близкото минало: Учи, за да не работиш?
За все повече млади хора явно е така. И сега постоянно ме питат: Ти като си председател на вузовския комитет, каква заплата вземаш, какви облаги получаваш? Все повече младите хора се комерсиализират. Вероятно и сигурно би трябвало за всеки труд за се получава възнаграждение. Но за мен всичко е до човека. Едни чакат само пари, други- полагането на труд за обществото им носи удовлетворение.
Нека да погледнем как живеят студентите в Русенския университет. При какви условия учите?
Без да мога да твърдя за базите на другите ВУЗ-ве дали и какви са, то със сигурност при нас има много добри условия за труд и за живот /имам предвид общежитията/. Занятията по моята специалност са изцяло в новия Корпус, където материалната база е на ниво, както и наличието на компютърна техника.
Колкото до общежитията- аз също живея там, заедно с още поне 19000 колеги.
Но определено тази база може да се експлоатира по-добре. С общи усилия на Студенския съвет и на университета Студентски столове и общежития в Русе и още 4 ВУЗ-а с решение на МС минаха към университетите. Недоумяваме защо все още, близо 4 месеца след решението това все още не се е случило.
Какво очаквате от тази промяна?
Самата схема е доста странна и не позволява ефективно управление. Университетът настанява студентите, а поддръжката на общежитията се извършва от тази централизирана, намираща се в столицата структура. При всички случаи ако финансовият ресурс се отпуска и контролира на място, то той ще се използва по-ефективно.
Освен това- значително намаля броят на студентите, които се хранят на студентския стол. Причината- цените вече се изравниха с тези на заведенията около университета.
А защо се получи така?
Обясниха ни, че договорът с определении доставчици е случен за три години. И вече преди изтичането му те определят цени, без да може да се реагира на значителното им повишение.
До колко студентите в университета се чувстват част от Русе и от живота в града?
Определено не са много, по-скоро са малко. Русе е хубав град и младите хора го харесват, но до там.
Каква част от твоите колеги преследват целите си по време на следването?
Мисля, че винаги по време на следването по-голямата част от студентите гледат кратсокрочно- целенасочено работят за усвояване на знания, ако имат такава цел. Малцина мислят по-перспективно, въпреки че броят им в последно време като че ли расте. Но със сигурност почти всички студенти имат гражданска позиция, независимо дали я изявяват публично или пък я отстояват.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай