Тези дни в публичното пространство се обсъждат сърдечните отношения на съдийката по делото срещу бившия министър на вътрешните работи Цветан Цветанов - Димитринка Ангелова, и неговият адвокат Менко Менков. Това обаче си е чиста проба пикантерия в сравнение със сериозните факти, които накараха обикновени граждани да се сдружат в гражданска инициатива „Против корупцията, за честно правосъдие и правова държава”. Логото на движението е „Ти си следващият! Никой не е защитен!”.
Анализът, който бе представен оттам на премиера Орешарски и министър Златанова, е повече от тревожен. Според него 78% от българите нямат доверие в съдебната ни система, на 99% от подадените в прокуратурата сигнали е било отказано да се извърши проверка, 87% от подадените във ВКС касационни жалби не са били допуснати до разглеждане по същество, а 83% от подадените във ВАС жалби срещу дейността на институциите са били отхвърлени или недопуснати за разглеждане. Дали тази статистика е вярна и на какви конкретни случаи стъпва тя, запитахме един от инициаторите на движението - бизнесмена Бойко Никифоров. Той, от своя страна, разказа пред репортер на БЛИЦ прелюбопитната си лична история с правосъдните органи.
- Г-н Никифоров, в доклада си разкривате доста тревожни факти, а най-любопитното във вашата лична история с правосъдието е едно интересно наблюдение - че според вас делата, които са нарочени да не успеят в съда, или към които има определен интерес от висшестоящи институции и хора, се бележат с две еднакви цифри в съответния номер на решенията и така се предават във всички инстанции нататък - с „нишан”?!...
- Запознати ми казаха това - и аз първоначално не повярвах, но като проследих номерата на решения и определения по моето дело, установих, че май подозренията са истина. Забележете номерата: Русенски районен съд - решение №889, Русенски окръжен съд - решение №688, ВКС - определение №338, второ решение на РОС - №668, ВКС - определение №343, ВКС - определение № 667, ВКС - определение №100
Окръжен съд Ловеч - определение №1010, по делото за отмяна - решение №177.
Девет съдебни състава, разпределени уж на случаен подбор, и всички - с две повтарящи се цифри в номера на решенията. Нито едно без! Това е система, няма начин да е случайност!
- А вие за какво водихте толкова много дела? Очевидно сте извървели дълъг път, който, както разбирам, не ви е довел доникъде...
- Той ме доведе до този доклад за правосъдието у нас и до... отсрещния бряг на реката. Според съдиите на финала на битката им с мен се оказа, че имотът, на който претендирам да съм собственик, не се намира от тая, а от „оная” страна на река Дунав.
- Но как така?!
- Малко русенци знаят как чиновници от областната управа продадоха интереса на всички ни и с измама отнеха градското крайбрежие и го записаха за собственост на държавата. Направили са го през 2002 година, когато областен управител бе Румен Януаров. Оттогава водят собствеността държавна, макар да е незаконно постановена. Актуването е поискано с писмо-молба от Пристанищна администрация, с приложена заповед на министъра на транспорта и съобщенията. С него се изисква от имуществото на Пристанищен комплекс да се извади крайбрежието и да се предаде на администрацията, за да стане пристанище за обществен транспорт „Русе-център”. По-късно обаче се оказа, че имотът никога не е бил в имуществото на „Пристанищен комплекс”, а в приемо-предавателният протокол и счетоводните справки въобще не е записан. Скицата пък е издадена без представен документ за собственост. Така крайбрежието е обявено за публична държавна собственост и от този ден общината няма никакво право върху терена. Това е една от най-крупните имотни измами в Русе.
Измамата с присвояването на крайбрежието
лъсна през 2010 година, когато областен управител беше Пламен Стоилов от ГЕРБ, сегашният кмет на Русе. Именно той отказа да отмени акта за държавна собственост и той се ползва като доказателство до днес. Прокуратурата от своя страна пък отказва да извърши проверка. Всеки опит да оспоря верността на неправомерния акт удря на камък. В случая несъмнено си имаме работа с измама, но тъй като тя привидно е в полза на държавата, не я окачествяват като такава.
Дори разработиха проект за финансиране от европейските фондове на стойност близо 6 млн. лева – за административна сграда на речна информационна система. Вероятно това е причината, поради която правистите от областна администрация Русе отказват да направят корекции на документа, а прокурори от районна и окръжна прокуратура - да извършат проверка дали документът е с невярно съдържание.
- Какъв е вашият личен интерес, който преследвате с делата?
- В терена се намира още един имот, за чиято собственост претендирам. Купих го от продавач, който се спомина, преди да ми предаде нотариалния акт. Но дори да не е имал такъв, пак не може държавата да му е собственик по силата на това, че нищо не доказва да е бил изваден от имуществото на дружеството. Още една съществена подробност - през 2005 година съдът реши, че сградата не е държавна собственост. И тогава всъщност онези, които имаха апетит към имота, побесняха и почнаха да ми правят въртели.
- Кой по-точно?
- Чиновници от „Пристанищна администрация”. Първо ми изпратиха противопожарна охрана - имотът бил „пожароопасен”. Като не им мина номерът, защото пожарникарите само ми направиха предписание, пробваха да ме набедят в самоуправство - бил съм оградил имота. И за това образуваха преписка. Извикаха ме на разпит в полицията. Поисках да узная кой ме е набедил, но от прокуратурата не ми разрешиха. Осъдих прокуратурата в административен съд, но съдът не разпореди да ми се даде преписката, а да се мотивира отказът.
Съдийката е жена на окръжния прокурор
Истинските проблеми започнаха, когато поисках да се снабдя с нотариален акт. За това ми трябваха два документа – един от общината и един от областния управител, съответно, че имотът не е общинска и не е държавна собственост. Наложи се да осъдя кмета. След като получих документ от общината, започнах да се съдя с държавата. Преди това имах среща с областния управител Пламен Стоилов, сега вече кмет на града. Той научи каква е истината, но какво от това?! Стигнахме до съд. Предявих отрицателен установителен иск и съдия Дарин Йорданов от Русенски районен съд в първото заседание по делото определи, че нямам никакво задължение да доказвам, че държавата не е собственик, а че държавата трябва да докаже собствеността си.
В целия процес ответната страна не представи нито един лист доказателство, но затова пък всеки лист в делото бе номериран, с изключение на един - този със счетоводната справка, разкриваща измамата! Явно беше подготвен за изваждане от папката. Съдът реши, че имотът е на държавата. Обжалвах в Русенски окръжен съд. Той постанови, че съм „нямал правен интерес” да водя това дело, защото „не съм се бил заявил като собственик в исковата молба”?!? След като подадох сигнал до Икономическа полиция, че текстът липсва, направиха проверка и се установи, че Е там - в исковата молба в делото! ВКС нямаше къде да ходи и върнаха делото в окръжен съд. И накрая, след всички врътки, изкараха, че имотът ми е не на този,
а... на другия бряг на реката
- Как така?
- Ами ей-така! През всичкото време се съдихме дали имотът е в територията на пристанище „Русе-център”, което е на брега на лимана откъм градската част, а от решението на съда изненадващо се оказа, че имотът Е държавна собственост не за друго, а защото се намирал в пристанище „Русе-запад”. А то е на... другия бряг!.. Всичко е повече от ясно. Дори това потвърждава колко нагло лъжат съдиите, сигурни, че няма да има възмездие за тях. Истински правен парадокс! Член 290 на НК сочи престъпление за лъжа в съдебен процес, но това не се отнася за съдиите. По конфиденциални пътища ми беше казано да се откажа от битката, защото делото било „от особен интерес” за хора от много високо ниво и съм притеснявал съдиите - на тях им било разпоредено да ме въртят на шиш, но да не ми признаят имота! Заинатих се и през март миналата година подадох сигнал за корупция до ДАНС. Върна ми се обратна разписка. През март тази година отидох да си търся преписката. На портала слязоха две момчета и започнаха да ме убеждават колко зле съм постъпил, дето съм писал срещу магистратите. Изгониха ме, без да ми дадат входящия номер, който исках. До днес не го знам, но не бих се изненадал, ако случайно един ден го науча и той да има две еднакви цифри!... /смях - б.а./
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай