Необичайната бюджетна процедура

Необичайната бюджетна процедура
Публикация   30 Апр, 2023   /     Петър Ганев, ИПИ   /     387

Екипът на ИПИ вече представии „технически“ предложения за промени за дефицит от 3 на сот

Влизаме в процедура по приемане на държавния бюджет с ясна цел – вкарване на държавните финанси в някакъв ред и постигане на 3% дефицит. Малко след публикуването на статията служебният кабинет предприе по-скоро неочакван ход, като представи базов бюджет с голям дефицит (над 6%) и своеобразно меню от мерки за консолидация, който парламентът да разгледа и евентуално по собствена преценка да приеме. С този ход финансовото министерство прехвърли цялата отговорност по бюджета на депутатите, което е точно толкова необичайно, колкото и фактът, че втора година започваме без приет бюджет. Традиционно финансовият министър играе силната роля в бюджетния процес и общо взето държи салдото, тоест налага някакво ограничение – макар и само с публична защита и твърдост в позицията – върху безкрайните идеи за нови разходи на депутатите. Сега двете водещи формации в парламента ще поемат отговорността за бюджетната рамка и финансовата стабилност, като ще трябва да влезнат (неформално) в ролята на финансов министър.

   Точно това се случи в последните дни, като дори обща делегация на двете големи формации в парламента отиде на среща в Министерство на финансите с цел да се намери общият път напред и да се постигне бюджет с 3% дефицит. Последното очевидно е възможно, при това без да се правят някакви свръх усилия, да се пипат основни данъци, да се „затягат колани“ и т.н.

   Екипът на ИПИ вече  представии „технически“ предложения за промени в бюджетната рамка, така че проектът на служебния кабинет да влезе в 3-те процента дефицит. Използваме думата технически, тъй като тези предложения не изчерпват една различна визия за държавните финанси, която може да включва множество дълбоки реформи, но представя базовия вариант за постигане на по-добра фискална рамка.

   Няколко теми излизат на преден план и вече се коментират публично от представителите и на двете водещи формации в парламента. Първата е определянето на 100% дивидент за държавата от държавните дружества и предприятия, вместо към момента заложените 50% дивидент за държавата, което би подкрепило бюджета с допълнителни над 800 млн. лв. На второ място е темата с Националния план за възстановяване и устойчивост, по който получихме средства през миналата година, а сега започваме да отваряме програми и да правим разходи. Това вкарва дефицит на касова основа на фона на забавянето на ангажиментите за реформи и съответно отлагане на получаването на второ плащане. Изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост вече носи и своите фискални рискове, тъй като е възможно да влезем в сценарий, в който или да има неизпълнение на определени програми и инвестиции, или те да останат за сметка на националния бюджет.

   Другите две големи теми са свързани с капиталовите разходи и разходите за издръжка. И в двете пера служебният кабинет залага огромен ръст. Издръжката се увеличава с 3,3 млрд. лв., а капиталовите разходи с над 4,5 млрд. лв. спрямо реалното изпълнение за 2022 г. При капиталовите разходи това увеличение стъпва на очакването за отпушване на държавните инвестиции и отварянето на програми по ПВУ. Ако през 2023 г. се залагат над 10 млрд. лв. капиталови разходи, през 2024 г. достигат до 13,2 млрд. лв., а през 2025 г. до 12,5 млрд. лв. Това са рекордни стойности, който обаче много трудно ще се постигнат в пълен размер, дори и при наличието на средства по ПВУ. Особено за 2023 г., отчитайки отлагането на бюджета, политическата нестабилност и все още липсващото редовно правителство, както и готовността за започването на големи проекти, можем да очакваме значително по-малко средства да се инвестират и съответно капиталовите разходи да бъдат с поне 2 млрд. лв. под първоначално прогнозираното от служебния кабинет.

   Още по-странно е голямото увеличение при разходите за издръжка, които се покачват от около 7 млрд. лв. през 2022 г. до над 10 млрд. лв. през 2023 г., преди отново да паднат до 7-8 млрд. лв. през 2024 и 2025 г. Въпросът е какви са тези допълнителни поне 2 млрд. лв., които се появяват само през тази година. Този въпрос вече се чува и на политическо ниво от водещите формации в парламента. Важно е всяко ведомство, в което има голям ръст на разходите за издръжка, по някакъв начин да аргументира защо това е наложително. Тук най-вероятно също има сериозен буфер, който може да бъде използван за намаляване на дефицита.

   И ако тези теми са коментирани на политическо ниво, погледът на ИПИ към бюджета отива по-далеч, като предлагаме и ревизиране на мерки както в социалния пакет, така и в данъчния. Премахването на преференциалните ставки за ДДС е свързано с визията за отменяне на всички политики, които следваха от пандемията и енергийната криза. Различните ставки за ДДС бяха спорни и към момента на тяхното въвеждане, но към момента вече трябва да се върви към възстановяване на единното третиране на всички сектори. А и в крайна сметка трябва да е ясно, че „временно значи временно“ – извънредните фискални мерки заради непредвидени и еднократни шокове трябва да се премахват с преминаване на кризите. В социалния пакет също може да се спазят политическите обещания за пенсии и заплати на учителите, но това да се направи от октомври месец, тоест да влезе в сила преди зимата.

   Тези мерки не са популярни политически, но те освен да подкрепят стабилността на държавните финанси, стъпват върху балансиран подход, в който тежестта се поделя от всички групи и в крайна сметка се спазват основните политически обещания и послания към обществото. В противен случай рискуваме дебатът за фискалното салдо да се задълбочи и съответно натискът, в т.ч. идеологически, към данъчната система да стане по-осезаем. Целта за постигане на 3% дефицит не следва да се обвързва само с еврозоната. Напротив –  поддържането на стабилни публични финанси с нисък дефицит и ниско ниво на дълг е добра политика за дългосрочното икономическо развитие на България, с или без еврото. Още повече, свиването на дефицита за тази година е само междинна цел към постигането на балансиран бюджет, което е ключово в средносрочен план.



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha