Климатичните промени могат да елиминират икономическия растеж в България. Това ще доведе до много ниски или дори негативни темпове на растеж годишно след 2050 г. Очаква се и увеличаване на бедността. Това сочат прогнозите за загубите за България в анализ на Световната банка, в случай че страната не предприеме своевременно мерки за адаптиране към измененията в климата.
В момента Световната банка разработва Националната стратегия за адаптация към промените на климата за България. Работен вариант на документа беше представен от Координационния съвет по изменение на климата на 23 юли и се очаква стратегията да е готова до края на септември, когато ще бъде предложена на Министерския съвет за одобрение, става известно от съобщение на страницата на Министерството на околната среда и водите и от отговори на Световната банка.
Климатичните промени вече са факт и последиците от тях оказват въздействие върху всички сектори на икономиката, напомнят от ековедомството в съобщение на сайта. И правят извода, че затова е важно темата за адаптацията към климатичните промени да бъде в основата при вземането на управленски и инвестиционни решения.
Екипът на консултанта от Световната банка е представил анализ на ползите и разходите по приспособяването към измененията на климата за България. Световната банка е разработила проекта, следвайки модели и методология, използвани в другите страни - членки на ЕС.
В документа се прави анализ на въздействието в 9 ключови сектора, а именно: селскостопанство, биоразнообразие, енергетика, гори, здравеопазване, транспорт, градско развитие, туризъм и води.
За всеки от секторите е изготвен анализ на ползите и разходите, като е работено по два сценария – без никакво действие и прилагане на определени политики и мерки за намаляване на последствията.
Всяко евро срещу климатичните промени се възвръща
Експертите на Световната банка са изчислили, че ако не се предприемат никакви действия на макроикономическо ниво, това ще означава, че в периода до 2050 г. целият прогнозиран икономическият растеж може да бъде загубен, докато при прилагане на целенасочени политики загубите може да се намалят, пише в анализа и оценките по сектори, качени на сайта на МОСВ.
Анализът на ползите и разходите показва, че всяко инвестирано евро в политики за намаляване влиянието от климатичните промени се възвръща. Например ако средногодишните температури се увеличат с 4 градуса до 2050, може да се очаква, че всяко инвестирано евро в земеделието ще доведе до ползи в размер на близо 4 евро.
Негативни темпове на икономически растеж през 2050 г.
Промените в климата могат да доведат до "смъкване" на годишния икономически растеж с 1 до 3.5%. Като се има предвид, че при хипотетичния сценарий темпът на растеж на икономиката е около 1.7% годишно, това означава, че климатичните промени може да елиминират напълно икономическия растеж. Това води до много ниски или дори негативни темпове на растеж, обясняват от МОСВ за "Дневник".
Представяне на работния вариант на стратегията за адаптация към измененията в климата
Влиянието на изменението на климата върху икономическия растеж e измерено при няколко сценария: хипотетичен сценарий без изменение на климата и сценарий, в който се отчита изменението на климата, без да се вземат мерки за приспособяване към изменението.
Увеличаване на бедността
Промените в климата ще доведат и до увеличение на реалните цени в цялата икономика. Това е друга последица за българската икономика, на която наблягат експертите от Световната банка.
Повишаването на цените на стоките вероятно ще доведе до значително намаляване на реалните доходи и до увеличаване на бедността – особено за тези домакинства, които харчат голяма част от доходите си за стоки, чиято цена се е покачила значително.
Като цяло доходите както на квалифицираните служители, така и на неквалифицираните ще намалеят във всички анализирани сценарии. Следователно се очаква повече хора да попаднат под линията на бедност в резултат на общия ефект от покачващите се реални цени и намаляващите доходи от положения труд, обясняват от световната организация.
Анализът им набляга на предимствата на приспособяването на страната към промените в климата. Направените изводи показват, че адаптирането към тях може да смекчи неблагоприятното им въздействие.
Ползите от адаптацията са по-големи в сценария, който отчита повишение на температурата с 4°C, където отрицателното въздействие на изменението на климата върху растежа е почти наполовина (от 4.3% до 2.6% от БВП).
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай