Днес е : Петък, 27 Януари 2023

Дефицит от 6,6% и нов дълг от 16 млрд. лв. в проектобюджета за 2023 г

Публикация 21 Oct, 2022 / akcent.bg

Данъчните приходи тази година ще бъдат изпълнени, но през 2023 г. не се предвижда увеличение на заплатите, посочи финансовият министър

   Министерството на финансите очаква Брутният вътрешен продукт (БВП) за 2023 година да е 173,826 млрд. лева с ръст от 1,6%, безработицата да достигне 4,6%, а инфлацията да е 6,4%. Това съобщи служебният министър на финансите Росица Велкова при представяне на проектобюджета за следващата година.

   „Приходите в Консолидираната фискална програма (КФП) се очаква да са с ръст от 5,9 млрд. лева, посочи Велкова, цитирана от БТА. Тя увери, че данъчните приходи в бюджета за тази година ще бъдат изпълнени. Очакваме преизпълнение на приходите от 250 млн. лева, от тях 50 млн. лева от доходите на физическите лица и 200 млн. лева по осигурителните вноски, заради увеличението на заплатите“, посочи министърът на финансите.

   Росица Велкова съобщи, че Министерството на финансите е разработило три варианта на държавния бюджет и те ще бъдат предоставени на редовното правителство и на Народното събрание. До 31 октомври проектозаконът за най-важния финансов закон на държавата за догодина трябва да бъде внесен за разглеждане в парламента. Следващата седмица Министерството на финансите ще започне съгласуване в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

   „За съгласуване ще предложим законопроекта, който е разработен при действащите политики от тази година, без други промени“, посочи Росица Велкова. Финансовият министър обаче уточни, че този бюджет не отговаря на изискването на Закона за публичните финанси, защото е с 6,6% дефицит, затова МФ е разработило и вариант с 3%, но той е съпроводен от значителни промени в разходните политики. В третия вариант се запазват определени разпоредби в бюджетите на държавата, НОИ и Здравната каса.

              Бюджет без излишък

   Изпълнението на бюджета за тази година към края на септември е с излишък от 989 млн. лева или 0,6% от прогнозния брутен вътрешен продукт. „Това не означава, че бюджетът  в края на годината ще е на излишък. Дефицитът се оформя през последното тримесечие и очакваме да има такъв, но близък до гласувания от Народното събрание“, посочи Велкова.

   Тя потвърди, че през декември България трябва да получи от Брюксел плащания в размер на 2,6 млрд. лева по Националния план за възстановяване и устойчивост. В частта на разходите на бюджета за тази година ще има намаление от 1 млрд. лева в капиталовите разходи по Плана.

   Министърът отчете, че компенсациите за цената на електроенергия досега са 3,7 млрд. лева, но са неутрални по бюджетното салдо, защото се изплащат от печалбата на държавни енергийни дружества.

   От сметките на финансовото ведомство се разбира, че за украинските бежанци са изхарчени 540 млн. лева, като 176 млн. лева ще бъдат осигурени от европейски програми, а разликата ще бъде покрита от преструктуриране на други разходи в бюджета.

   Капиталовите разходи в бюджета са 8,4 млрд. лева, от които ще се икономиса споменатия вече 1 млрд. лева по Плана за възстановяване и устойчивост. Други 400 млн. лева са намалени от тези капиталови разходи и са трансферирани към общините, а още около 300 млн. лв. лева са преструктурирани за други спешни и неотложни разходи. Очакваното изпълнение на капиталовите разходи е около 6,7 млрд. лева, като досега са изхарчени 2,6 млрд. лева.

   „Министерството на финансите планира дефицитът за 2022 г. да е 4,1% от БВП и на касова основа, като се очаква годината да приключи с дефицит от 3,4% от БВП“, каза още Велкова.

   Тя пресметна, че очакваният дефицит на начислена основа ще е 5,4% от БВП, и този показател е четвърти по размер при сравнение със страните членки на еврозоната. По-голям дефицит имат само Латвия, Франция и Малта. „Тези страни обаче са предприели мерки за консолидация и намаляване на дефицита“, уточни Велкова.

   Тя напомни, че гласуваният нов държавен дълг при актуализацията на бюджета за тази година през пролетта е 10,3 млрд. лева. До стъпването в длъжност на служебния кабинет е емитиран дълг от 1,8 млрд. лева. „Към момента сме поели дълг за 7 млрд. лева, за да се финансира дефицитът към края на годината и да се рефинансира стар държавен дълг“, обясни финансовият министър.

   През 2023 г. финансите предвиждат близо 69,8 млрд. лева разходи за персонал, пенсии и трансфери. От тях експертите очакват социалните и здравноосигурителните плащания да са за над 30,5 млрд. лева включително 19,3 млрд. лева за пенсии.

   „Предвижда се задържане на ръста за разходите за персонал и пенсии, заяви Велкова и посочи, че Министерството на финансите очаква минималната работна залата да остане през следващата година 710 лева, средната да е 1915 лева, а средномесечният осигурителен доход – 1444 лева.

   „Пенсиите ще се вдигнат по действащото швейцарско правило с 12%, но не се предвижда друго увеличение. Винаги е имало пенсионери под прага на бедност, каза още Велкова. – Към момента 500 хиляди пенсионери са под прага на бедност. При линия на бедност от 411 лева месечно и възрастова група над 60 години под нея са 485 хиляди души. При праг от 504 лева и същата възрастова граница, под него са 873 хиляди души.“

                    Намерения

   Финансите предвиждат увеличение на акцизите и за тютюна за устройствата с нагряване и премахване на всички намалени данъчни ставки за ДДС, които бяха въведени последните години.

   „Ако не се приеме никакъв бюджет, през януари следващата година ще правим същите разходи като през януари тази година, но съобразявайки се със законовите промени, потвърди  Велкова. – По отношение на ликвидността можем да теглим дълг до размера на рефинансирането  на дълга – тоест до 3 млрд. лева.“

   Служебният финансов министър съобщи, че Планът за приемането на еврото се изпълнява по него има създадени работни групи.

Коментари

Свързани новини

Още Новини

Реклама

Реклама