Социалният антрополог Харалан Александров е роден през 1967 г. в София. Завършва славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Има докторска степен по антропология. Специализирал е в университетите в Канада, Великобритания, Русия, Унгария, Словакия. Преподавател е в Нов български университет. Член на гражданския съвет на Реформаторския блок.
Страната ни изгаря от политически страсти. Противопоставянето е на точката на кипене, а омразата е на път да разруши направеното през последния четвърт век. Защо не можем да преодолеем ежбите си, г-н Александров?
- Защото груповата ни култура е организирана около конфликта и скандала, а не около дебати за общото ни бъдеще. Ние предпочитаме да търсим виновниците за провалите, наместо да мислим как да спрем да се проваляме. Затова политическият живот деградира до междуличностни вендети. Преди конфликтите поне се обличаха в някаква идеология, сега караницата се свежда до това кой е по-виновен и как да го накажем. Публичният живот се е превърнал в цирк, в който всеки се опитва да надвика останалите и да ги избута от тепиха, за да получи рехавите овациии на оредяващата, бедстваща и омерзена публика. Тя така е обръгнала, че за да бъдат чути, обществените актьори трябва да вдигат все повече врява. Затова и гражданските протести заприличаха на селки събор - блъскане на тъпани и прегракнали викове „Оставка“.
- Макар протестите вече да са по-малобройни, се чуват намеци от анализатори, че може да се стигне до някакъв тип граждански конфликт. Това реално ли е?
- За да се разрази граждански конфликт освен недоволство е необходимо някой да предлага алтернативни обяснения за това какво се случва в обществото, защо се случва и как да се промени, тоест идеология. В България недоволството е повсеместно, но липсват убедителни разкази за бъдещето, които да увлекат и мобилизират масите. Моя колежка от Турция, участвала активно в протестите в Истанбул, дойде да види протестите в София и изненадващо поиска да види и контрапротест. Заведох я, видяхме стотина кротки баби, които вяло подкрепяха правителството, и тя каза: „Вие сте си добре. Ако знаеш Ердоган какъв контрапротест ни спретна - 300 хиляди анадолски турци с бради.“
Конфликтът у нас е повърхностен и се изразява в битката за власт между малобройни и все по-нелегитимни политически елити. Затова протестите в центъра на София не намират отклик в страната и не прерастват в революция, а си остават симпатично упражнение по пиар.
- Защо липсват у нас модерни лидери, такива, които да имат визия за бъдещето, а не да са се вторачили само в опцията на днешния ден?
- Лидерството е функция на общността, а общностите в България са затруднени да произведат визия за бъдещето, защото са травматично фиксирани върху миналото. Визионерството изисква внимателно вглеждане в реалността и мисловно усилие, което се оказва непосилно за българските политици. Те предпочитат да ползват наготово внесени отвън визии и програми, които звучат чуждо и фалшиво. Тъй като са мързеливи и идеологически неграмотни, нашите политици карат на пиар и харизма - на по-талантливите им се получава, останалите подсмърчат завистливо. За тяхно оправдание ще кажа, че напоследък в целия свят има криза на визионерско лидерство.
- Част сте от гражданския съвет на Реформаторския блок. Няма ли опасност той да се превърне в поредното разочарование? Някои от партиите в него го напуснаха.
- Разбира се, че има такава опасност. В общност с дълбоки тоталитарни травми като нашата всяко колективно начинание е заредено с разруха. Необходимо е специално усилие да бъдат удържани разрушителните и нарцисистични тенденции, особено в подозрителна и истеризирана публична среда. Искам да видя доколко е възможно група от разумни и добронамерени хора с различен професионален и политически опит да работят заедно и да постигнат нещо значимо, и се опитвам да подкрепям това усилие. В края на миналата година Реформаторският блок премина през криза, от която излезе по-сплотен. Убеден съм, че процесът на сближаване и изграждане на нова идентичност ще продължи. Въпросът е дали ще стигне времето за това.
- Появяват се и граждански движения, но те изглеждат хаотични, дори наивни. Как ще могат да се противопоставят на големите партии?
- Ситуацията е толкова непредсказуема, че всяко ново начинание има шанс, и затова наблюдаваме такъв ентусиазъм по създаването на нови движения и политически проекти. Това означава, че общността е жива, но бих се радвал да видя същото оживление в икономиката и в културната сфера. Ние бързо се вдъхновяваме и бързо се разочароваме и това е проблем, защото съсипваме своите лидери, преди да сме им дали шанс да се развият. Нека не бързаме да зачеркваме съществуващите партии и политици, да не ги изхвърляме на бунището с лека ръка.
- Да, но всички казват - искаме нови лица.
- Това е разбираемо, но новите лица сами по себе си не означават промяна, необходими са нови правила и нова култура, ново отношение към публичната сфера. Това се постига с цивилизоване и помъдряване на общността, а не с инсталиране на нови спасители във властта. Цялата нация ли трябва да се изреди в уравлението, за да видим, че играем провалена игра, в която всички губят?
- Появилите се нови движения са все десни. Интересно - какво значи да си десен в най-бедната страна на Европейския съюз? Не е ли логично повечето да са леви?
- Разбира се, че е логично, в България дясното няма биографична традиция. Наскоро говорихме с Евгений Дайнов и той даде определение, с което съм напълно съгласен: да си десен, предполага да си израсъл в семейство на предприемачи, в което баща ти се тревожи как да развие бизнеса, как да си върне кредита. Хората от нашето поколение няма как да са десни в този смисъл, задачата ни е да дадем шанс на предприемачите да отгледат деца, които да имат такъв опит и да имат причини да останат в България. И да не забравяме, че лявото, разбирано като копнеж по колективен уют, е естествено състояние на ума поради природата на човешката груповост, докато дясното, разбирано като дисциплинирано усилие за индивидуално себеизграждане, е късно цивилизационно постижение.
- Добре, а нормално ли е за почти 25 години десницата да е обзета само от един антикомунизъм и нищо друго?
- Няма как да имаме нормална десница, преди да имаме нормален капитализъм. Вярно е, че десницата продължава да се занимава с ритуално пъдене на комунистически демони, но е вярно и че тези демони имат свойството да се завръщат. Отвсякъде изкачат червени таласъми - пъдиш ги през вратата, те влизат през прозореца, пъдиш ги през прозореца, те влизат през комина. Затова понякога десницата прилича на мрачен монах доминиканец, който навсякъде вижда дявола и неговите нечестиви слуги. Просто ситуацията ни е нечестива и отчасти средновековна.
- В цялата тази бъркотия как оценявате поведението на ГЕРБ? Не смятате ли, че те се държат като обидени за това, че не са на власт?
- Те се държат не само като обидени, а като дълбоко и несправедливо наранени, и това е разбираемо при ударите, които им се стовариха напоследък. След победата на изборите ГЕРБ загуби не просто властта, но и медийния комфорт, на който се радваше по един наивен, безкритичен и разгулен начин. Но ГЕРБ е силна организация със значителен ресурс и международна подкрепа и ако се окопити, може да превърне тази криза във възможност за промяна и развитие. Всъщност сега е времето да се посвети на собственото си обновление и трансформация и да укрепи позициите си по места, ако не иска да последва съдбата на НДСВ.
- Напоследък се появяват слухове за оттегляне на Борисов от лидерство. Общо е мнението, че без него, ГЕРБ ще умре. Така ли е?
- ГЕРБ все още е много зависим от лидерството на Борисов, особено сега, когато е подложен на атаки, така че идеята за неговото оттегляне ми се струва самоубийствена. Борисов е обречен да бъде безспорният лидер, но е необходимо неговото лидерство да претърпи значителна еволюция, тъй като бъдещето на организацията е заложник на развитието на лидера. Ако той успее да направи това със себе си и своята партия, ГЕРБ ще има втори шанс.
- В момента протестното движение е своеобразен театър. Реформаторите са избрали за своя сцена столицата и големия град, докато Бареков - провинцията. Това подялба на територия ли е?
- Действително паралелният възход на Реформаторския блок и на движението на Бареков се дължи в голяма степен на добре преценената публика, към която са насочени двата проекта, но това не означава че територията е окончателно поделена. Бареков направи няколко успешни спектакъла в големите градове и е въпрос на време Реформаторският блок да тръгне на турне из малките населени места. Предимството на блока е, че надгражда върху основата на партии с история, опит и реален електорат и има ясен десен профил. Проектът на Бареков има предимството на новото начало, харизматичното лидерство и силната заявка за водеща формация в центъра с потенциал за растеж и в ляво, и в дясно.
- Ако сравним предишното и сегашното управление - на Борисов и на Орешарски, какво се вижда?
- Вижда се едновременно еволюция и регрес. Това управление се отказа от демонстрацията на сила и отпусна фискалната хватка, която бе установил Дянков, и хората приемат това с облекчение. От друга страна, дисциплинарният режим на Борисов беше предсказуем и създаваше доверие към страната, независимо каква цена плащаше обществото. Сегашното управление не се радва на международната подкрепа, която имаше Борисов, и ако се провали в привличането на инвестиции и усвояването на европейските фондове, ще се окаже тежко зависимо от външно кредитиране, и то при лоши условия. Големият му шанс е отминаването на кризата и плахото икономическо раздвижване. .
- От какво имаме нужда сега?
- Имаме нужда не просто от реформи, а от реформация, не просто от протести, а от протестантска етика. При нас моралната революция идва плахо, със закъснение от половин хилядолетие. През 1517 г. във Витенберг Лутер поставя началото на Реформацията и протестантската революция, през 2013 г. в София ние правим реформаторски блок, а младите откриват радостта да протестират. Но по-добре късно, отколкото никога.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай