Събота, 28 Декември 2024

Мария Стоянова, СЕМ: Журналистите често пъти допускат некоментирани и недистанцирани изказвания на своите събеседници

Мария Стоянова, СЕМ: Журналистите често пъти допускат некоментирани и недистанцирани изказвания на своите събеседници
Публикация   18 Авг, 2013   /     Яница ТАНЕВА    /     856

    Съветът за електронни медии излезе с Декларация към журналистическата гилдия за решително дистанциране от изказвания, които биха могли да се квалифицират като враждебна реч,.


Фокус: Г-жо Стоянова, какви действия на медиите породиха да излезете с декларация за апел към дистанциране от изказвания, които биха могли да се квалифицират като враждебна реч?
Мария Стоянова: Действително не за първи път констатираме, че в медиите журналистите – водещи, репортери, а дори и редактори често пъти допускат некоментирани и недистанцирани изказвания на своите събеседници. Това води дотам, че публиката е конфронтирана с изказвания, които далеч надвишават нетолерантното, дискриминационното и прехвърлят границата на враждебната реч. Това е опасно за една млада медийна демокрация, каквато е българската. Това е опасно за една държава като нашата, в която много дълго време съзнанието за това, че е възможно да има и различни и въобще говоренето за различните беше тема табу. Затова бяхме принудени от обстоятелствата да изразим категорично своята позиция по въпроса. Смятам, че е наш дълг към обществото, което всъщност е данъкоплатец, а нашата институция се финансира от данъците.
Фокус: Какви са Вашите наблюдения – предимно кой вид електронни медии не се дистанцират от подобни враждебни изказвания?
Мария Стоянова: Предимно се забелязва в телевизиите, естествено. Напоследък те все по-често залагат на една по принцип радио форма, а именно директните, преки включвания на събеседници в ефир. Тези директни, преки включвания, колкото и да са атрактивни и интересни, често пъти носят със себе си риска от злоупотребяване с възможността, която се предоставя на различни събеседници. Тук не правим разлика дали става въпрос за политици, артисти, експерти - просто всеки един, който има достъп до микрофон, представлява потенциален източник на такива изказвания – нетолерантни, дискриминационни и дори враждебни. Затова се принудихме да припомним на журналистите, че това да държиш микрофон в ръката си е голяма отговорност. Всеки един трябва да е наясно за тази отговорност. Публиката се информира, образова чрез тях, затова тези, които работят в медиите, трябва да държат сметка за това, трябва да реагират категорично и отчетливо не само, когато в техния ефир някой прави опит да пуска слухове, да разпространява теории на конспирациите, но и тогава, когато атакува наши сънародници, наши граждани по един или друг начин, когато ги уязвява по най-слабото им място, когато засяга тяхната чест и достойнство, защото публиката е съставена от различни българи.
Фокус: Забелязва ли се засилване на нетърпимост, дискриминационни и враждебни изказвания от страна на хора, които се изявяват по медиите?
Мария Стоянова: Истината е, че нашето общество (и тук няма да кажа някаква новина или тайна) не е развило онова усещане за нетърпимост, което имат други общества, които много по-отдавна са се конфронтирали с темата толерантност в най-общ смисъл. По-конкретно казано, ние често си позволяваме да я сложим в графата „шегичка”. Например изказвания от рода на това, което чух при директното предаване на състезанията по леката атлетика в кадър. Аз видях една тъмнокожа бегачка от Норвегия и тогава коментаторът каза: „Както виждате, тя е истинска норвежка”. Тази шегичка за цвета на кожата на спринтьорката е чиста проба дискриминационна, да не кажа расиска. Ние нямаме съзнание за това в България и работата на една такава институция, която е Съветът за електронни медии, е да бие тревога, да включва аларма тогава, когато такива неща се случват и правят впечатление, за да можем да възпитаваме онези, които гледат телевизия и слушат радио. В съвременния свят, в който живеем, има хора, които са черни, бели, различни, хора, които вярват в Господ, в Аллах, в когото и да е, хора, които обичат хора от собствения си пол, хора, които са в неравностойно положение. Тоест не могат да възприемат така, както възприема мнозинството и за всички тези хора има място под слънцето.
Фокус: Каква е тенденцията – какви са най-силните изказвания и към кого са насочени най-вече?
Мария Стоянова: Ние все още смятаме, че е смешно да правиш изказвания по адрес на една част от обществото, на една етическа група, каквито са евреите. Това като че ли все още остава ненаказано. Умишлено няма изобщо да говоря за ромската общност, защото там границите много отдавна са прехвърлени.
Фокус: Политици или граждани – като например протестиращите, си позволяват да използват повече враждебна и дискриминационна реч?
Мария Стоянова: Ние неслучайно не сме конкретизирали в нашата декларация конкретни поводи и случаи, защото ако се замислите, реално ще установите, че проблемът е много по-мащабен и много по-широк.
Фокус: С какво си обяснявате речта на омразата? Свързана ли е с негативното отношение на българите като цяло?
Мария Стоянова: Може да се обясни с много неща. Аз не съм социален антрополог, обаче съм журналист, наблюдател и съм част от това общество. От една страна, това е липсата на информация. От друга страна, такава тенденция се наблюдава в много източноевропейски държави, където хората така или иначе дадоха много жертви в прехода. Оказа се, че преходът, който ние толкова много дълги години лелеехме, дойде и връхлетя изведнъж, без да сме готови за него, без да сме готови с формули за изход от кризите, които ни връхлетяха. Всичко това ни умори, а може би и озлоби и резултат от злобата и нейните плодове са именно тази реч на омраза, на враждебност.
Фокус: Какви са предвидените санкции при враждебна реч от страна на журналистическата гилдия?
Мария Стоянова: Законът за радио и телевизия е категоричен, че не допуска такива, нито разделяне на обществото, нито нетолерантност по отношение на отделни групи в нашето общество. Глобите са парични и те започват от 3 000 лева.
Фокус: Според Вас, защо някои журналисти подминават нетолерантни, дискриминационни и враждебни изказвания?
Мария Стоянова: Това, което аз наблюдавах, е липсата на професионализъм, а очевидно и на съзнание. Един професионалист знае много добре своята отговорност, своята роля, знае много добре колко тежък е микрофонът в непрекия смисъл на думата. Тук говоря за отговорността и за мисията, която има един журналист. Един журналист е посредник между събитието и обществото, между това, което се случва, и аудиторията. Не може и не бива всеки да бъде журналист. За да бъдеш журналист, трябва да имаш бърза реакция, трябва да слушаш какво ти казва събеседникът отсреща, да го пречупваш през своята собствена ценностна система, професионализъм и знания. Когато чуеш нещо, което очевидно е несъвместимо със съвременните понятия за права на човека, за достойнство, за чест, или ако чуеш нещо, което е казано по адрес на твоята етническа общност, по адрес на твоята религиозна общност, по адрес на твоята група, на твоята компания, казано в най-частен смисъл, тогава, когато чуеш такова нещо, ти веднага ще реагираш. Защо не реагираш тогава, когато го чуеш по адрес на другите? Това означава, че имаш притъпено съзнание, това означава, че не си дорасъл да бъдеш журналист.
Фокус: Забравил ли е българският журналист спазването на основни етични норми?
Мария Стоянова: А българският журналист знаел ли го е някога? Ние нямахме много време да се учим на професионална журналистика. През тези 23 години много от нас, журналистите, са се учили в крачка. Как се учи в крачка – сами може да дадете отговор. Факултетът по журналистика също има да се модернизира и да се актуализира в услугата, която предлага на своите студенти. Журналистиката не е само теория и история на журналистиката, журналистиката е много повече. Журналистиката е много практика. Въпросът е кой те учи на тази практика, кои са професионалистите, които те учат и къде самите те са учили, от кого са се учили, какво са учили. Журналистиката на XXI век е много по-различна от журналистиката на XX век. XX век беше векът на Студената война, а XXI век е светът на глобалното село. Не можеш да бъдеш непрекъснато в интернет, да използваш социалните мрежи, чрез които се свързва целият свят, и да разделяш хората на такива и онакива. Това не е съвременният човек. Затова бяхме принудени да излезем с тази декларация, да алармираме към съвестта на журналистическата гилдия предимно, защото те носят своята отговорност. Нашата декларация не е провокирана от конкретен повод или случай. Нашата декларация е провокирана по принцип от различни изказвания и те не са от вчера или онзи ден, а те са понякога латентни изказвания и прояви на нетолерантност, дискриминация и враждебност. Наш дълг е да го направим.

 



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha