Още една институция потвърди факта, че българските университети произвеждат безработни или непригодни за пазара на труда кадри. 46% от завършилите през 2009-2012 г. работят нещо, което изисква по-ниска образователна степен. Този път констатацията е в безпрецедентен одит на Сметната палата за реализацията на висшистите на пазара на труда за периода от 1 януари 2009 г. до 31 декември 2012 г.
Едва 1/3 от дипломираните през 2012 г. имат сключени договори, се посочва в доклада. Одиторите се позовават на данните от регистъра на завършилите висше образование и справките на НАП. От тях става ясно, че с диплома за бакалавър през м.г. са се сдобили 65 022 студенти, от тях само 21 410 (33%) работят на трудов договор. От справките обаче не става ясно какви длъжности заемат завършилите, не се отчита и делът на бакалаврите, които са продължили образованието си. Одиторите предполагат, че ниската им реализация се дължи на това, че част от тях са се записали да учат в магистърска степен. В същото време 37% от действащите студенти през 2012 г. са работели на трудов договор. Общият брой на студентите през м.г. е бил 275 410, от тях 101 014 съчетават следването с работата.
Почти всеки втори висшист - 46% от завършилите през 2009-2012 г., може да си хвърли дипломата, защото работи нещо, изискващо по-ниска образователна степен. Това несъответствие одитът засича при 104 565 младежи от 227 203 дипломирали се през 4-те години. Едва една четвърт (56 171 души) са успели да си намерят работа, за която се изисква висше образование. Принос към осигурителната система имат 160 736 специалисти - 70.74% от общия брой завършили, сочат данните от доклада на Сметната палата. Останалите или са безработни, или продължават образованието си.
С най-добра реализация са специалистите по здравни грижи, обществено здравеопазване, фармация и мениджърите в областта на образованието - между 53 и 57% от професионалистите в тези области си намират работа по специалността. Най-многобройна е армията на икономистите - с такава диплома са се сдобили 55 653 студенти в изследваните четири години, но едва 22% от тях са си намерили работа, за която се изисква висше. Повече от половината работят на нискоквалифицирана позиция. Едва 9% от професионалистите в областта на туризма и изобразителното изкуство работят по специалността си, констатират още одиторите, като се позовават и на данни от рейтинга на вузовете.
Неадекватните учебни програми са резултат от редица пропуски в работата на държавните институции и контрола на университетите, установяват одиторите. Този факт е нееднократно изтъкван и от бизнес организациите. Бездействието на просветното министерство за насърчаване на сътрудничеството между вузовете и бизнеса е причина за неподходящата подготовка на студентите в реална работна среда, както и на ефективното управление и контрол на университетите. Липсва единна държавна политика по реализацията на висшистите и обвързването на обучението с потребностите на пазара на труда. Липсват и ефективни санкции за вузовете, при които са установени различни нарушения. Процедурата по утвърждаване на приема за висшите училища е формална и не отразява нуждите на пазара на труда. Тя се прави без проучвания на потребностите от различни специалисти, като в резултат се получава пренасищане в някои области и недостиг на кадри в други. Слабост на закона за висшето образование е липсата на процедура за сливане на висши училища в случаите на негативни демографски тенденции или слаба реализация в някои специалности.
Наред с това одиторите определят и друг проблем, пред който министерството на образованието си затваря очите години наред - безконтролното увеличаване на разрешения брой студенти, особено в някои университети и специалности - икономика и администрация и управление. Например от 2009 до 2012 г. капацитетът за направление икономика е увеличен с 5601, а за администрация и управление - с 11 602. Бройката е разрешена, без изобщо да е доказана потребността от подобни специалисти, поради отсъствието на изградена национална система за проучване потребностите на пазара на труда, смятат одиторите.
Вузовете в страната имат капацитет да обучават не повече от 333 967 студенти и докторанти, но само по икономика и администрация допустимият брой на студентите е 95 411 - 28.6% от общия капацитет. В условията на глобална икономическа криза и свит пазар на труда определянето на такъв по-голям капацитет крие риск от безработни висшисти, за обучението на които плаща държавата, предупреждават от Сметната палата. Липсват изобщо и утвърдени от просветния министър правила, въз основа на които се определя издръжката на един студент по различните специалности в държавните университети. Общата сума на републиканската субсидия за държавните вузове е 1.326 млрд. лв.
Подобен подробен анализ на сектора до момента не е правен в министерството на образованието. Сметната палата прилага към него 53 одитни доказателства, сред които данни и протоколи от заседания на агенцията по акредитация, справки за висшите училища в страната, писма от просветното министерство в отговор на запитвания от одитния екип, предложения на министерствата и работодателите при разработването на проекторешенията на правителството за определяне на приема във вузовете през 2010, 2011 и 2012 г., доклади за финансирането на държавните висши училища, както и документи от социалното министерство, свързани с разработване на политики на пазара на труда. Единственият аналог на представената статистика е рейтингът на вузовете, който за първи път измери реализацията на студентите от различните висши училища и специалности. Последното му издание е от ноември 2011 г.
Цената на тока не е изчислявана вярно, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) не е независим орган, Министерството на икономиката и енергетиката не е следило какво правят топлинните счетоводители.
Това са само малка част от нарушенията, които е открила Сметната палата при ревизии в двете ведомства.
Докладите от проверките бяха публикувани на сайта на върховния одитор в петък. Проверките бяха поръчани от предишното Народно събрание през февруари.
Сметната палата е проверила дейността на икономическото министерство от времето, когато министър е бил Румен Овчаров през 2007 г. до служебния министър Асен Василев през 2013 г. В ДКЕВР одитът е за периода между 2007 г. и 2013 г.
"Независимостта на регулаторния орган остава открит проблем въпреки нормативно въведените изисквания за независимост", пише в доклада. Експертите на ведомството препоръчват комисията да не се назначава от Министерския съвет, за да бъде по-независима.
Ревизорът е открил също така, че "не е спазен принципът цената на тока да отразява действително извършените разходи за предоставената услуга". Една от причините според Сметната палата е липсата на свободен пазар, както и съществуващото субсидиране на битовите потребители.
Според ведомството трябва да се защитят с по-евтин ток най-бедните, а не всички потребители.
Одиторът е открил, че до септември 2007 г. икономическото министерство не е водило публичен регистър на топлинните счетоводители и така клиентите на топлофикациите не са имали достъп до информацията. Тя е можело да бъде получена само на хартия след запитване. След тази дата регистър се е водил на страницата на министерството, но не се актуализирал.
Регулаторът е критикуван и за това, че не е проверявал достатъчно топлинните счетоводители, както и не е следил дали изпълняват и малкото направени препоръки след проверки.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай