„Парите, които ЕС отделя, за да може по-изостаналите райони да наваксат в развитието си, са пари не за правителството, това са средства на европейските данъкоплатци, включително и на българските, които трябва да отидат там, където са най-нужни. Те са предназначени за икономиката на България, за създаването на работни места, за подобряване на обучението, здравеопазването, инфраструктурата, да се инвестира в интелигентен растеж, за да може благосъстоянието на българските граждани да се подобри благодарение на тях. Европейските средства са нужни на България, това е седемгодишен период, който обхваща работата на повече от едно правителство и всичко, което заедно успеем да направим, заедно ще ползваме.“ Това каза заместник министър-председателят и министър на правосъдието Зинаида Златанова на публичното представяне на Споразумението за партньорство на Република България във връзка с прилагането на Европейските структурни и инвестиционни фондове за програмен период 2014 – 2020 г. На събитието бяха представени основните приоритети на страната ни, които ще се финансират със средства от ЕСИФ.
В Споразумението за партньорство България идентифицира основните предпоставки, които ще допринесат за постигането на интелигентен, устойчив и приобщаващ трите типа растеж, дефинирани от Стратегия „Европа 2020“. В допълнение към трите типа растеж за България е откроена и важността по отношение на капацитета на администрацията и съдебната система, вкл. електронно управление и правосъдие. Формулирани са 4 основни приоритета.
Бяха представени и основните промени в Споразумението за партньорство, направени след изпращането на първата версия до Европейската комисия. Тези промени основно са насочени към подобряване на съгласуваността между анализа и стратегията на СП. Доразвити са нуждите и приоритетите в секторите - опазване на околната среда, транспорт, земеделие, електронно управление, съдебна система, енергийна ефективност, управление на риска. Отразени са получените неофициални коментари на ЕК по версия 1.0 от 15.04.2013. Включени са мерките за интегриране на политиката по околната среда и политиките за изменение на климата в стратегическите приоритети на СП. Не на последно място са взети предвид новите Специфични препоръки на Съвета от 2013 г. По този начин, съществено беше подобрен фокусът на Споразумението за партньорство, беше постигната по-голяма зрялост на документа.
В рамките на дискусията Златанова обясни, че правителството полага всички усилия за самостоятелна Оперативна програма за „Наука и образование за интелигентен растеж“, независимо от резервите, които Европейската комисия има в тази посока. „Когато предишното правителство е приело решението да съществува Оперативната програма за „Наука и образование за интелигентен растеж“, то го е направило с пълното съзнание за рисковете, които съществуват. За мен план "Б" няма, но искам да подчертая много дебело, че тук започваме усилията „от под нулата“. Нужни са усилията на всички заинтересовани страни“, уточни вицепремиерът.
Участие в събитието взеха над 300 госта, сред които бяха министърът на околната среда и водите Искра Михайлова, министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков, както и представители на изпълнителната власт, на Народното събрание, президентството, дипломати, регионалните съвети за развитие в районите от ниво 2, Национално представителните организации на работодателите, работниците и служителите, Национално представителните организации на и за хора с увреждания, Национално сдружение на общините в Република България, академичната общност и неправителствени организации.
С представянето на проекта на Споразумението започва неговото публично обсъждане. То ще бъде качено на Портала за обществени консултации www.strategy.bg и Единния портал за структурните и Кохезионния фонд www.eufunds.bg. Коментари по проекта ще могат да се изпращат до средата на месец август.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай