2019 ще донесе поврат в икономическия цикъл, който наблюдаваме от 10 години насам – не само в България, а и в Европа и по света. Това е общата прогноза на участниците в седмия годишен икономически форум на списание „Мениджър“. Доколко българската икономика е готова за 2019 година дебатират в първия кръг на форума вицепремиерът Томислав Дончев, Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на УниКредит Булбанк, предприемачът Ивайло Пенчев и икономистът Лъчезар Богданов.
Под надслов „България и светът в развитие: Дневният ред на лидерите“ форумът се провежда в столичния Гранд Хотел София.
Събитието отправя поглед назад и напред в годината, за да обобщи ценното и важното, което е постигнато и с което можем и трябва да продължим напред, а участниците в този форум са хора, които могат да гледат напред, на базата на своя практически опит, отбеляза Светла Костадинова, изпълнителен директор на Институт за пазарна икономика, която е модератор на дебата.
Идва криза и това е повече от ясно, смята предприемачът Ивайло Пенчев. Тази част от икономиката, която създава стойност, ще успее да се справи, но тази, която консумира стойност ще бъде ударена по-силно отколкото през кризата от 2008 година – това са най-вече хората, които зависят от чуждите пари, допълни той. В моменти на трудност такъв тип хора се вдигат на бунтове. Възможно е това да породи политически движения, които да се опитат да преразпределят към бунтуващите се създаваната от бизнеса стойност, а това винаги се отразява зле на икономиката, която иначе в последните 10 години си върви добре, коментира Пенчев.
Няма да ви убеждавам, че няма рискове, свързани с криза, заяви вицепремиерът Томислав Дончев. Има предостатъчни предпоставки за забавяне на растежи – и икономически, и социални и политически. И без криза, в българската икономика си има достатъчно дисбаланси, които са смесен ангажимент за решаване от държавата и от предприемачеството. Със сигурност ще има леко забавяне на растежа и това ще е главно ефект от предстоящи в Европа събития. Освен финансово-икономическите рискове има и политически, които текат в цяла Европа. Имаме възход на популизма и създаване на конструкцията, в която държавата е универсален виновник. Забелязваме това в България, но като цяло е паневропейски процес. Всички колективно забравят, че държавата преди да даде нещо, тя трябва да го вземе от някого, обясни вицепремиерът.
Няма никакво съмнение, че ще има обръщане на икономическия цикъл. Дали ще бъде криза, никой не може да предскаже, защото ако можехме, щяхме да ги предотвратяваме, каза Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на УниКредит Булбанк. Очевидно е, че най-късно през 2020 година ще се обърне ситуацията в Америка.
Икономическото неравенство в света се увеличава до пропорции, които надхвърлят разумното. Добрата новина според изследване на проф. Уолтър Шелдън е че има цикъл, при който неравенството расте, а след това се обръща и започва да намалява. Лошата новина е, че това се случва в резултат на неприятни събития като тежки епидемии, революции и прочие. Дошло е време да предоговорим обществения договор, с може би по-високи данъци, препоръча Хампарцумян.
Банковият сектор иначе е оптимистичен за икономическата 2019 – тя ще е като 2018 и просто трябва да имаме необходимите буфери, за да посрещнем задаващото се – дали ще бъде спад, стагнация и криза, то идва, отбеляза Хампарцумян.
Неизбежно се задават външни сили, които могат да предизвикат краткосрочни шокове, като оставка наТереза Мей, надхвърляне на бюджетните дефицити от страна на Франция и т.н. Важно е да можем да оцелеем в тези моменти и това е ролята на бюджетните буфери, коментира Лъчезар Богданов, икономист и съосновател на Индъстри Уоч.
Хората си мислят, че бюджетните буфери позволяват да минеш през някакъв външен шок, без да бъдеш засегнат. За малка и отоворена икономика като българската това е невъзможно. Смисълът на буферите е да оцелееш и да не фалираш. Оптимистичният цикъл за развитието на икономиката у нас все още е слаб. В последните пет години имаме намаляване на задлъжнялостта. В същото време обаче имаме около 2 млрд. увеличение на кредитите на домакинствата за последните 12 месеца, след като в последните 6 години този показател си стоеше замръзнал на едно ниво. Неизбежно се задават външни сили, които могат да предизвикат краткосрочни шокове, като оставка на Мей, надхвърляне на бюджетните дефицити от страна на Франция и т.н. Важно е да можем да оцелеем в тези моменти.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай