Не е за вярване, че буквално под носа на цивилизацията, на хвърлей от брега на Дунав, на островите в реката има истински паралелен свят без следа от техническия прогрес. Там сред пясъци, вода и дива растителност съществуват птичи градове, обитавани от десетки видове водолюбиви пернати, които делят островните пространства със земноводни, влечуги, бозайници и безгръбначни.
Стига да има желание, всеки може да се пренесе в този свят. Лодката ще го превози дотам не само физически, а и като своеобразна машина на времето ще го върне назад към първичното, когато животът е бил простичък и в хармония с природата.
А отдалеч островите по Дунав не впечатляват. Стотици хиляди хора от крайбрежните населени места ги гледат през целия си живот, без да изпитат желание поне веднъж да се качат в лодка и да отидат до тях от любопитство.
“Какво толкова вълнуващо и уникално може да има на острова отсреща, което да не може да се види и на брега? Просто парче суша насред реката, обрасло с дървета и храсти”, убедени са повечето хора от Видин.
Може би точно тази заблуда е една от причините немалко български острови от устието на Тимок до Силистра да са напълно запазени и днес да са идеално място за любителите на приключенията и на девствената природа.
Другата причина е, че почти половината от нашите острови са обявени за защитени местности, територии или резервати и в тях са забранени сеч, ловуване, внасяне на неместни животински и растителни видове, всякакви дейности, с които се изменя естественият ландшафт.
Има и няколко острова, като Дойчинов остров до с. Батин и Китка и Милка до Белене, в които напълно са забранени посещения на хора с изключение на такива, свързани с научноизследователска и образователна цел и провеждане на дейности по стопанисване и охрана.
За достъпа на туристи до останалите острови няма проблем, но на някои има специфични ограничения, за които пътешественикът трябва да се информира предварително. За да се стигне до остров, не е задължително притежаването на лодка, защото във всеки крайдунавски град или село все ще се намери лодкар, който с удоволствие да превози през реката желаещите.
Разходката с лодка може да се осъществи по всяко време на годината, дори и през зимата, стига да няма ледоход. За робинзоновците, които не искат само да отидат и да видят, а да прекарат поне няколко дни на самотен остров, възможното време е лятото.
През останалата част от годината островите са изцяло или частично залети и трудно може да се намери подходящо място за бивак. При лятното маловодие заливните гори остават на сухо, а около носовете на островите изплуват големи ивици фин пясък.
Не е оцеляване на предела и не е като да си в джунглата на Амазонка, но за градския човек си е предизвикателство.
Защото едно е на палатка в къмпинг, друго е справянето без ток и без каквито и да е удобства, при това пестейки питейната вода, защото тя е точно толкова, колкото си закарал с лодката и лесно може да се изпадне в ситуацията във вода да газиш, жаден да ходиш.
Десетки видове водолюбиви птици гнездят на островите.
Водата е първото и най-важното нещо, което трябва да се подсигури за лагеруването насред Дунав. Количеството на храната е според планирания престой, като трябва да е съобразена с това, че ще се съхранява на топло. Дори и да свърши, това в никакъв случай не би било фатално, защото с въдица винаги може да се улови риба (стига да имате риболовен билет), а ако не кълве - вариантът с предсрочното връщане в цивилизацията е винаги в резерв.
Добре е да се вземат палатка, шалте и спален чувал, защото и в най-големите августовски жеги нощите са доста прохладни. Важно е палатката да не се опъва близо до водата и да е на по-високо място. Въпреки че през лятото обикновено няма резки колебания в нивото, трябва да се има едно наум, че Дунав може бързо да се покачи.
Газова или соларна лампа и челник ще са необходими за осветление вечер. Малък туристически газов котлон също може да потрябва, най-малкото за сутрешното кафе, особено ако сте на остров, на който е забранено паленето на огън.
През по-голямата част от годината островите са залети, но при лятното маловодие се оголват дори коренищата на дърветата.
В раницата трябва да има нож, въженце, спешна аптечка, защото всичко се случва, а репелентът срещу комари е задължителен - на свечеряване няма друго спасение от рояците жилещи насекоми. Иначе нощуването на остров крие точно толкова рискове, колкото и в палатка на брега.
Обитателите им не са страшни и за срещите с тях трябват единствено бинокъл за наблюдение и камера за любители и професионалисти, тръгнали на фотолов. Най-впечатляващи са огромните птичи колонии, като на някои от островите се срещат над 200 вида птици, сред които световно застрашените малък корморан, ливаден дърдавец, белооката потапница, червеногуша гъска, мочурното шаварче и други.
Ята от стотици корморани, чапли и чайки могат да се видят на пясъчните ивици, други птици са скрити в зеленината на дърветата, а трети се извисяват, неподвижно кацнали върху оголените клони на най-високите дървета. Изгреви и залези, разкривени изсъхнали дънери, преплетени в причудливи форми коренища на дървета, тунели в гъстите върбалаци, миди, охлюви и жаби, пясъчни плажове и заливчета с кристална вода, наподобяващи тропически лагуни, които изкушават да бъдат запечатани с фотообектива.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай