Днес е : Сряда, 15 Юли 2020

Какво ни каза неволята?

Публикация 08 Feb, 2020 / akcent.bg

Защо американците си мислят, че оповестяват нещо от голяма важност, а ние го възприехме като нещо съвсем дребно

   Поне погадахме и помечтахме. Ден и половина след като посланик Херо Мустафа каза, че предстои Държавният департамент на САЩ да обяви името на първия българин със забранен достъп до САЩ заради корупция, се отдадохме на мечтания. Ще се приложат мерки със зъби, зарече се американската посланичка и така постави началото на най-вълнуващия въпрос от последното издание на националната лотария – кого ли ще схрускат американците?

   Президентът Румен Радев свали доверието си в правителството само два-три часа след изявлението на посланик Мустафа и така случайно попадна в анализите, които тълкуваха ситуацията. Президентът е разбрал, че предстоящото да бъде съобщено корумпирано име е на министър и затова е побързал да яхне вълната, като свали доверието си миг преди вълната да се разбие в правителството. В светлината на този анализ се видя колко много българският народ обича министър Горанов. Защото това беше името, което най-често споходи предположенията, че това ще е посоченият.

   По аналогията с министър Нено Димов и празния язовир „Студена“, която пръв спомена ген. Атанас Атанасов – защо след като Нено Димов бе тикнат в дранголника заради празния язовир, не му пратят за компания министър Горанов, който по силата на същата логика носи отговорност за това, че Васил Божков е ощетил държавната каса, като не е внесъл в нея дължими над половин милиард лева? Към тази сметка беше прибавена и аферата с апартамента на финансовия министър, от която не се разбра друго, освен че тук има нещо неизвестно и нередно. Към всичко това беше прибавена и обичайната българска вяра, че има едни хора, които не могат да бъдат сваляни с вътрешни сили, затова е нужно да се появят външни. А министър Горанов със сигурност е от тези хора, пазени с тежката длан на няКОЙ. Така че е идеален за отстрел – ще бъде нещо като предупреждение за покровителя му.

   На този сръчно сглобен анализ бе противопоставен друг – дали пък очакваното име няма да е на самия президент Румен Радев и така той да се застрахова с това обръщение към народа? И не се ли връзва това с питането на Иван Гешев що е то държавна измяна? Да не забравяме и това, че Николай Ненчев не изключи възможността президентът да е женен за Мата Хари и така да се е превърнал сам в жертва на вражески посегателства.

   Това бяха общо взето двете конспиративни теории по случая. Както и във всички останали подобни случаи те бяха коренно противоположни и добре защитени с аргументи и факти от нашата живописна родна действителност. Ние сме заобиколени от фактология, с която може да се изгради на когото каквато душата му иска конспиративна теория. Но нашите души, в които никакъв обществен строй не успя да затрие скимтящия глад за малко честност, за поне шепа справедливост, се размечтаха за цял ден и половина за имена и извън схватката на президента и правителството.

   Моята анкета е непредставителна - около стотина души, попитани кого мислят, че ще посочи американският Държавен департамент като носител на корупцията. Преобладаващият отговор беше Делян Пеевски. Имаше и две екстравагантни предположения за Ахмед Доган, което е все същото. Следват имената Ковачки, Златев и други богати хора, които все още са в България, едно екзотично споменаване на Цветан Цветанов и цели две храбри предположения за Бойко Борисов. Ден и половина мислихме и мечтахме, практикувахме така нареченото пожелателно мислене.

  Той се казва… И неговото име е… Санкцията отива при…Андооон Миталоооов! Андон Миталов? Кой пък беше този? Съдия някакъв. Не беше ли оня съдия, който пусна Малинов да отиде в Москва при Путин? Май че същият. Да, той. Да чуем впрочем самия държавен секретар Помпео:

   “Днес аз публично оповестявам името на съдията от Специализирания наказателен съд Андон Миталов за участието му в сериозна корупция. В качеството си на длъжностно лице Миталов е участвал в корупционни действия, които подкопават върховенството на закона и сериозно компрометират независимостта на демократичните институции в България.”

   Балонът на българския ентусиазъм се спихна от това съобщение – това ли било то? Реакциите бяха светкавични и в един и същи дух: Напънала се планината и родила мишка. Поредно разочарование. Тъкмо се бяхме обнадеждили и ето че пак отникъде взорът надежда не види. Цялата пáра пак отиде в свирката и т.н.

  Откъде дойде разминаването между патоса, с който тази мярка беше оповестена и разочарованието, с което беше посрещната в България. Ето оттук. За нас, българите, санкционираният е просто някакъв си съдия.

   За тях, американците това е цял съдия и то от Специализирания наказателен съд. За нас, българите, е ясно, че съдът е корумпиран и по-интересно би било да се намери некорумпиран съдия, отколкото корумпиран.

  За тях, американците, съдията е емблема на почтеност и справедливост. За нас, българите, съдът е просто една от институциите, през които се шири корупцията в страната и това си го говорим като банална истина. За тях, американците, съдът съществува в условията на авторитет - единствен от всички институции. Никой не може да си позволи да драсне дори драскотина по повърхността на съдийския авторитет, защото на съда се крепи гаранцията за справедливост и демократичен ред.

   Заради тези основополагащи разлики американците си мислят, че оповестяват нещо от голяма важност, а ние го възприехме като нещо съвсем дребно. Просто думите съд и съдия там и тук имат различна стойност, у нас тя е нищожна.

   Има още един голям парадокс. През целия този ден и половина, докато гадаехме кой ще е отстреляният, ние си мечтаехме това да е човек с много пари. За нас корупцията е предимно това – човек, разполагащ с незаслужено много пари, с които упражнява власт. Изреждахме имената на богати хора, забогатели безобразно и престъпно, мечтахме си поне един от тях да бъде зашлевен с шумната плесница на държавния секретар на САЩ така мощно, че това да отекне в главите на всички, забогатели по подобен начин. А то било съдия. Само че какъв съдия? – от Специализирания наказателен съд. Тъкмо човек, от когото се очаква да съди споменатите по-горе олигарси, когато им бъде потърсена сметка за необяснимото богатство. Тъкмо човек, от когото се очаква да раздаде тъй пожелаваната от нас справедливост. А ето, че той самият е уличен в корупция. Защо всъщност това да е разочароващо? Не е разочароващо, според мен, отчайващо е.

   Да обобщим: Неволята този път дойде и без да я викаме. Но ни каза все същото: че нашата каруца трябва да си я поправим самите ние.

Reduta.bg

Коментари

Реклама

Реклама