Днес е : Неделя, 8 Декември 2019

Наетите по общини (2011-2017)

Публикация 16 Jun, 2019 / Явор Алексиев ИПИ

 За общините в област Русе-

 Община Русе -   -1,8, община Ветово-   -7,9, община Борово-  - 7,7, община Ценово-   - 4,4, община Две могили- -2,1

 Община Иваново-  плюс 12,9, община Сливо поле- плюс 5,5

   Тъй като разликите в броя на наетите лица на общинско ниво са значителни и са в силна зависимост от броя на местното население, картата показва относителната промяна на броя на наетите лица през 2017 г. спрямо 2011 г. Този подход към разглеждането на данните също предполага известна условност, поради което в коментара насочваме вниманието само към общини, в които се наблюдават трайни тенденции на пазара на труда, независимо от демографското развитие.

   Важно е да уточним, че данните представени на картата показват наетите лица в зависимост от тяхната месторабота, а не от тяхното местоживеене. Затова например не е изненадващо, че в общините около Пловдив, където се намират по-голямата част от новооткритите производствени мощности в Тракия икономическа зона, регистрират по-голям относителен ръст на наетите лица от областния център.  

   Спрямо 2011 г. общият брой на наетите лица в страната през 2017 г. се увеличава с 2,9%. На общинско ниво картината е следната:

• 78 общини регистрират по-голямо увеличение от средното за страната: от областните центрове тук попадат Столична община, Пловдив, Сливен, Търговище и Кърджали;

• 29 общини регистрират ръст, макар и по-малък от средния за страната: от областните центрове тук са Монтана, Пазарджик, Ямбол, Разград, Варна и Бургас;

• В останалите 155 общини броят на наетите лица намалява, като в 57 от тях спадът е с над 10%: от областните центрове тук са Ловеч и Добрич.

           Добрите примери

   Най-голям ръст на броя на наетите спрямо 2011 г. отбелязва община Летница в област Ловеч (близо 70%), съпътстван и от чувствителен ръст на възнагражденията за наетите там вече близо 1500 души. Средната брутна заплата в общината се увеличава с 56%, достигайки 1425 лв., което е с 18% над средните нива за страната. Една от основните причини зад доброто представяне на Летница е присъствието на „УОЛТОПИЯ“ ООД, но в общината оперират и редица фирми от керамичната и хранително-вкусовата промишленост.

  На второ място по ръст на наетите се нарежда община Божурище (с 62%), като брутна заплата на работещите там 2500 души достига близо 1150 лв. през 2017 г., надхвърляйки с 10% средните за страната нива. В близост до столицата, освен в Божурище, значителен ръст на наетите лица (с около една трета) регистрира и община Ботевград, където ежегодно наетите се увеличават с близо 500 души, достигайки 12,6 хил. души. Тази положителна тенденция е непрекъсната от 2012 г. насам и е съпътствана с ръст на заплатите над средния темп за страната. Нещо повече - от 2017 г. нивото на възнагражденията в общината е вече над средното за страната. Само в рамките на 2017 г. рязко се увеличава и броят на наетите в община Мездра (с близо 1900 души), благодарение най-вече на производството на авточасти. Заплатите в района обаче остават ниски, а безработицата – сравнително висока.

  Успехът на Тракия икономическа зона е ясно видим и на тази карта. Общините около Пловдив постигат едни от най-добрите резултати в страната, като през 2017 г. ръстът на броя на наетите е 48% в община Родопи в сравнение с 2011 г., 39% в община Съединение, 28% в община Раковски, 23% в община Куклен, 15% в община Марица. Във всяка една от тези общини, с изключение на Куклен, нивото на заплащане се увеличава по-бързо от средното за страната, като средната заплата в община Марица, където работят и най-много хора (ако изключим самия Пловдив), вече е с 1% над средното за страната.

  С над 50% нараства относителният дял на наетите в общините Аксаково и Суворово (област Варна).В Аксаково тенденцията към увеличение е трайна, а инвестиционният интерес към района продължава да е значителен. Същевременно резултатът за по-малкия местен пазар на труда в Суворово се дължи основно на еднократна експанзия през 2012 г., следвана от период на стагнация в броя на наетите лица.

      Общините в „червено“

  Негативното демографско развитие на значителна част от българските общини оказва сериозен ефект върху възможността им да постигнат увеличаване на броя на наетите лица на тяхна територия. В същото време, също както и при успешните общини, този ефект може да бъде омекотен или усилен в зависимост от състоянието на местната икономика.

  Най-голям спад на наетите лица се наблюдава в плевенската община Мизия (с 40%), както и в общините Бобов дол и Трън (с по 33,8%). Важното е, че в случая ръка за ръка вървят община, провела референдум срещу развитието на тежката промишленост, както и община, в която сериозни проблеми в компании от същия сектор водят до затваряне на рудници и масови съкращения.

Близо 1400 от общо загубените в община Бобов дол 1700 работни места изчезват през 2016 и 2017 г., което е свързано с кризата във въгледобива - затварянето на рудник „Бабино“ и съкращенията в рудник „Фундаментал“ (на свой ред затворен през 2018 г.). Дъното за пазара на труда в община Трън идва сравнително късно - през 2015 г., а последвалото повишаване на броя на наетите е по-скоро символично и трудно може да се говори за реално възстановяване. В същото време в Трън, и в други сравнително малки общини, като споменатата вече Мизия, Георги Дамяново, Брегово, Брусарци и т.н., размерът на трудовите възнаграждения се повишава по-бързо от средното за страната, най-вече заради непосредствения ефект от увеличенията на минималната заплата.

Въпреки това във всички тези общини средното брутно възнаграждение остава под 65% от средното за страната, като в повечето „застигането“ е само от няколко процентни пункта, а както вече споменахме, наетите лица намаляват значително.

   Силно притеснителна е ситуацията в Болярово (област Ямбол), където спадът на броя на наетите с 25% е придружен и с относителен спад на възнагражденията – от 69% на 59% от средното. Предвид проблемите в ключовия за общината животновъден сектор през 2018 г. (евтаназията на хиляди дребни преживни животни) може да се очаква, че ситуацията е още по-неприятна. Още по-значителен спад на средното възнаграждение, отново съпътстван и с чувствителен спад на броя на наетите лица, е регистриран в Бобов дол и Белене – съответно от 109% на 83% от средното за страната и от 97% на 66% от средното за страната.

   Данните за нивата на брутните заплати и за броя на наетите лица на ниво община показват, че възстановяването на трудовия пазар и последвалата експанзия протичат неравномерно на територията на страната. Подобрението на общата икономическа конюнктура няма кой знае какъв положителен ефект върху пазара на труда в много от по-бедните общини, особено в тези, в които се наблюдават и трайни негативни демографски процеси. Въпреки че голяма част от увеличаването на наетите се случва предимно на юг от Стара планина, някои от най-добре представящите се местни пазари на труда са на север. Както е видимо от картата обаче, трудно може да се говори за някакво хомогенно развитие в Северозападния и Северния централен райони за планиране. Впечатлението за наличие само на отделни „острови“ на икономическа активност се потвърждава и от тези данни.

Коментари

Свързани новини

Реклама

Реклама