Днес е : Четвъртък, 23 Май 2019

Забавянето на европейската икономика се усеща и у нас

Публикация 18 Feb, 2019 / Десислава Николова, ИПИ

   Най-новите  данни за брутния вътрешен продукт – експресната оценка за 4-тото тримесечие на 2018 г. – показват, че забавянето на европейската икономика вече се усеща и от българската икономика през втората половина на годината. Ръстът на икономиката според сезонно и календарно коригираните данни е бил 3,1% на годишна база през последното тримесечие или еднакъв с този от третото тримесечие. Спрямо първите две тримесечие, когато икономиката нарасна съответно с 3,5 и 3,4%, темпът на реален растеж видимо губи мощност, макар засега низходящата корекция да е относително слаба.

 

Източник: НСИ

    Конкретно през последното тримесечие се забавя растежът и на крайното потребление, и на инвестициите. Предвид поредното ударно харчене от бюджета през декември, свиването на растежа на крайното потребление  до 5,3% на годишна база след около 6-7% през предходните три тримесечия навежда на мисълта, че потреблението на домакинствата доста се е охладило в края на годината. Причина за това може да се търси в ускоряването на инфлацията през втората половина на годината и достигнето ѝ на пик именно през последното тримесечие – през октомври инфлацията достигна 3,7% на годишна база, преди да започне да се забавя през ноември.

   При инвестициите забавянето в растежа е още по-сериозно – от 9,7% през първото тримесечие, до около 7% през второто и третото и едва 4% на годишна база през последното. Тези данни представляват неприятна изненада спрямо по-ранните очаквания за набиране на скорост в усвояването на европейски средства (включително и за капиталови разходи), както и фискалната инжекция в края на годината, част от която беше насочена именно към публични инвестиции. Продължаващото строителство в големите градове също не предвещаваше такова забавяне на растежа на инвестициите. Възможно обяснение евентуално може да се търси в по-лошите метеорологични условия в края на 2018 г. спрямо 2017 г.

   Това, което до голяма степен „спасява” растежа през последното тримесечие, е износът. След спад на износа на стоки и услуги през предходните две тримесечия (на годишна база), износът отново бележи слаб ръст от 0,8% през последното тримесечие. Данните на БНБ показват, че и при стоките, и при услугите има ръст на износа през октомври-ноември, но все пак по-голям е приносът на стоките, отколкото на услугите.

   Миналата година износът страдаше най-вече заради големия спад на два основни пазара извън ЕС – Русия и Турция. Любопитното е, че  въпреки продължаващото забавяне на китайската икономика, износът на България за тази страна продължи да расте и през 2018 г. (с 8,6% до 1,3 млрд. лева), като Китай вече се нарежда на 2-ро място сред най-големите експортни пазари на България извън ЕС.

   Като цяло, данните за българската икономика са относително добри на фона на процесите в основните ѝ европейски пазари - Германия е реално в стагнация с растеж от едва 0,6% през последните три месеца на 2018 г., а Италия официално вече е в рецесия с две последователни тримесечия на свиване на икономика.

   Груба сметка на база на експресната оценка за четвъртото тримесечие показва, че за цялата 2018 г. растежът на българската икономика е бил около 3-3,1%. Това представлява видимо забавяне спрямо 3,8-те процента предходната година, но като цяло е в рамките на последните очаквания и в унисон с процесите в глобалната икономика – търговските войни, несигурността около Брекзит, проблемите в Италия и др. Все пак, трябва да се има предвид, че 2019-та година започва с по-големи рискове за икономиката на страната спрямо това, което имахме като конюнктура преди година. Докато преди няколко месеца се надявахме страната да порасне с темп, приближаващ 4% през 2019 г., то сега растеж от порядъка на 3% би бил повод за радост.

 

Коментари

Свързани новини

Реклама

Реклама