Ако през последните две години българската икономика си имаше двигател, това определено беше износът. Структурата му обаче не е на ракета-носител. По-скоро може да се оприличи на дирижабъл.
Причината е, че преобладаващата част от експорта ни е като на икономика от началото на миналия век – повече суровини и материали и много малко високотехнологични изделия със собствена марка. А именно вторите носят по-голяма добавена стойност и дърпат една икономика напред.
Погледнато краткосрочно, лош износ няма, защото от него влизат пари в икономиката, и то по време на криза. Нашият обаче е толкова съсредоточен в пазарите в Европа (около две трети от изнесените стоки са за ЕС), че всяко забавяне там се отразява и на поръчките към нашите компании тук.
Затова и очакванията са, че след като надхвърли предкризисните си нива, възходящият тренд на експорта ще прекъсне. И то още през тази година. А това означава и че приносът му в ръста на българската икономика постепенно ще започне да намалява. Образно казано, двигателят ще работи на доста по-бавни обороти, а друг засега няма.
Мощността на този може да се увеличи. Просто е нужна пренастройка - последните десет години тя се случва, но много по-бавно, отколкото ни се иска. Ускорител могат да бъдат инвестиции, но те навремето не бяха канализирани в подходящи приоритетни производствени сектори, а сега съвсем ги няма. Ако тази промяна не се случи обаче, България ще продължи да играе ролята на "снабдителя на Европа", както се изразява икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Десислава Николова.
Малки икономики като българската са обречени да бъдат износителки и това съвсем не е лошо. Експортният сектор си има и своите добри примери. Въпросът е, че тези компании все още са твърде малко и формират едва 16-17% от общия експорт на страната.
Десет процента надолу
През миналата година България имаше едни от най-високите темпове на растеж на износа в сравнение с останалите нови членки на ЕС. В последния тримесесечен анализ на БНБ се посочва, че българският пазарен дял расте устойчиво както в обема на световния износ, така и в общия внос на страните - членки на ЕС.
В следствие експортът продължи да е единственият фактор на растеж за икономиката и през 2011 г. Тази тенденция обаче беше прекъсната през януари тази година. За пръв път от над две години националната статистика отбеляза 10.2% годишен спад на износа на годишна база. Очакванията са и за слаб февруари.
"В спада има вероятно и еднократен ефект, доколкото миналия януари растежът беше над 70% на годишна основа. Но и без това се вижда сериозно забавяне на темповете на растеж на износа в последно време", коментира в блога си икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов.
Бизнесът посочва и още една причина за лошите резултати от началото на годината – тежката зима, която на практика блокира част от дейността на компаниите. Не е ясно обаче дали низходящата тенденция няма да продължи и след като термометрите отчетоха положителни стойности.
"Всички ранни идикатори са, че Европа навлиза в нова рецесия. Въпросът е колко дълбок ще е спадът там. Ако не е голям, нашият износ би могъл да запаси ръста си, но в едноцифрени стойности", казва Десислава Николова от ИПИ.
Извън ЕС един от най-важните пазари за България е Турция. Голяма част от износа на южната ни съседка обаче също е насочен към Стария континент. Така че, когато поръчките там намалеят, това неминуемо ще се усети и някои от българските компании, работещи за Турция. Друга алтернатива за българските износители са по-далечните и източни пазари. Но и за някои от тях, като например Китай, данните показват, че е започнало забавяне на икономиките им.
Петър Чобанов от Института за нов икономически напредък допълва, че нестабилността на Гърция и донякъде на Румъния също оказват влияние върху българската икономика. "Преди кризата в региона се оформи единен пазар, скочиха потреблението и износът, но заради проблемите на съседните икономики в момента няма стабилност", обяснява той.
Всичко това означава, че ролята на износа като двигател на растежа на икономиката тази година ще отслабне. При липсата на други фактори като инвестиции и вътрешно потребление обаче изглежда, че България е обречена на нисък икономически растеж и през тази година. Дори и Министерството на финансите ревизира прогнозата си от 2.9% на 1.4% ръст на БВП. Експертите посочват, че това забавяне ще дойде главно по линия на ниския принос на нетния износ.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай