Неизменно и навсякъде затягането на банковите регулации протича по почти аналогичен сценарий. Политиците излизат със заявка за мащабна реформа, предложенията им поетапно се разводняват и във финалния си вариант новите закони обикновено са половинчати и съдържат достатъчно пробойни. А тежките мерки се отлагат с години.
Това се случи в САЩ със закона Дод-Франк, във Великобритания с изводите от доклада на независимата комисия, водена от бившия главен икономист на Bank of England Джон Викърс, а постепенно и в еврозоната, където се сблъскват и сложните интереси в отделните членки. Това се случи и в България, когато в началото на 2012 г. при управлението на ГЕРБ финансовият министър Симеон Дянков се опита да прокара мерки, които да доведат до понижаване на лихвите.
Сега управляващата коалиция от БСП и ДПС отново подхваща темата. И според предварителните проекти за законови промени, с които "Капитал" разполага, тръгва с голяма кошница от доста драстични мерки в отговор на "масово прилагане на порочни практики", както се изтъква в мотивите към предложенията (вижте карето). Разбира се, те отново са само основа за преговори и вероятно банкерите ще се постараят да тушират голяма част от тях с аргументи и лобиране. Засега официални детайли и мнения почти няма, като и от Асоциацията на банките в България, и от БНБ отказаха коментар, преди да се запознаят с официални предложения. "Разбрали сме се да не коментираме нищо, докато няма текстове. До десетина дни ще сме готови с тях, но това не означава, че ще бъдат внесени тогава в Народното събрание. Разбира се, че има разговори с банки, няма да правим нищо насила, очакваме недоволство, но не и съпротива", заяви Румен Гечев, бивш министър на икономическото развитие в правителството на Жан Виденов, а понастоящем зам.-председател на икономическата комисия в парламента и основен координатор на промените в банковия сектор.
Този път обаче има и причини да се очаква повече твърдост от управляващите. От една страна, сега, след протестите от февруари насам нагласите в обществото са много по-крайни. От друга, БСП имаше доста категорична позиция по темата преди, а и след изборите и не си остави много място за отстъпление. Правителството също отчаяно се нуждае от популярни мерки или поне да угаси потенциални огнища на напрежение.
Къде са промените
Проектоизмененията в Закона за потребителския кредит (ЗПК) и в Закона за кредитните институции (ЗКИ) са като алманах на всички искания към банковия сектор за повече прозрачност и предвидимост. Всъщност в тях се съдържат всички нереализирани предложения на Дянков, а именно лихвите по жилищни и потребителски кредити ще се изчисляват само на база пазарен индекс, отмяна на такси в полза на самата банка и вкарване на микрокредитите (под 400 лв.) под регулация в обхвата на ЗПК. А освен това включват и други спорни моменти като отмяна на таксата за предсрочно погасяване, отпадането на привилегията на банките лесно да си изкарват изпълнителни листове срещу неизрядни длъжници и допълнителни надзорни правомощия на БНБ. А също така и както са разписани, мерките вече се отнасят за всички клиенти на банките, което автоматично включва и корпоративните заеми.
Дори само пакетът на Дянков тогава предизвика остра реакция в банковия сектор, така че може да си представим какъв ще е отзвукът сега, ако предложенията останат в този вид и първоначалните неофициални мнения загатват за буря.
За лихвите и таксите
"Има нормални пазарни еволюции, които ни карат да променяме практиката си", коментираха банкери по повод на предлаганото пълно отпадане на таксата за предсрочно погасяване. Като разумен и приемлив се оценява таван на размера й около 1-2%. Такова е било и едно от предложенията им при срещите преди лятната отпуска на депутатите. Тогава е имало няколко срещи, в резултат на които се е стигнало до мнение да се изготвят промени, които да се обсъдят взаимно. Имало и предложение от банките да се въведе абсолютна давност при събиране на вземания – ако до 10 години банката не може да си събере вземането от свой длъжник, го отписва.
Като логично се определя и формирането на лихвения процент от пазарен индекс + надбавка, но със задължителното допълнение да се отчитат спецификите на местния пазар. Има се предвид фактът, че банките в България нямат възможността да се финансират директно от европейските финансови пазари (където се формира EURIBOR) на 0.5% лихва например, както кредитните институции от еврозоната, или директно от ЕЦБ. Възможностите за ресурс отвън са от кредитни линии от международни финансови институции (ЕБВР, ЕИБ, KfW и др.) и банките майки, която банка има такава. И в този случай ресурсът отвън идва на около 3-4% лихва.
В сектора се коментира, че впечатлението, което остава от подготвяните промени, е, че целта е осигуряване на бизнес на адвокати и нотариуси. Като преки ефекти от евентуално прилагане на проектите в този им вид като действащи закони се прогнозира увеличение на лихвите и силно свиване на кредитирането. Например предвид изискването промяна на лихвите по кредити да стават само при съгласието на клиента очакванията са още в първоначалния вид на договорите да се залагат максимално високи нива.
В БСП обаче разчитат на това, че банките няма да оскъпят или спрат кредитирането вследствие на мерките, защото ще им е забранено да го правят едностранно по вече отпуснатите кредити, от една страна, а от друга - все пак имат нужда да привличат допълнително клиенти.
Реално обаче има сериозна опасност сметката просто да не излезе. Грубо казано, една банка има два основни начина да генерира паричен поток – нетен лихвен доход и нетен доход от такси и комисиони (разбира се, има и други източници като приходи от дивиденти, финансови операции и т.н., но за българските класически търговски банки те са с по-малка важност). С тези постъпления трябва да се покрият сравнително фиксираните административни разходи, както и обезценките на несъбираеми вземания, и да остане печалба за банката. Нетният лихвен доход се свива и при растящите в условия на криза обезценки това изяжда рентабилността на банките. Ако на банките им се отнеме възможността да лавират в приходната част (и да, да прехвърлят част от риска и загубите си на редовните си клиенти) това може да доведе до загуби и декапитализация на сектора. И със сигурност при тази опасност те биха предпочели да вдигнат лихвите по кредитите или да насочат ресурсите си към по-доходоносни и съответно по-рискови инвестиции.
За регулаторът и банките
Промените в тази област като цяло срещнаха по-малко критики на първо време. Всъщност като най-куриозно в банковия сектор приеха дописването, че БНБ има право да налага надзорни мерки при застрашаване интересите не само на вложителите, а и на кредитополучателите. Класическата основна цел на банките е грижа за спестяванията и слагането на допълнителна отговорност може да ги постави в конфликт. Освен това текстът би могъл да се тълкува, че на кредитополучателите се осигурява законово възможността да не си връщат кредита, ако решат, че са застрашени интересите им, коментираха банкери. Разбира се, това е по-скоро детайл, който може да се изчисти лесно, доколкото явно идеята на промените е била по-скоро да се вмени на БНБ отговорност за защита и на кредитополучателите.
По мнението на банкери обаче част от ролите, които се приписват на централната банка като регулатор с новите изменения, противоречат на европейските директиви.
В мотивите си авторите на предложенията изтъкват, че прилагането на синхронизираното с европейското законодателство и поведението на регулатора - Българска народна банка, предпоставиха масово прилагане на порочни практики.
"Срещу тях с годините БНБ или не реагира, като изтъква мотиви за правото на саморегулиране, на самостоятелна вътрешна политика и на независимост при вземането на управленски решения от банките, или издава предписания, които в повечето случаи са пренебрегвани от банките. От наложените практики и от липсата на адекватна реакция от БНБ се ощетяват интересите на потребителите на основните банкови услуги - вложители и кредитополучатели. С предлаганите промени се цели преодоляване на тези проблеми и гарантиране на защитата на потребителите", се казва още в мотивите.
За обезпеченията
Макар да не фигурират в конкретните предложения, в медиите се лансираха и идеи, ако кредитът стане необслужван, вземането на банката да се ограничи до обезпечението. Или иначе казано, като се продаде то, ако събраната сума е недостатъчна да покрие задължението на клиента й, то да се счита за погасено. Тази идея се приема с притеснение в банковите среди.
Източници от БСП потвърдиха, че тази идея се обсъжда, но от партньорите от ДПС са против. Според тях така или иначе обезпеченията покриват над 100 и дори 120% от стойността на заема. Практиката обаче е такава, за да се намали рискът от падащите цени на имотите и стагниралия пазар. Освен това банките имат и сериозен запас от имущество за продан, чиято цена е паднала под стойността на отпусканите заеми.
Нормална реакция при такава промяна би била банките да поискат допълнително обезпечение от клиентите си по нови (а където имат възможност и по стари) заеми, което ще затрудни достъпа до кредит.
Въпрос на пазарлък
Оттук нататък е въпрос на време картите да бъдат официално поставени на масата и да започнат преговори. Финалната версия на политиците трябва да е готова до десетина дни, а след това да се изслушат и мненията на банките и регулатора. В БСП не крият, че очакват твърда съпротива от банките, но се надяват до края на годината промените да са факт.
Добрата новина е, че този път целите са поставени по-ясно и принципно, като акцентът не е върху нивата на лихвите и стимулирането на икономиката, а върху равнопоставеността и справедливостта във взаимоотношенията между кредитор и кредитополучател. Увеличаващата се критична маса от спечелени дела срещу банки показва, че нуждата от изчистване на регулациите вече е наложителна.
Сега трудната част ще е управляващите да излавират успешно между заплахите банковият сектор да се разклати и реалната опасност това да се случи. Нивото на политическа еквилибристика наистина трябва да е високо. БСП и ДПС трябва да намерят тънкото въже на правилното решение, което минава върху две дълбоки пропасти. Едната е на популизма. Огромното недоверие към това управление може да изкуши управляващите да въведат прекалено силни регулации, които да нанесат много повече вреди, отколкото ползи. Другата пропаст е да се поддадат прекалено на аргументите на банките и обещанията им да останат без покритие. Регулацията на банковите кредити е наистина важна тема за много хора и заявките от БСП и ДПС до момента не оставят никаква възможност за даване на заден. Бездействието е вече невъзможно. Остава да видим дали това управление ще намери правилните стъпки над двете пропасти, или шумно ще се сгромоляса в някоя от тях.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай