Това показват резултатите от традиционното онлайн-допитване до членовете на БСК сред 810 микро, малки, средни и големи предприятия от цялата страна и от всички сектори на икономиката.
Спрямо предходните изследвания рязко се влошава оценката за бизнес климата, което е провокирано от ковид-кризата през изтичащата година. 89% от анкетираните виждат влошаване на бизнес климата, 9% смятат, че няма промяна, а оптимистите са едва 2%. Аналогични са и оценките за състоянието на предприятията – 71% декларират влошаване на икономическите си показатели, 22% обявяват липса на промяна, а едва 7% са постигнали растеж.
Отчетлив негативизъм има и при оценката на институциите, като относително с най-високо доверие се ползват Президентската институция, регионалните здравни инспекции и Омбудсманът на РБ, но и при тях е налице спад спрямо предходната година. По традиция, негативната класация се оглавяват от Народното събрание (90% недоверие), Министерският съвет (83%) и съдебната власт (76%). Общинската и данъчната администрация са в „златната среда“, но и при тях се отчита спад на доверието спрямо предходната година.
Антикризисните и противоепидемични мерки на правителството получават изключително ниска оценка – 17% от анкетираните одобряват икономическите мерки, а 27% подкрепят противоепидемичните. В огромното си мнозинство участниците в анкетата не одобряват предприетите мерки. За сравнение, при предишната икономическа криза през 2009-2010 г. тогавашните антикризисни мерки са били оценени положително от 29% от бизнеса. Категорично одобрение среща отказът от промени в наредбата за касовите апарати. Анкетираните се колебаят по отношение диференцираната ДДС-ставка и приемането на страната ни в т.нар. „чакалня“ на Еврозоната.
В условията на пандемия бизнесът потърси нови начини да се съхрани, вкл. чрез стартиране или развитие на онлайн продажби (23%), както и трансформация на производството към нови продукти и/или пазари (19%).
Инвестиции с цел спазване на противоепидемичните наредби са направили 36% от предприятията. Едва 2% са увеличили екипите си с нови назначения.
От антикризисните мерки в подкрепа на бизнеса са се възползвали малка част от предприятията. Мярката „60/40“ е с най-голяма популярност - 28% са се възползвали от нея. Следващата предпочитана мярка е бевъзмездната помощ за микро- и малки предприятия в размер от 3 до 10 хил. лв., ползвана от 27% от анкетираните, а на трета позиция е мораториумът върху плащанията по кредити – 17%. 12% от фирмите в секторите „транспорт“ и „туризъм“ са се възползвали от мярката за запазване на заетостта, изразяваща се в 290 лв./мес. Едва 1% от анкетираните са се възползвали от мерките през ББР, а 2-5% обмислят/проучват възможностите. За всички останали тези мерки са или неприложими, или неизвестни.
Инвестициите в производствени мощности, иновации и развитие на човешките ресурси влизат в плановете средно на 23% от анкетираните, докато през миналата година средният процент е бил 38.
Ръст на трудовите възнаграждения планират 32% от анкетираните, а в миналогодишното изследване така са отговорили 76% от запитаните. По отношение на възнагражденията трябва да се отчита и ефектът от административното увеличение на минималната работна заплата.
Налице е лек ръст през тази година при намеренията за кредити и лизинг (19% при 17% миналата година), както и за изпълнение на европроекти (32% при 27% миналата година).
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай