България отново е на път да повтори грешки от миналото и да стартира изграждане на поредната ядрена централа без конкурс и нормална процедура, без да е осигурено финансиране и без да има ясна нужда нова толкова голяма мощност.
От САЩ министърът на икономиката Драгомир Стойнев заяви, че ще препоръча министерски съвет да вземе решение за изграждане на нова ядрена мощност – 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй", а Българският енергиен холдинг да започне преговори с американската "Уестинхаус". Това беше очаквана новина, тъй като беше подготвена още от правителството на ГЕРБ, но поне имаше надежда, че кабинетът, поучен от минали грешки, все пак ще обяви конкурс за избор на технология и изпълнител. На всичкото отгоре, решението на Народното събрание от 27 януари тази година след ядрения референдум препоръчва да се проведе "открит международен търг за строителство на нова ядрена мощност от поколение 3+ на площадка "Козлодуй" (но пък на кого му пука в България за препоръките на парламента).
Бързането обаче е очевидно политически мотивирано.
В АЕЦ "Козлодуй" все още няма лицензирана площадка, което ще отнеме доста време, новата централа все още не е съгласувана с Европейската комисия (която трябва да даде мнение, което не е обвързващо), а процедурата по ОВОС все още тече. Не е ясно дали има и социално-икономически анализ, анализ на количествата и управлението на радиоактивните отпадъци и отработено ядрено гориво, които ще се генерират, все изисквания на закона за безопасно използване на ядрената енергия, за да може да се стартира процедура по същество.
Вероятно в нечия глава се е въртяла гениалната геостратегическа мисъл - дадохме на руснаците "Южен поток", нека сега да дадем нещо и на американците.
Решението е в най-лошите традиции на големите енергийни проекти у нас. Дори в някои отношения процедурата за АЕЦ "Белене" беше по-добре подготвена.
"Уестингхаус" беше избрана да направи технико-икономическо проучване за възможността за изграждане на нова мощност на площадката на АЕЦ "Козлодуй" още миналата годината. Самият избор беше странен, тъй като производител на ядрено оборудване не е точно компанията, която се наема за избор на площадка. Както се оказа "Уестингхаус" "безплатно" са предоставили и параметрите на тяхната технология на българската страна. Да представят свои технико-икономичекси проучвания трябваше да бъдат поканени и другите производители, но това не бе направено. При АЕЦ "Белене" поне формално се избираше между "Атомстройекспорт" и "Шкода".
На второ място правителството все още няма публичен анализ за необходимостта от нова мощност, освен спорадичните подхвърляния за закриването на ТЕЦ-ове. През 2005 г. поне имаше такива проучвания, макар и изключително погрешни, както се оказа по-късно. В момента Електросистемният енергиен оператор крие прогнозите си вече няколко години, явно, за да не се окаже, че може да се мине и без нова мощност.
Българската страна все още не е избрала консултант – технически, финансов и особено юридически. А както знаем вече от опит, особено в последните два аспекта, качеството на проектните документи в България не се отличава особено от някоя бедна африканска държава. Явно се разчита, че американската страна няма да подведе България, което разбира се грешно. Сделката с 3С (по-късно закупена от AES) през 1999 г. следваше подобен модел – международен търг с иницииращ партньор, при който беше елиминирана конкуренцията и сега цялата енергийна система и потребителите усещат тежестта на това погрешно решение в иначе модерната ТЕЦ AES Гълъбово.
Ако това ви е малко, нека споменем още два факта. Арбитражът за АЕЦ "Белене" все още тече и идеите в БСП за решаването на проблемите там граничат с лунатизма - площадката щяла да бъде продадена на частен инвеститор, който да се разплати с руснаците. И който явно ще изгражда и "Белене". В същото време НЕК е във фактически фалит, тъй като не може да обслужва задълженията, а АЕЦ "Козлодуй" няма пари да задели за модернизационната си програма.
Така след като преди три седмица правителството взе спорното решение за влизане в проекта "Южен поток" при много съмнителни параметри на сделката (висока цена, липса на гаранции за плащане на транзита и предопределени фирми, които да изграждат газопровода), сега взима поредното скъпо и неоправдано енергийно решение.
Потвърждава се печалната истина, че когато става дума за енергетиката (а и не само), БСП излиза скъпо на България. Много скъпо.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай