Днес е : Вторник, 24 Септември 2019

Култура за хлебарки

Публикация 09 Jun, 2019 / Калоян Константинов

    В своите „Тускунски беседи“ Цицерон (да не се бърка с Цецерон) въвежда съвременното понятие за култура със значение „облагородяване на душата“/„cultura animi”. Дотогава терминът се е използвал предимно по отношение на земеделието и религията, оттам и общият корен на думи като „агрикултура“ и „култ“.

 

   Едва в последните век-два-три „култура“ добива и значението на народностна самоличност, на сбора от духовни обичаи и разбирания на дадена група хора. Това обаче не е предмет на този текст, макар темите да са свързани. Като ствола на културата, изкуството има два основни клона: естетически и смислов. Естетиката е лъкатушна пътека, по която няма да се спускаме, тъй като има твърде много издънки и филизи.

На съвременното изкуство в България често му липсва смисъл. То не облагородява душата по онзи античен модел, който да те доближи чрез философията до боговете. Къде ти! Нито пък по Молиеровия поучителен тертип, който изобличава уродливостта на порока и глупостта. Не е нравствено. Не е критично. Не е социално ангажирано. Дори не е оригинално.

   В този смисъл то просто не е изкуство, ами развлечение.

   Във великия си албум „Imperium”, който е толкова недостижим, че, за щастие, групата се разпусна след издаването му, Eisheilig синтезират по гениален начин квинтесенцията на културата с думите си „Изкуството не е танцуваемо“/„Kunst ist nicht tanzbar”.

   То трябва да те кара да се замисляш, да оставя следа у теб, да те прави по-добър човек – да те облагородява. Дали чрез размисли за същността на живота, разчепкване на битието, разплитане на душата, социална критика. Често дори не са ти нужни думи и форми. Звук, светлина и цвят са достатъчни. Друг път и целият граматически речник не би помогнал на някого да създаде нещо смислено.

На теория, шимпанзе с пишеща машина и достатъчно на брой милиарди години би могло да напише случайно пиеса на Шекспир. На практика, много артисти, и да се опитват, няма да сътворят нещо смислено преди маймуната.С много малки и редки във времето изключения културата ни е превзета от парвенюта, които искат да замаскират собствената си немощ, обвинявайки публиката в невежество. Тази „висока култура“ ни представя досиетата в чекмеджета, пищящи травестити и издратени квартети. Ако не ви харесва, значи сте идиоти.

   В другия край на спектъра е халтурата. Газели, антилопи, наркотици, злато, ланци и пари, курви и курвари, изхабени воеводи, кичозни царе, нека друснем и по едно хорце, капчици вода и комедии, чийто връх в скеча е да се изпърдят. И всички те са видимо доволни. Видимо празни.

   Вместо това всичко е просто едно развлечение. Развличаме се от напиването по градинки. Развличаме се от линиите в тоалетните на дискотеките. Развличаме се от биенето жената и децата след петата ракия, белким ги вземат в Норвегия и им съсипят живота там. Развличаме се от цоцането на пари от мама и тати, докато ги лъжем, че учим.  Развличаме се от това, че за пореден път си продадохми гласа за едни 50 лева. Развличаме се от батките и каките с малките пинчерчета по „Витошка“. Развличаме се от връткането на далаверки, „защото всеки така прави“. Развличаме се от омразата по мюсюлманите, по гейовете, по имигрантите, по емигрантите, по селяните, по столичаните, по съседите, но най-вече по себе си.

   Никога обаче не се развличаме от мисълта, че може би липсата на адекватна културна среда и държава е... заради тебе? Че може би и ти имаш пръст във всичкото това. Може би и аз. Със сигурност и аз. Със сигурност и ти.

   Отдавна нищо, излязло в сферата на българската култура, не ме беше подтиквало към подобен задълбочен размисъл (доста по-дълъг от представените тук две страници), докато не чух новия албум на Ицо Хазарта. После отново. И отново. Отново. След почти месец мога да твърдя, че едва ли има по-значимо събитие на родната музикална сцена в последните години, както и че е едно от най-значимите в културата изобщо.

   Нахъсаната лирика на Хазарта е шамар в лицето на всички, които носят „сърцето на хлебарката“. Тя е изкуство алангле, сервирано с ораторското майсторство на уличен Цицерон. Песни като „Заради тебе“ и „Имам човек“ са осъвременени варианти на „Бай Ганьо“ и „Тука е така“. Силата на „Неправилен рап“ не е в мелодията, нито пък в римите, а в истината. Той казва това, което много от нас си мислим, но малко можем или желаем да признаем пред себе си и пред света.

   За 41 минути Хазарта сне смокиновия лист, старателно прикриващ срамотиите на българските култура и общество от години насам. Някои ще го заплюят, защото са неспособни да вникнат в красотата на необработената хип-хоп жлъч. Други ще го отрекат, именно защото много добре разбират за какво става дума.

   Важното е, че все още се намира култура, която избива зъби и муши с пръст мозъците ни, карайки ги неудобно да шават. Защото само един Господ знае колко много се нуждае България именно от това.

„Заради тебе“

Нарисувай ми една овца
В анфас
Нека ти позира огледалото във вас
Покажи на твоите добри деца как да дават газ
Без да им растат крила
Как да се надуват и кога да се събуват
Кой да псуват и на кой да козируват
Нека си избират
Бог или човек, затвор или ковчег, казачок или кючек
Нека най-добър приятел и любовник бъде спирта
И нека цирка нема спирка
Избери вериги на главата, затегни ги, имаш телевизор –
мани ги тия книги
И лъжата стара нека се повтаря отпреди буквара
Ако тя не знае, не е изневяра
И утеха във патронче – къркай
А успеха е талонче – търкай
Чисто кафеви журналисти си пожелаха да живуркат
В дом за глисти
Лазене под маса, футбол и салата
Идва ѝ оргазъма от хубава заплата
Във България обидна дума е “свободен”
А деня е благородно долнопробен
Въздуха отровен, ма живота здравословен
Колко хубаво е друг да е виновен...

Я кажи заради мене ли си пак последен
Я кажи заради мене ли си толкова наведен
Я кажи заради мене ли си толко беден
Или заради тебе, дебил нйеден...
Я кажи заради мене ли си непотребен
Какво направих, че отново ми показваш среден
Заради мен ли мозъка ти вече е повреден
Или заради тебе, дебил нйеден
Със пожар само можем да направим бясна
Мечката
Ако имаше файда,
Отдавна щях да драсна клечката
Червени и сини останаха само отборите
Току-виж не остане за кво да спорите
Надувам проста музика, прече ли ти шума
Сиромашкия стомах не ще храна за ума
Желае да върши нещо, ала само се поклаща
Ако ти трябва мотивация -
Въобще недей се хваща
Едни си бият инжекции и стават здрави
Други си бият инжекции и заспиват прави
Виновен ли съм, че нямаш ти
Макар че и аз съм един от многото нямащи
Ай на протест, тръгвай
Аз ща настигна и въстание да дигнат -
подминавам без да мигна
Безучастен ме нарече, но кой е тоя, моля
Безпристрастен си оставам и това е моя воля
Като си правя селфи, виждам враг във дисплея
Много нещо няма да успея да изпея
Мили деца, оспорвайте авторитетите и
Скромно ви съветвам да не слушате съветите
Квот сам си го напраиш, мой, нали знаеш
Внимавай с кой избираш да си играеш
Ако подхванеш нещо
Резултатът е погромен -
Спокойно, все ще се намери друг да е виновен

Коментари

Свързани новини

    Реклама

    Реклама