Какво се случва с управлението в БСП, баланса на политическите сили в парламента и в кабинета? Какви уроци научихте?
Има оптимистичен процес на създаване на добра координация между експертите на правителството, основните комисии в парламента – бюджетната и икономическата и комисиите, свързани пряко със законодателната дейност. През последните дни се създава добре организирана процедура по придвижването на пакет от закони, който е подготвен в диалог със всички заинтересовани страни, защото в политиката може да се успее, ако се постигне баланс на интереси. Например промени в Закона за приватизацията, които да осъществят баланс на интереси между нашите и чуждите инвеститори и българската държава. Ние имаме насъбрани над половин милиард вземания от вече приватизирани дружества, където недобросъвестни купувачи не са се изплатили. С тези промени това ще се случи. Вчера гласувахме промени в Закона за приватизация по искане на ЕК, която иска да хармонизираме някои елементи в нашето законодателство за следприватизационен контрол, тъй като ЕК иска да защити интересите на западноевропейските инвеститори.
Балансът в промяната на Закона за приватизацията
Чуждите и нашите инвеститори имат интереса да управляват свободно приватизираната фирма, но да допуснем, че българският инвеститор е закупил държавно предприятие преди две, три, пет или десет години, цената на предприятието е била 1 млн. лева, той е изплатил 200 000 лева, остават му 800 000 лева, които той не е изплатил. Какво става, ако той има за партньор англичанин? До преди няколко години в такова партньорство имаше вратички в закона, така че този недобросъвестен купувач да се измъкне от задължението си към държавата, българския народ и бюджета и да не се изплати докрай, поради което преди 3 години е започнал процесът, при втората корекция преди година и половина е променен параграф 8 в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, при което българската държава заема по-категорична позиция и кредиторите са на първо място при прибирането на вземанията. Сега ЕК иска да премахнем това ограничение напълно, с което ние не сме съгласни и търсим възможности за редакция в текста, така че от една страна да не се нарушава европейското законодателство, а от друга страна да защитим този интерес, тъй като става дума за над половин млрд. лева.
Казусът БТК
Вчера проведох разговори с представители на Агенцията за приватизация, тъй като се поинтересувах за този случай и получих същата информация, че става дума за няколко стотин милиона лева, от които българската държава сякаш се отказва или ги подарява на някого. Медиите и ние в парламента сме длъжни да направим така, че ако има вероятност тези пари да изтекат за сметка на българската държава това да не се случи. Това, което ще направя е да довърша проверката и ако се налага ще направя питане към Министерството на икономиката и ще изискам съответни действия от изпълнителната власт, ако все още може да се направи нещо. Хората, които се надяват, че ще откраднат от българската държава да им кажем заедно с Вас, че няма причина да са спокойни. Лошото е, че това не е единствената сделка. Публична тайна е, че огромен брой от сделките са извършени при съмнителни условия, поради това, някои хора се обогатиха абсолютно необосновано за сметка на българския народ.
Случаят с рудник „Ораново” и Красимир Михайлов
От медиите се запознах с това, кой е Красимир Михайлов, но и без да съм наясно самият факт, че този човек, докато хората са ровели с ръце да се борят за живота си в неговия рудник той не се явява два, три дни – тук разговорът приключва – това е човек без морал. Това е грозното и страшно лице на алчността, която е типична за доста от нашите приватизационни сделки, защото всички разбираме, че няма значение какво е образованието на приватизиращия. Такива инциденти стават навсякъде, където има рудници, но тук става въпрос за постъпката на този човек. Аз не съм чул за случай по света да има проблем и собствениците и държавата да не е на място. В случая двама министри са там, а три дни не могат да намерят собственика това е ужасяващо. 2013г. хората в такива райони са като крепостни селяни, те нямат друг избор и отговорността на управляващите, които и да са те е да се създадат алтернативи, да се промени инвестиционната среда така, че хората да имат избор, защото ако имаха, тогава натиска върху такива собственици щеше да бъде различен. Но държавата също не си е свършила работата – най-малкото след като има над 130 акта и наказания в тази мина, би следвало да се промени закона. След като държавният орган е констатирал нарушения и опасност за живота на хората и те не са закрили мината, то те би трябвало да носят съдебна и финансова отговорност. Онзи ден не приехме отчета на Агенцията за приватизация, тъй като направих проста сметка по този отчет и ако по сегашното законодателство българската държава продължи да взима вземанията от недобросъвестни купувачи – процесът ще продължи около 500 години. Няма такава държава в света, която първо си продава активите значително по-евтино и второ не може да си събере средствата от тези купувачи.
ПОК „Доверие”
Ние сме категорично против при тези условия. Можем да ги спрем, въпреки че Комисията за финансов надзор е независима, но не може една, макар и независима, държавна комисия да бъде безразлична към мнението на правителството и парламента. Не става дума за диктовка, нашето послание е категорично и комисията съвсем адекватно отговори, че ако не получи пълна информация и сделката не отговаря на българските интереси, а тя очевидно не отговаря по предварителна информация – тя няма да бъде разрешена. В много закони имаме пробойни. Законът не би трябвало да разрешава подобни сделки става дума за пенсионен фонд – това са съдбите на милион души и повече от милиард лева. Проблемът е, че в законодателната ни система са оставени вратички, от които недобросъвестни купувачи се възползват. Друг е въпросът дали тези вратички са оставени случайно.
Ще има ли промени в Закона за пенсионно-осигурителните компании
Ние сме длъжни в парламента да направим така, че да защитим обществения интерес в национална степен. Колкото и да е трудно, постепенно тези промени трябва да бъдат направени.
Политическият уплах – влиянието на банкерите
И преди някои от банкерите имаха интерес да падне правителството, тъй като държавният преврат, който беше направен е ясно, че една от причините беше да се обезцени допълнително лева и когато правителството подаде оставка на 21 декември, през февруари доларът достигна 3 000 лева. След това, незнайно как за една нощ се върна на 1 500. Превратаджиите спечелиха около 250 млн. долара от този изключително нагъл трик. Тези 250 млн. долара плюс източените пари от банките ги върнаха в приватизацията на безценица и към момента имаме това, което имаме – няколко олигархични групи, които владеят българската икономика, а от там пряко или косвено влияят на политиката.
300 млн. депозит на „Марица изток 2” върнати през БЕХ в КТБ
Не мога да кажа дали това е така, мога да обещая да проверя, защото това е решение на правителството, но от Вас чувам за подобно нещо. Обещавам да го проверя, но това не са тайни операции и Вие можете да го проверите. Имайте предвид, че не става дума за конкретна банка, но ако задаваме въпроса дали парите от българския бюджет следва да отиват предимно в българските банки, по-добре да отиват единствено в Държавната банка за развитие, но там има ограничение и не може да бъде в една банка, но ако попитаме българските бизнесмени и широката общественост, дали парите на данъкоплатците да минават главно през български или главно през чужди банки отговорът ще бъде да минават през български, ако са читави и ако работят и защитават обществения интерес не само собствения си. Пак се стига до баланс на интересите.
Българската банкова система
Средните показатели са много важни, но не е тайна, че като влезем в доклада на БНБ и отчета за състоянието на банковата система ще видите, че от 30 банки, 22 са в добро състояние, първите 5 банки изкарват 60 на 100 от печалбите на банковата система, но последните 8 банки не са във възхитително състояние, въпреки, че някои от тях подобряват параметрите си.
Размерът на чуждестранните и българските инвестиции съпоставими с периода от миналата година
Това се очакваше. Нещата с чуждите инвестиции са не тревожни, а близки до трагичното, тъй като инвестициите преди кризата бяха около 8 млрд. евро, в последните 4 години слизаха под 1 млрд., сега са малко над милиард. Това е 800 % под нивата от преди кризата. При положение, че източникът с вътрешни инвестиции е ограничен, ние не се намираме в много добра кондиция и отвън инвестициите са малки, това значи, че имаме сериозен проблем. Най–голямото предизвикателство пред правителството е генерирането на климат за инвестиции, защото без инвестиции всякакви добри намерения ще бъдат безпочвени, ако не стимулираме инвестициите, няма да можем да изведем икономиката от това тежко състояние, в което се намира. Стимулирането на инвестициите става като се освободи бизнесът от административния натиск и рекета и второ да се осигури допълнителен ресурс през Държавната банка за развитие. Много активно се работи за повишаване на ролята й и тази банка в партньорство с частните търговски банки и инвеститори – малки и средни фирми да се осигури по-евтин кредитен ресурс, за да се стимулира малкия и среден бизнес.
Ипотечните кредити
Проспериращи са икономиките, в които има баланс на интереси между различните социални групи и между купувачи и продавачи т.е. добра и сигурна конкурентна среда. Проблемът е ясен, всички отговорности и рискове са за сметка на получателя на ипотечния кредит, докато при настоящето законодателство рискът на банките е минимален. В България има 160 000 ипотечни кредита по информация на националната банка 34 000 от тях са проблемни т.е. неуслужваеми или преструктурирани. Нашата идея е да се подобри конкурентната среда и пазарът на ипотечните кредити да заприлича на пазара на потребителските кредити – лихвата да падне надолу, да се намалят крайно или да се премахнат наказателните лихви при предсрочно изплащане на кредита. Това са трудни разговори, аз и мой колеги вече започнахме такива с представители на банковата система и първата реакция беше остра от тяхна страна, но след няколко срещи има доста общи неща, тъй като тези промени са в интерес и на банките. Новото в парламента е, че какъвто и закон да се приема, ние разговаряме с различните страни и се опитваме да намерим решение, което да е балансът на интереси. Ние сме отговорни хора и не бихме си позволили да поставим на риск банковата система, това би било непростима грешка.
Актуализацията на бюджета
Актуализацията на бюджета се налага по няколко причини. Едната причина е, че с около 10 % са по-ниски реалните приходи от наложените в Закона за бюджета приет от предходния парламент. Второ, наследеният резерв от предишното правителство половината беше похарчен т.е. това правителство наследява бюджет приет миналата година и няма никакви свободни финансови ресурси. Всяко правителство разчита на такъв резерв, който се нарича фискален буфер, за да създаде такъв буфер до края на годината правителството трябва да направи актуализация на бюджета. Този буфер е необходим, защото средствата, които получаваме по европейски програми са важни, но за да ги реализираме ние първо взимаме от българския бюджет, реализираме проекта и след това представяме фактурите на Брюксел за осребряване. Ако ние сме изразходвали средства октомври, ноември и декември е необходимо технологично време, за да получим парите обратно от Брюксел и тогава в бюджета би се появил дефицит, който е незаконен. Това налага актуализация на бюджета, за да се осигури този буфер. Но не е политически издържано, да не кажа неморално, колегите от ГЕРБ похарчиха 4 млрд. от бюджета – фискалния резерв, наследен от предишното правителство, актуализираха бюджета като взеха 4 млрд. допълнително под формата на заем, значи 8 млрд. лева, а сега се надава вой, заради една нормална процедура за актуализация на бюджета, при който бюджетния дефицит няма да надхвърли 2 % от БВП, при положение, че товарът на ЕС е 3 % т.е. ние сме с 1 % под изискванията и нормативът на ЕС. Разбирам политическия мотив, но при тези условия това е неадекватна тяхна критика.
Как ще заработи икономиката?
Българите имаме една особена нагласа, че ще дойде ново правителство и за два дни нашият стандарт ще стане като в Швейцария. Ще живеем по-добре и икономиката ще работи, когато всеки един от нас работи. Няма как да отидеш със свирката да пиеш кафе в 9.00ч., 31 дни да излизаш пред парламента да свиркаш със свирката един месец и да искаш да ти се вдигне заплатата. Стандартът ще се качи, ако работиш, пък след работно време, ако искаш протестирай – ние сме демократична страна. Въпросът не е в свирките и разходките в 9.00 ч. пред парламента, става дума, че ние българите трябва да работим по-добре, ако ние не работим достатъчно добре, защото ако работехме достатъчно добре нямаше да сме на това дередже. Ресурсът зависи от нас, това е една от отговорностите на българските институции, защото осигуряването на по-евтин ресурс означава точно това – партньорство с банките, но с по-голям натиск от страна на регулативните органи така, че банките да осигуряват по-евтин ресурс. Тъй като ресурсът в България е по-скъп, това прави кредитораздаването по-скъпо, това означава, че и банковите институции и държавата чрез инвестиционната си политика, трябва да направят така, че да осигурят за българската икономика по-евтин ресурс. Едно сравнение, няма как една българска фирма, ако средната печалба в икономиката е 15 % – тя, ако плаща лихва 12 % то трябва да е производство на наркотици, за да може да си плати лихвата и да реализира някаква нормална печалба
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай