Най-много се лъже преди избори, по време на война и след лов

   Това избирателите да са късопаметни или направо безпаметни, за да не си спомнят и причина  определени лица, вече в ново амплоа и с още по-голямо желание да управляват, отново се разхождат по телевизионните студиа, а по-напредналите- използват малкото си власт за медийно облъчване с популистки обещания.

   Явно нещо наистина има в чипа на българина, който години наред бе предупреждаван да не "помага" на деца, внуци, роднини, полицаи и адвокати, хвърляйки през теласи и балкони, оттавяйки под камъни оскъдните си спестявания на АЛО- измамниците, без съмнение действащи под "закрила". И въпреки това, следвайки с години насажданата корупцинна практика, той помага.

   Не може и русенци да вярват, че само с оглушителни и дразнещо повтарящи се обещания за решения на проблеми от години, да повярват, че това е възможно и че този път ще стане чудо.

    С все по-голям интензитет се натрапват на избирателя нови лица, които явно никак случайно са супер активни, но зад тази активност не се вижда нищо повече от едно говорене.

   Все по-често изказът е в бъдеще време- време, в което обещанията се забравят, както и голяма част от тези, които обещават.

   Виждаме и още един парадокс- "писма в бутилка" бих ги нарекъл. Седмица преди смяна на служебния кабинет се пращат едни писма, едни предложения, едни дантелени идеи, за които и на децата е ясно, че се просто нямат адресат.

   Хипер активност на институции, в които предизборната борба се оказва важна и съществна част, от която ще зависи дали преди промяната ще има поредната подмяна.

  Искрено се надявам, че този път, поне една идея по-задълбочено, русенският избирател ще оцени първо себе си, без да се остойностява елементарно, ще проучи по-задълбочено за кого ще даде своя глас, най-вече неговата почтеност ... независимо какви индулгенции срещу корупция или за многостранна образованост е придобил.

  Колкото до желанията, споделени от различните власти, изразени от избирателя вече години наред, трябва да е ясно кое и докъде е в техните възможности.

  Чакаме предизборно да се спре инфлацията, а антиваксерите да бъдат убедени да се ваксинират.

   Нека почнем оттам- че е най-лесно да се изпълни, вместо обещания, за които е ясно, че тези, които ги дават, няма да са там, когато ще се изпълняват.

   Впрочем, забележете тази есенна кампания, предхождаща изборите 2 в 1. Ще бъде изтересно дали със същия интензитет ще се появяват едни нови лица, които трябва да забележим, едни стари мераци, за които няма време да бъдат изпълнени.

  А и предвид заниманията на част от хората с политика и влечението им към нея, които искат да правят промяната, е добре поне някакъв личен катарзис да изживеят... бих казал дори, че е наложително.