За фалитът на Thomas Cook, чийто основател е наричан откривател на модерната туристическа индустрия, се посочват различни причини – Brexit, поредица от лоши управленски решения и неуправляемото ниво на задълженията. Вероятно обаче си заслужава да видим този банкрут и като начало на края за туристическия модел, който същата тази компания помогна да се създаде, пише Леонид Бершидски за Bloomberg.
Възходът на Thomas Cook като организатор на екскурзии с влак за британските маси до доминираните от Британската империя Близък Изток и Северна Африка е добре документиран и описан. Ръководен от идеята да отвлече средностатистическия поданик на кралица Виктория от пиенето, баптисткият проповедник Томас Кук решил да ги съблазни с идеята да посетят нови места и да видят нови неща без да напускат зоната си на комфорт. Така пасторът открил концепция, която и до днес движи туристическата индустрия.
„Централно място в неговата нова структура заема „курортът“, пише изследователят Ф. Робърт Хънтър за Thomas Cook and Son, предшественика на сегашния туроператор.“Курортите са места, посветени на туристите. Това може да са места с големи природни красоти, разположени в планините или по крайбрежията. Минералните извори, някога запазени само за болни, сега станаха атрактивни за туристите. Курортът предлага различно настаняване, насочено към клиенти с различна платежоспособност. То варира от пансиони, хотели и гранд хотели (със стотици стаи). Най-развитите курорти имали и трите вида настаняване, плюс храна и други услуги. Курортите имали и пешеходна зона или алея за разходки с различна дължина и форма. И разбира се – имало малка армия от служители, заети да предоставят услуги на турситите – сервитьори, готвачи, гидове, пикола и т.н. За да се осигури бързото придвижване на туристите от дома до курорта и обратно, се появили мрежи от туристически ориентирани услуги – параходи, влакове, агенти и туроператори с техните офиси и подразделения. Появили се и туристически агенции със собствен персонал и планирани пътувания. Промотъри като Thomas Cook създали и понятието „туристически сезони“ - време в годината, когато било най-подходящо и изгодно за пътуване“, завършва Хънтър.
Това е откриването на това, което изследователите наричат „анклавен туризъм“. Всички преживявания, като например пътувания до различни екзотични места или приключения се организират от курорта (анклавът) като отправна точка. Тази ваканция е като изложба – туристите просто разглеждат някакви места и обекти, без да влизат в особено съприкосновение с тях. Алтернативата е интегрираният туризъм, при който пътуващите са в контакт с местните общности, които населяват дадена страна или регион.
Анклавният модел способствал за увеличаване на туристическите пътувания и да се разшири обхватът им до нови, непознати територии с малко или дори никаква туристическа инфраструктура и удобства. Този вид туризъм разчита на специализирана инфраструктура, която е по-лесно да се направи отколкото публичната инфраструктура, но и приложението и е само за туристически нужди.
Томас Кук залагат на анклавния модел, защото бизнесът им се развива на територии, завладяни и контролирани от Британската империя, като Египет и Судан. Местното население там често било враждебно към европейци и особено англичани, а нито империята, нито местните шейхове и крале били заинтересовани от строежа на публична инфраструктура по европейски модел и качество за всички. Затова туроператора построил своя инфраструктура, с малки подкупи към местните власти, за да дадат разрешения.
По този начин, още в края на 19-ти и началото на 20-ти Thomas Cook създава основите на това, което през целия 20-ти век доминира туристическата индустрия, доразвито особено силно след Втората световна война. Според Британската асоциация на туристическата индустрия, 49% от британците, които са пътували зад граница са си купили туристически пакет за целта. Основната причина е, защото в тези пакети е включено всичко, за което иначе туристът трябва да се погрижи сам, и освен това, те са и често по-евтини, заради отстъпките, които може да постигне един туроператор в сравнение с индивидуален пътешественик.
Често обаче, дори и без пакет, много туристи отново се озовават в курортите, както е било предвидено в модела на Thomas Cook, защото цялата инфраструктура и логистика на едно пътуване – от летища и авиокомпании, до хотели и забавления за децата, е обвързано с този модел. Нека не се заблуждаваме – ако сами резервираме полети и настаняване отделно, дори и през AirBnB, ние не избягваме изцяло от модела на „анклавния туризъм“, а просто го ползваме отчасти, или пък просто по различен начин.
В Thomas Cook явно са решили, че този модел е безсмъртен и просто трябва да доставят на различните поколения туристи предпочитаните от тях пакети. В своя доклад за 2019 г. компанията отбелязва и промяна в търсенето на най-активната група туристи – тези под 35 годишна възраст. Вместо алкохони турове и нощни забавления, все по-често се търсят занимания като йога и здравословно хранене. Thomas Cook отбелязаха тези тенденции, но решиха да ги третират като обикновени прищявки. Има търсене за по-природосъобразни пътувания? Ще спрем да перем кърпите толкова често и ще рекламираме същите курорти като екологични. Туристите искат повече преживявания, които да публикуват в Instagram? Ще измислим нещо по калъп. Туристите искат „уникално местно преживяване“? Трудно, но ще сложим една табела „уникално“ на всичко, което се сетим.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай