Международен опит при сливания, придобивания, поглъщания и консолидация на висши училища

   Сто и двадесет обединения на висши училища и научни организации са се случили в Европа от 2000 до 2019 г. Пикът на този процес е през 2013-2015 г., когато са регистрирани 37 консолидации, показват данни на Европейската асоциация на университетите (ЕАУ). Става дума за държавите, които привличат най-силно българските кандидат-студенти.

   До този извод стигат експертите от Института за пазарна икономика (ИПИ) при анализа на международния опит при сливанията, придобиванията, поглъщанията и консолидацията на университети. Днес проучването беше представено пред членовете на работната група към Министерството на образованието и науката, която до 30 юни 2022 г. трябва да изготви концепция за обединяване на висши училища в България.

   Тенденцията към консолидация на университетите не само в Европа, но и по света се засилва през последните 20 години. Тя обхваща все повече висши училища и държави. Част от процесите, започнали след 2017 г. в Европа, все още не са приключили и не са включени в статистиката на ЕАУ. Данни за сливания на университети в Северна Америка (основно в САЩ) и Азия (основно в Япония) също показват активност през последните 10 години.

   Висшите училища се обединяват в преследването на цели, които не могат да постигнат самостоятелно, казват експертите от ИПИ. Те най-често са повишаване на качеството на обучението и на научната дейност, намаляване на фрагментацията, постигане на икономически ползи, по-добри възможности за диверсификация на научни програми, специалности и направления. Мотивите за консолидиране на висши училища обикновено са няколко.

  Малкият размер на образователната институция е основен риск за нормалното й функциониране. Към него се добавят резките увеличения в таксите, ниските приходи от дарения, големите дългове и дефицитното финансиране. Много рискове са резултат от слабо управление и нисък административен капацитет и поради това често консолидацията води до подобряване и професионализиране на управлението, и оттам – до по-добри финансови резултати, управление на качеството и стратегическо планиране, установява проучването на ИПИ.

  За институции в добро финансово състояние обединенията дават възможност за диверсификация, подобряване на резултатите, увеличение на международната видимост и повишаване на ефективността чрез постигане на икономии от мащаба. Ако институциите са със сходни профили, те често ограничават или премахват дублиращите се дейности, а ако са с различен профил, постигат диверсификация и синергичен мултидисциплинарен ефект. Всички постигат по-добра разпознаваемост за развиване на научна дейност и привличане на кандидат-студенти.

   Успешните сливания са придружени от ясно целеполагане, времеви хоризонт за изпълнение, отлична комуникация със заинтересованите страни и осигуряване на специфично насочен за тази цел финансов ресурс.

   В изследването на ИПИ е представен опитът на конкретни университети и научни институции в над 10 държави в Европа, Северна Америка и Азия. Прегледът на международния опит по отношение на разнообразните форми на обединение и сътрудничество между висши училища и научни институции, на мотивацията им и на ефектите, които са постигнати в процеса на обединение, показва при какви условия този процес може да има позитивни резултати и в България. Консолидацията е стратегически процес, чийто успех зависи от яснотата на целите, които се преследват, позицията и мястото на заинтересованите страни и очакваните резултати, заключават експертите на ИПИ.