Спорният данък върху лихвите по срочните депозити, въведен в последната година от мандата на ГЕРБ, ще бъде компромисно намален с 2% от 2014 г. Депутати от левицата ще предложат между първо и второ четене на данъчните закони налогът да стане 8% вместо сегашните 10% и поетапно да намалява до пълната му отмяна през 2017 г. Това съобщи вчера депутатът от "Коалиция за България" Корнелия Нинова. Според експерти това е стъпка в правилната посока, макар и половинчата, защото няма гаранции, че данъкът ще бъде отменен.
Новината за намаляване на данъка върху лихвите идва на фона на решението на правителството, че бюджетът за 2014 г. не може да се лиши от този приход. Кабинетът бе остро разкритикуван, че отказа да премахне налога при подготовката на промените в данъчните закони. При въвеждането на данъка от левицата твърдяха, че облагането на спестяванията ще има негативен ефект върху икономиката. Правителството на Пламен Орешарски обаче реши, че няма с какво да замести очакваните годишни постъпления от данъка в размер на около 90 млн. лв. По последни данни на НАП към края на септември от налога върху лихвите по срочните депозити са постъпили 64 млн. лв.
Компромисното решение за намаляване на данъка с 2% ще доведе до спад в приходната част на бюджета от около 18 млн. лв. Според депутати от левицата това е максимално възможният компромис, който може да се постигне на фона на заявените намерения за приходната и разходната политика на кабинета през 2014 г. Не е ясно обаче защо левицата предлага намаляване на данъка в четири поредни години - с по 2% през 2014-2016 г. и с 4% през 2017 г., вместо да се мисли за пълна отмяна. При дебатите по данъчните закони финансовият министър Петър Чобанов допусна, че данъкът ще може да бъде напълно отменен през 2015 г. Премахването на този налог е предизборен ангажимент на левицата, макар да не фигурира официално като ангажимент в предизборната платформа, призна вчера Корнелия Нинова.
"Това е стъпка в правилната посока, само допреди дни се твърдеше, че данъкът няма да се променя. Ще бъде хубаво мнозинството да положи усилия и да гласува пълна отмяна на данъка, вместо да разсрочва това решение във времето без гаранции, че то ще се изпълни", коментира пред "Сега" Георги Ангелов от институт "Отворено общество". Още при въвеждането на налога Ангелов бе против с аргумента, че облагането на депозитите ще обезсърчи спестяванията в условия на намаляващи чужди инвестиции, а печалбата от лихвите така или иначе се изяжда от инфлацията. "Това наистина е компромисно решение, но по-добре с него, отколкото с нищо", допълни Ангелов.
"Предложението е половинчато и цели единствено да се отчете изпълнение на поети политически ангажименти", коментира Менда Стоянова, депутат от ГЕРБ. Според нея поетапното намаление на данъка върху лихвите е странно на фона на логиката на облагане на други сходни по характер доходи със ставка от 10%.
Друго настояване на левицата - за актуализация на пенсиите по швейцарското правило от 1 април догодина, няма да се изпълни. Увеличението на парите за възрастните ще бъде от 1 юли заради липса на достатъчно средства, коментира Корнелия Нинова. Според нея, ако осъвременяването се въведе от пролетта, за него ще са необходими 180 млн. лв., а за вдигане на пенсиите от юни са нужни 120 млн. лв. Нинова представи като заслуга на БСП запазването на данъчната преференция за жилище на младите семейства, както и разширяването на облекчението за фирми, работещи в общини с висока безработица. Депутати от левицата твърдят, че бюджет 2014 ще демонстрира принципно нов подход към разходната политика на държавата.
Близо 1.4 млрд. лв. повече са заложените приходи в бюджета за 2014 г. Още няма точни разчети каква част от увеличението се обяснява с очаквания ръст на икономиката и инфлацията и каква част от сумата е предвидено да дойде от по-амбициозни задачи пред приходните администрации. Според депутата от БСП Румен Гечев качествено ново положение в проектобюджета е заделянето на 600 млн. лв., които ще се харчат на програмен и конкурсен принцип. Парите ще бъдат разпределени в два фонда - фонд "Икономически растеж" с 500 млн. лв. и фонд "Образование" на стойност 100 млн. лв. Заделянето на пари за национални образователни програми не е нова практика. Още обаче не се знаят детайли как ще функционира фондът за икономически растеж. Неотдавна финансовият министър Петър Чобанов обясни, че идеята е част от бюджетите на министерствата да се намалят, а с освободения ресурс да се финансират проекти в отделните сектори за повишаване на растежа и заетостта.
Вчера се разбра, че от 1 януари 2014 г. ще бъде намалена и потребителската такса за лекар за пенсионерите от 2.90 на 1 лв., а таванът на пенсиите ще остане до 2019 г. Квотата за ваучери за храна на работниците за 2014 г. ще бъде 240 млн. лв. при 200 млн. лв. за т.г.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай