От началото на икономическата криза често се използва сравнението със земетресение.
Както и при земетресенията, най-големите кризи се случват след дълги години на спокойствие, през които се натрупва напрежение. Което в някакъв момент става неудържимо - често, когато най-малко е очаквано.
Докато икономическите кризи приличат на земетресения по начина си на развитие, то земетресенията не просто приличат на кризи - те ги създават.
Едно земетресение винаги е свързано с икономически последствия в допълнение на човешките жертви. А земетресение в една от трите най-големи икономики в света би могло да има и глобални последици.
Най-много от природни бедствия страдат бедните страни. Те нито имат финансови възможности да се справят с последствията, нито добра организация, нито имат застраховки, нито сградите и инфраструктурата им са направени така, че да издържат. Затова най-много жертви има при бедствия в най-бедните страни.
Предимствата
От тази гледна точка Япония има голямо предимство - това е една от най-богатите страни в света, с високо качество на строителството, с превъзходна организация, широка застрахователна култура, дълбоки финансови пазари. Нивото на техниката и технологиите също е изключително високо.
Въпреки всичко фактът, че дори в Япония ядрени централи могат да пострадат, ще предизвика сериозен размисъл в много други страни - което вероятно означава, че изискванията към атомните централи ще се повишат, съответно и разходите за тях. Такива гласове вече се чуха и в Европа.
От финансова гледна точка Япония ще се сблъска със сериозни предизвикателства. Японското правителство е едно от най-задлъжнелите в света, след като през последните две десетилетия японската икономика не е вече това икономическо чудо, което беше през втората половина на ХХ век.
Чрез бюджетни дефицити Япония се опитва да съживи икономиката, без особен успех - но в резултат натрупа големи дългове. Съвсем наскоро кредитният рейтинг на Япония бе намален точно заради този голям дълг.
Земетресението само ще увеличи бюджетните проблеми, тъй като правителството ще трябва да инвестира десетки или дори стотици милиарди във възстановяването на пострадалите региони.
В допълнение икономиката в пострадалите региони скоро няма да е в състояние да произвежда, а енергийните проблеми ще се отразят и на други региони.
Обикновено икономиките на богатите страни, пострадали от природни бедствия, се възстановяват сравнително бързо и негативните ефекти не са толкова високи, колкото първоначално се смята. Обаче риск все пак съществува заради бюджетните проблеми на Япония.
Както бюджетният крах на Гърция успя да разтресе цялата еврозона, така евентуалното задълбочаване на бюджетните проблеми на Япония би могло да се отрази негативно на целия свят.
Без самоуспокоение
Фискалната стабилност в Япония се поддържа от спестовните японци, които финансират бюджетните дефицити - но това не може да продължи вечно в една застаряваща страна.
От друга страна, Япония е един от най-големите потребители на енергия и вносители на петрол. Опасенията, че икономиката на страната ще бъде ударена от земетресението, веднага доведоха до спиране на поскъпването на петрола и известно поевтиняване. Това от своя страна намалява натиска върху цените на горивата и тежестта за световната икономика.
Цялостният ефект върху японската и световната икономика все още не е известен, още повече че все още дори няма точна оценка на щетите и жертвите. Но това е още едно напомняне, че няма място за успокоение и че трябва да сме готови и за по-лоши икономически сценарии, защото винаги може да има неприятни изненади.
Принцип, който българското правителство не иска да възприеме, въпреки че през последните години икономистите често напомнят за него.@
Земетресение с магнитуд 6,8 по Рихтер през 1995 г. удари региона на Кобе, където е шестото по големина транспортно пристанище в света. Жертвите бяха 6400, а щетите възлязоха на 10 трлн. йени, или 2% от БВП на Япония, съобщава Ройтерс.При тогавашното земетресение се стигна до спад на индустриалното производство с 2,6% през януари, а само месец по-късно бе отчетен ръст от 2,2 на сто, последван от още процент през март. Като цяло БВП на страната за първото тримесечие на 1995 г. нарасна с 3,4 на сто на годишна основа.
През 1995 г. икономиката на Япония нарасна с 1,9 на сто, а през 1996 г. - с още 2,6 на сто.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай