Вече четвърта поредна година кредитирането за домакинствата стагнира. Движението на жилищните заеми е около нулата, а потребителските се свиват с малки изключения през някои месеци (в началото на тази година – бел. ред.). Единствено фирмените кредити поддържат някакъв ръст. Проблемните заеми заедно с преструктурираните също отчитат нарастване през септември, като обемът им мина десет милиарда лева, показват данните на БНБ към края на септември.
Всичко срещу кредитирането
През миналия месец ипотеките отчитат годишен ръст от 0.5%, като дори през отпускарския август темпът на годишен прираст е бил по-висок – 0.8%. На месечна база (спрямо предходния месец на същата година – бел. ред.) обаче се свиват, при това за втори пореден месец, с 15.4 млн. лв. спрямо август. Обемът им към деветмесечието е 8.839 млрд. лв. Заемите за потребление са 7.323 млрд. лв., като намаляват с 3.3% за една година. На месечна база също се понижават с 27.4 млн. лв.
Всичко това се случва на фона на офертите с намаляващи лихви и освобождаване от такси и комисиони или понижението им за жилищни ипотечни кредити. Така натискът от свиването на доходите на банките поради ограниченото кредитиране в случая работи в полза на клиентите. Ниското потребителско доверие обаче продължава да поддържа ограничено търсенето на заеми като част от отложеното потребление на домакинствата в кризата. Сериозният спад, който бележи жилищното кредитиране в България през последните няколко години, е отражение на свития пазар на недвижимите имоти.
Причините за това са многобройни, посочват от банките. Сред тях са несигурността за постоянни доходи във време на криза, липсата на средства за самоучастие у потенциалните кредитополучатели, повишена взискателност и отлагане на взимане на решението за покупка в очакване на още по-голям спад на цените, сравнително високата обща кредитна задлъжнялост, натрупана в годините на кредитния бум, висок процент на собствени жилища, характерен за българския пазар, силно ограничен пазар на покупки за инвестиция, както и оттеглянето на чужденците (англичани и ирландци) от пазара.
Принос имат и повишените изисквания на банките към кредитополучателите. При потребителските заеми маркетинговият подход на банките не е така агресивен (все още), въпреки че и в този сегмент се наблюдават опити за подобряване на офертите.
Ръст показват корпоративните кредити – както месечен, така и годишен. През септември те са се увеличили със 132.4 млн. лв. до 34.6 млрд. лв. За една година са се повишили с 6.1%, като темпът е бил малко по-голям - 6.5 на сто. Според банкери в момента по-съществено раздвижване - съществено в сравнение с миналата година, се наблюдава при малките и средните предприятия и най-вече при проекти, свързани с еврофондовете.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай