- Сравнихте четирите партии, които влязоха в 42-то Народно събрание, с оголени нерви, символизиращи съвременната конфронтация в България. Кой от тези нерви ще се възпали пръв, г-н Коритаров?
- Не зная кой от четирите нерва ще се окаже пръв в по-радикализирана поведенческа позиция. Основният проблем е, че при конфигурацията в парламента трябва да се избистри логично обоснована стратегическа перспектива за развитие на страната. Според мен много по-перспективно решение би било, ако политическият избор бе направен в рамките на триъгълника ГЕРБ-ДПС-„Атака”.
- Защо мислите така?
- Първо, дори в чисто количествено отношение мнозинството на ГЕРБ и ДПС би осигурило устойчиво абсолютно мнозинство. Второ, ключови програмни ангажименти в платформите на ГЕРБ и ДПС съвпадаха. Става дума за икономиката, данъчната политика и енергетиката. Би могло да се разработи много добра концепция и за социална политика, която да е функция на тези съвпадения. Трето, ДПС като партия с доказани демократични либерални традиции можеше да бъде онзи необходим облагородител и коректив на дясна политика, олицетворявана от ГЕРБ, който да е незаобиколима бариера пред всякакви възможни отклонения и прояви на некомпетентност. Четвърто, при споменатата конфигурация една устойчива връзка между ГЕРБ и ДПС щеше да бъде стабилен гарант за ненакърнимост и ненарушаване на права на български граждани по етнорелигиозен принцип.
- Но триъгълникът ГЕРБ-ДПС-„Атака” не се случи.
- За съжаление. Във формата ГЕРБ-ДПС-„Атака” рисковете от ексцесии биха били минимизирани в много по-голяма степен, отколкото сега. Що се отнася до триъгълника БСП-ДПС-„Атака”, той би бил перспективен, ако БСП беше първа политическа сила в последните парламентарни избори. Но не се получи така. Прочитът на изборните резултати, който правят БСП и ДПС, макар и да звучи привидно убедително, всъщност не е безапелационен. Щом ГЕРБ е първата политическа сила, а БСП – втората, бих бил много сдържан, когато някой твърди, че механичният сбор на броя на депутатите от БСП и ДПС бил изборът на хората като алтернатива на ГЕРБ. През 2005 г. първият мандат на БСП бе по формата БСП-ДПС, но го бламираха. Това ме кара да мисля, че сега се поема в много голяма степен хазартен риск – той дори не е от изчислените рискове, за които човек да си каже да, рискуват, но знаят защо. Към този риск се включи и „Атака” – тя даде тактическа подкрепа за кворума, а оттам и за мнозинството при вземането на решения, като подчертавам, че самият лидер на тази партия подкрепи кворума. От „Атака” дори вербализираха целта: разчистване на наследството. Разбирай разправа, реванш спрямо предишното управление. Смея да твърдя, че която и да е държава, дори България, не заслужава политическото управление да бъде мотивирано от реваншизма и отмъщението. Управляващите не бива да подхвърлят изкуствени бисерчета – обещания за увеличение на заплати, пенсии, майчински. Впрочем чухме, че това няма как да стане сега, че ще стане догодина или неизвестно кога. За мен това не беше достойно политическо поведение, не е убедителен политически мотив за конфигурацията БСП-ДПС.
- Обяснението ви за поведението на Волен Сидеров?
- Няма достоверно обяснение на постъпката му от политическа гледна точка. Поведението на Волен Сидеров не може да бъде обяснено по достоверен начин на избирателите на „Атака” и изобщо на българските граждани. Впечатлението е, че основната идея е да се даде възможност да заработи парламентът, да има правителство, което да позволи някакъв вид реванш по отношение на периода „ГЕРБ”.
- Как ще се държат „Атака” и ДПС в парламента? Очаквате ли избухване на бомба със закъснител?
- Това е нещото, което или би се превърнало в бомба със закъснител, или в най-циничното намиране на претекст за неизпълнение на предизборни ангажименти. БСП плюс ДПС са 120 депутати. ГЕРБ плюс „Атака” също са 120. Един от ключовите ангажименти на ДПС, отбелязан в предизборната платформа, е ангажиментът за нов статут на майчиния език. Т.е. да се създаде закон, според който майчиният език да се използва официално в предизборни кампании. Как ще се държат ГЕРБ, „Атака” и дори някои депутати от БСП, ако ДПС внесе такъв законопроект?! ДПС смята да подложи на дискусия тезата за необходимостта от разработване и уплътняване със съдържание на понятието „стратегически европейски малцинства”. Как си представяте същностна дискусия по такъв проблем в българския парламент?! От 2005 г. „Атака” внася предложението да се признае за геноцид баташкото клане, да се признае арменският геноцид, да се свалят новините на турски език по БНТ. Как ще стане това?! Каква дискусия може да има в парламента по тази тема?! Друг е въпросът, че тези искания на „Атака” са недемократични и лишени от основания, но са част от идентификационната карта на тази партия.
- Ябълка на раздора ще е и АЕЦ „Белене”.
- Тук може да се получи промяна на мнозинството: ГЕРБ и ДПС да гласуват против реализацията на проекта, а „Атака” да подкрепи БСП, но да нямат мнозинство. Защото Волен Сидеров каза: „Ние има откъде да намерим пари за АЕЦ „Белене”.
- И премахването на плоския данък би предизвикало страхотни скандали.
- БСП искаше да си върне обезсърчения ляв електорат с намерението да премахне плоския данък. Но ДПС се обяви категорично против това и БСП се отказа. Получи се много интересно нещо: премиер е Пламен Орешарски, финансист реформатор с дясно мислене. Всъщност правителството ще провежда десни мерки с лява окраска. Но няма да са последователни десни мерки, защото няма да му ги позволят. Ще бъдат десни стъпки в ляво тресавище. Поради лични наслоения, лични омрази… Изкуствено отсичат левите ъгълчета на БСП и я приспособяват за дясно управление. Не зная колко малоумни трябва да са хората, които на следващите избори ще гласуват за тази партия. БСП от прекрасна лява политическа девойка се превърна в дясна надуваема кукла.
- Оприличават премиера Орешарски на Матросов пред амбразурата. Съгласен ли сте с това?
- Орешарски е много интересна фигура. През лятото на 2005 г., когато вече бяха ясни резултатите от тогавашните избори, но не беше ясно как ще се развиват нещата и се знаеше, че ще е много трудно, му се обадих, срещнахме се и поговорихме. Навярно разговорът му се е сторил сюрреалистичен, защото му казах: „Какви са шансовете да бъдете излъчен за кандидат премиер, защото според мен вие сте най-подходящият човек за поста във формата „тройна коалиция”. Той се засмя и отговори, че такива шансове няма. Според мен през 2005 г. той беше най-подходящият министър-председател.
- Мотивът ви за това заключение?
- Главната цел през 2005 г. беше реализирането на членството на България в Европейския съюз. Тогава имаше конфигурация, обединяваща партии, които в предизборната си платформа се бяха обявили за абсолютни антиподи. НДСВ твърдеше: „Ние сме основният антипод и опонент на БСП” и т.н. Събирането им в коалиция при кандидат за премиер партиен лидер, какъвто е Станишев, носеше риска да нанесе поражения върху престижа на тези партии. А неутрална фигура като Орешарски би била центърът, около който трите партии – вече на експертна основа – биха могли да изработят програма. Сега на Орешарски му е разменено и времето, и мястото като министър-председател. През периода 2005-2009 той би бил прекрасен премиер, а сега би бил драматичен премиер. По-достойното и по-достоверното би било в настоящия момент лидерът на БСП да поеме политическата отговорност и да стане премиер.
- Намеквате, че Орешарски ще се окаже политическа жертва?
- Не зная дали ще бъде жертва, но при всички случаи няма да е този, какъвто би могъл да бъде.
- Как ви се струва новото правителство? Министър на младежта и спорта е специалист по лингвистика… Но пък физкултурник бе министър на вътрешните работи в правителството на Бойко Борисов.
- На всеки трябва да се даде шанс да се докаже или да се провали във времето, ако има разминаване между неговата властова позиция и нивото на компетентността му. В това правителство има хора, с които дълги години сме били твърде близки приятели. Пътят, който са извървели е такъв, че по-добре да не го коментирам.
- И на тези избори българите гласуваха „против”, а не „за”. Ще се отървем ли някога от този порочен принцип?
- По света достолепните стари мафии работят на принципа „няма нищо лично”. А в България всичко е на лична основа. Бойко Борисов и Сергей Станишев се мразят. Еди кой си мрази Еди кого си и се чуди как да му скрои кюляфа и да го преобърне. Затова пожеланието ми е някой ден България да стане достойна мафия, да работи на принципна основа, да няма нищо лично.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай