Проф. Валери Стефанов е доктор на филологическите науки. Роден е на 21 юли 1958 г. Преподавател е в СУ „Св. Климент Охридски", ръководил е Катедрата по българска литература, бил е декан на Факултета по славянски филологии в най-старото висше училище у нас. Професор е по история на българската литература. Автор е на литературоведски и художествени книги.
Проф. Стефанов, от години се говори, че образованието в страната ни губи нивото си. Какъв според вас е изходът от този проблем?
Ако изходът можеше да се опише в едно изречение, би било много лесно. Важното е обществото да осъзнае, че има проблем, че бъдещето на нацията зависи от неотложното решаване на този проблем. След като се осъзнаят аспектите на проблема, следва да се намерят хора, средства и воля, за да се започне дългосрочна работа за неговото решаване. Изходът е дълго и упорито пътуване. Не е магическа пръчка, която ни премества в по-доброто място.
Защо според вас няколко поредни правителства работят върху промяна в образователната система, която обаче все още не е факт? Непрекъснато се изготвят концепции за нови закони за образованието, но в крайна сметка всичко остава само проект.
Връщам се на горния отговор, първо - не са намерили подходящите хора. Второ - изяли са средствата, защото те невинаги са били малко. Трето - липсвала им е воля да доведат нещата до успешен край. Министрите идват и си отиват, големите приказки се забравят, нищожните дела ни затискат все повече и повече. Наистина се нуждаем от радикално колективно усилие, за да разкъсаме жестокия пръстен на умората от „реформи". Самата ни държава е на път да се превърне в един неуспешен проект - политически, социален, институционален.
Учителите отправиха искане към депутатите да отпадне външното оценяване за децата, завършващи 4-ти клас. Подкрепяте ли такова искане? Дали то не издава страх от външния контрол над тяхната работа с най-малките ученици?
Откровено казано, не съм много наясно с мотивациите им. Но въпросът има принципен отговор - всяка работа се нуждае от контрол. Какво толкова травматично ще се случи на децата, ако се провери по някакъв начин нивото на техните знания? Те нали затова са в училище, за да овладеят някакви умения. Нека пазим децата от стресове, но след като има разписани критерии, защо те да не бъдат проверени като ниво на изпълнение?
Традиция е хората от едно поколение да казват за по-младите от тях, че са по-необразовани и по-малко държат на истинските ценности. Вие сте имали възможност да наблюдавате младите хора в университета години наред. Наблюдава ли се наистина такава тенденция?
Има нещо вярно в това, че всяко поколение гледа прекалено критично към следващите - обобщения от типа „Ние какви бяхме, а сега вие какви сте!". Още старите гърци са го осъзнавали. Моите преки впечатления са, че има упадък на нивото на знанията в училище и оттам - в университета. Липсата на реални изпитни бариери откри пътя към университетите на слабограмотни хора, които трябва да бъдат обучавани на неща, пропуснати в училище. Това е деградация за самото университетско образование. Наричаме „студенти" хора, които някога биха били срам за едно добро средно училище.
Бизнесът непрекъснато алармира, че университетите бълват висшисти с хуманитарни специалности, за които няма работа, и настояват да се намали техният прием. Има ли основание за такова отношение?
Кой „бизнес" ги говори тези работи? Университетите затова са университети, за да създават обществения баланс на знанието. Второ, те са призвани да създават и поддържат пласта на хуманитарната култура, на социалната грамотност. Ако не подготвим добри учители по литература, по български език, по история, ще дойде ден, когато ще забравим, че се наричаме „българи". Ще станем „бизнесмени", марионетки без човешка същина, без ценностни ориентири. Отдавна слушам „бизнесът" да дава оценки и съвети на българското образование. Но не съм видял той да е направил нещо сериозно за него. Когато дойде време за реални дела, за реална помощ, него обикновено го няма.
Твърди се, че приемът в университет става прекалено лесен.
Точно това е един от проблемите. В университета се влиза лесно и в повечето случаи се завършва лесно. Въпросът е какво знание получаваш, доколко си ефективен като професионалист, като реализация. Хора с дипломи се разхождат навсякъде из държавата, но колцина от тях могат да свършат работата, за която са удостоени с документи. Затова България стана страната на „калинките". „Калинката" няма политически цвят, тя е социален феномен, ефект от упадъка и продажността на образователните институции. „Калинката" е ефект от фалшивите дипломи, от прикритото с документи незнание.
Какъв е пътят пред българските университети с оглед на намаляващия брой кандидат-студенти по чисто демографски причини?
Българските университети ги чакат много тежки години. Съвсем скоро местата в тях ще бъдат почти двойно повече от желаещите да ги заемат. Причините са ясни, едва ли е нужно да ги повтаряме. Може би само трябва да подчертаем, че се намираме в един силно конкурентен световен пазар на образователни продукти.
Защо все повече млади хора предпочитат да учат в чужбина?
Като няма какво качествено да си купиш тук, ще идеш да го потърсиш другаде. Това не е черногледство, тревога и предупреждение е. Българските университети трябва да скъсат с високомерието и самохвалството си. Освен за повече студенти те трябва бързо да започнат да се борят за опазването и развитието на качествените преподаватели. Както е казал героят на Робърт Пърсиг - добрият университет не се прави нито от сгради, нито от чиновници, а от количеството на умните хора в него. Един качествен преподавател е гордост за всеки университет, именно той го прави привлекателен.
Подкрепяте ли финансирането на частните учебни заведения с пари от държавния бюджет?
Не просто го подкрепям, горещо го препоръчвам. След като държавата е поела определени ангажименти към образованието, тя трябва да ги изпълни по отношение на всички български деца. Тези, които учели в частни училища, били децата на „богатите" и те нямали нужда от държавна субсидия! Само болен мозък или социален лицемер може да роди такова заключение. Защо, ако някой е решил да отдели от залъка си, за да получи детето му по-качествено образование, трябва да бъде наказван по този начин! Още нещо, една добре развита система от елитни частни училища може да бъде спасителен пояс за цялата образователна система, която е в очевиден упадък. Подобна система със сигурност ще подобри конкурентната среда в образованието. Тук има и един проблем, който не бива да бъде скриван - частните училища, както и частните университети не бива да се превръщат в лесни продавачници на дипломи. Защото фалшификатите ще уморят България и без това. Като алтернатива на лъжливите образователни търговци на дипломи - вижте успеха и привлекателността на Американския колеж и ще е ясно за какво качество става дума.
Наскоро станахме свидетели на пореден скандал с предложения за отпадане от учебната програма на произведения на класически български автори. Мислите ли, че е възможно литературно произведение да бъде причина за етническа нетърпимост, както някои твърдят?
Историческият опит трябва да ни прави по-мъдри, а не по-злопаметни и агресивни. Хуманитарната култура е постоянен опит в различието, в разбирането на другия. Литературните произведения са една огромна енциклопедия на човешкото, там е изобразено всичко - любов, омраза, силни страсти, смърт. Въпросът е в това да се научим правилно да въвеждаме децата в тази енциклопедия. Това означава те да получат добра историческа култура, да имат способност за нравствена преценка, да станат емоционално интелигентни личности. Погледнете част от днешните български политици и публични личности в техния агресивен апотеоз - за колко от тях можем да кажем, че са емоционално интелигентни? Част от тях са истински господари на омразата и агресията - раздразнителни примати.
Одобрявате ли изпитите във вид на тест на ученици и студенти?
Тестът е универсална форма на проверка и не зависи от моето одобрение или неодобрение. Ако е направен зле, той не проверява много, не върши работата, за която е призован. Смятам обаче, че текстът казва много повече за способностите и възможностите на един човек. Текстът показва не само какво знаеш, но и как можеш да композираш мисълта си. Как умееш да въздействаш върху читателите. Текстът показва как с думи се правят светове. Тестът не показва тези неща, той е прагматичен като кафкиански чиновник.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай