Днес е : Понеделник, 21 Октомври 2019

Еврокомисията: България нехае за финансови престъпления

Публикация 28 Feb, 2019 / akcent.bg

Сигнали за пране на пари от видни политически личности не привличат нужното внимание на правоприлагащите органи, смятат в Брюксел

   Програмата на българското правителство за даване на гражданство срещу инвестиции създава възможност за укриване на пари в чужбина.

   Това се казва в от огласения днес от Еврокомисията зимен пакет на т.нар. европейски семестър, наблюдението над бюджетите и икономическите реформи на държавите членки. Той съдържа оценка на напредъка на страните от ЕС при изпълнението на техните икономически и социални приоритети.

   Практикуваната от София схема не изисква лицето да е прекарало в страната значителен срок от време, за да получи българско гражданство. Като такъв новият гражданин може да не се превърне в местно лице за данъчни цели и доходите му в България да не бъдат облагани. Това създава потенциал за злоупотреба, тъй като издадените в България документи за самоличност могат да бъдат използвани за укриване на сметки в чужбина от деклариране.

   Потенциалните финансови престъпления в България не се разследват както трябва, се казва още в доклада. Две трети от съобщенията за подозрителни трансакции, изпратени от финансовте институции до дирекция „Финансово разузнаване“, са свързани с пране на пари от страна на видни политически личности. Те обаче не привличат нужното внимание на правоприлагащите органи. Няма значителен напредък в проучването на пречките пред разследванията на такива случаи и превръщането им в доказателства за разследване. Използването на финансовото разузнаване е ограничено, което пречи на ефективното възстановяване на суми при дела за организирана престъпност и корупция.

България попада сред страните в ЕС с икономически неравновесия, става ясно ооще от огласения днес зимен пакет на Еврокомисията.

Неравновесия са установени също в Германия, Испания, Франция, Хърватия, Ирландия, Холандия, Португалия, Румъния и Швеция. А в Кипър, Гърция и Италия те са прекомерни.

   През 2018 г. ЕК установи макроикономически дисбаланси в България. Те се отнасят предимно за слаби места във финансовия сектор, съчетани с висока задлъжнялост и необслужване заеми в корпоративния сектор. Това се случва в контекста на непълната адаптация на трудовия пазар.

   Банковият сектор се справя с проблемите, идентифицирани още през 2016 г. След извършените през същата година стрес тестове са засилени ресурсите за наблюдение на банките, инструментите за управление и законодателството за надзора. Капиталите и ликвидните буфери на банките са се увеличили. Подобрени са практиките за предоставянетона кредити.

   Остават опасенията за справянето с проблемитена оценяването и завършването на засилването на надзора. 

   Небанковият финансов сектор е реформиран, но вече има нови предизвикателства. След проверка в сектора през 2017 г. са подобрени платежоспособността и ликвидността на застрахователните компании. Последвали са законови и административни промени, засилващи наблюдението и система за наблюдение, основана върху предвиждането на рисковете.

Остават обаче опасенията за устойчивостта и ликвидността на автомобилните застрахователи, доверието и стабилността на системата „Зелена карта“, която участва в компенсирането при инциденти в чужбина. Други опасения са и за постоянните обжалвания на решенията на Комисията за финансов надзор (КФН) и непредсказуемостта на съдебните решения.

   Нивата на необслужваните заеми и дълга в частния сектор намаляват, но остават високи. 

   В доклада за България се споменава и фалитът на застрахователната компания „Олимпик“ през 2018 г. показва проблемите с наблюдението на ставащото в чужбина. Българският клон на базираната в Кипър компания държи относително голям дял клиенти. Обмяната на информация между надзорниците в двете страни не е била оптимална. И остава неясно кой фонд, ако изобщо бъде намерен такъв, ще покрие задълженията на „Олимпик“ в България.

   Същевременно обаче в България има и някои положителни тентенции. Според зам-преседателя на ЕК Валдис Домбровскис икономическият растеж продължава изключително високата си тенденция. Очаква се той да бъде 3.6 на сто тази и следващата година. Съотношението на дълга спрямо брутния вътрешен продукт се очаква да бъде около 26 на сто, което е едно от най-ниските нива в ЕС.

   Има бюджетен излишък, както и добри показатели за пазара на труда като цяло. 

Коментари

Реклама

Реклама