Преотстъпване на част от данъка върху доходите на физически лица може да получат общините от 2015 г. Мярката се обсъжда активно от представители на правителството и Националното сдружение на общините в България (НСОРБ), като споровете са какви допълнителни отговорности да се прехвърлят на местните власти заедно с допълнителното финансиране.
"Поискахме от премиера Пламен Орешарски до 30% от приходите, които осигурява плоският данък на бюджета, да се отстъпят на общините, където живеят лицата, които го плащат. Министър-председателят прие аргументите ни и сега работим по цялостната реформа във финансирането на общините", каза Емил Савов, заместник-председател на НСОРБ. По думите му сегашният модел за определяне на изравнителна субсидия, с която републиканският бюджет покрива дефицитите в бюджетите на общините, ще се промени напълно.
От Министерството на финансите пък обясниха, че договорка още не е постигната, а срещу отстъпването на част от приходите кметствата ще трябва да поемат и част от отговорностите на централното правителство. В момента дебатът между местна и централна власт е в посока какви задачи да се прехвърлят на първата заедно с отстъпването на част от приходоизточника.
Какво ще се промени
Данъкът върху доходите на физическите лица ще остане 10%, както и досега. Три процентни пункта от него обаче ще осигуряват приходи за общините, а останалите седем ще останат приход на републиканския бюджет. Националната агенция за приходите ще продължи да събира данъка, като след това ще превежда отчисленията на общините.
След актуализацията на бюджета за тази година се очаква от лични подоходни данъци държавата да събере 2.46 млрд. лв., което означава, че всеки процентен пункт от действащата ставка носи 246 млн. лв. С други думи, ако общините получаваха 3 процентни пункта от данъка тази година, в републиканския бюджет щеше да влязат 738 млн. лв. по-малко приходи, или близо 1% от брутния вътрешен продукт.
Също през тази година е предвидено общините да получат субсидии от републиканския бюджет за общо 2.28 млрд. лв. Това са пари, които централното правителство дава на местните власти, за да се грижат за училищата, спешната медицинска помощ и други дейности на своята територия. Средствата покриват също част от разходите за инвестиции, поддръжка и ремонт на пътища и общински сгради.
Полицейските управления и противопожарните служби пък остават отговорност на вътрешното министерство, а различни услуги за частния сектор се оказват от териториални поделения на министерства и правителствени агенции. Отстъпването на част от плоския данък като приход на общините или ще намали модела за субсидиране на местните власти, или ще доведе до прехвърляне на отговорности от правителството към общините.
Кога може да се случи
Според източници от Министерството на финансите реформата на общинските бюджети ще приключи през следващата година. Ако се постигне споразумение, финансовото ведомство ще изготви тригодишна бюджетна прогноза и конвергентна програма, в която изчисленията ще са на база децентрализацията. Реално обаче промените ще влязат в сила най-рано от 2015 година.
Недостатъци
Един от проблемните моменти е, че мярката няма да разпредели равномерно средствата между отделните населени места. През 2011 г. например правителството на ГЕРБ се отказа да я прилага, защото повече от половината подоходни данъци се събират от живеещите в големи градове, където се концентрира голяма част от икономическата активност.
В малките населени места пък, където има висока безработица и застаряващо население, отстъпването на подобен приход може почти да не промени финансовото им състояние и тези общини ще продължат да зависят от изравнителните субсидии, които им дава централната власт.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай