През миналата седмица правната комисия в парламента прие на първо четене, предложените от депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид промени в Закона за банковата несъстоятелност, които според тях допълвали празноти в него и освен това щели да спрат "вторичното разграбване" на КТБ Текстовете от проекта имат обратно действие за сделки, свързани с имущество на банката. Пеевски, свързан с такива сделки, заключи в свое изявление по темата при обявяването на идеята, че КТБ е работила като пирамида.
В комисия предложените промени минаха с гласовете на ГЕРБ и ДПС, а депутатите от БСП бяха въздържали се. Какво всъщност целят промените "Дневник" разговаря с Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии, който е и в Ръководния съвет на проекта KTBfiles.
Какви пропуски в Закона за банковата несъстоятелност попълва проекта на депутата от ДПС Делян Пеевски?
- Мисля, че не запълва пропуски. Доколкотo е очевидно, че ако някакви сделки се извършват с измамна цел, и по настоящето законодателство могат да бъдат атакувани и обявявани за недействителни от гледна точка на заинтересованите лица – КТБ и нейните синдици в този случай. Не виждам защо трябва изрично да се пише това в иначе доста специализиран закон.
Останалата част от проблемите, които този проектозакон се опитва да решава, се дължат на действия на назначени от държавата хора и съответно не виждам защо трябва да се пише закон, тя може просто да ги инструктира какво да правят и какво да не правят като станат квестори, синдици и т.н. Не виждам голям смисъл да се прави този допълнителен закон. Мисля, че би трябвало наличните механизми да са достатъчни за това.
Какво целят вносителите?
- За мен кучето е заровено е в параграф 7 накрая, който казва, че се обявяват за недействителни по отношение на банката всички прехвърляния на акции и дялове на търговски дружества, извършени от длъжници на банката след като тя е обявена в несъстоятелност. Да припомня, че датата на несъстоятелността на банката е 6 ноември 2014 г. Тоест прехвърляния между юли и ноември не се покриват от тази разпоредба. С други думи, ако вие сте която и да е фирма по света и сте кредитополучател на българска банка, вие трябва моментално да наложите запор на всички свои сделки с акции и дялове на каквото и да било, защото винаги има опасност банката да се окаже фалирала.
Любопитното е, че този параграф се отнася до преходните и заключителни разпореди, тоест той се отнася не до изобщото, както смятат авторите - тоест да бъдат уредени нещата по този ред занапред. Защото това изобщо, което е уредено пък в параграф 2, предлага съвсем друга уредба. Там се казва, че за недействителни се приемат само онези сделки, при които длъжникът на банката не е бил заплатен в кеш или нещо, което е в същата равностойност. И ако е бил заплатен, значи сделката не може бъде обявена за недействителна по отношение на сделката. Така че в параграф 7 е съвсем друго, което на практика означава, че еди-какъв си е редът занапред, но за КТБ всякакви прехвърляния, независимо дали си получил кеш или не, са недействителни.
Тоест на авторите на проект не им харесва как нещо е било прехвърлено и искат да го отпрехвърлят най-вероятно, за да сложат ръце върху него. Някак си натрапчиво мисля си "Дунарит", "Дунарит", "Дунарит". С други думи, искат да обърнат това, че "Дунарит" им се изплъзва между пръстенцата.
Да не говорим пък за тази ретроактивност. Говорих с юристи и те се позоваха на практиката на Конституционния съд, според който, за да има ретроактивно действие, трябва да има достатъчно тежки обстоятелства, които да го оправдават - невъзможност да се възстанови някакво положение и т. н. А в случая става въпрос за нормално действащ закон и за назначени от държавата хора, които са взели решения, които на господата Цонев, Пеевски и Хамид не им харесват. И не може това, което те са правили, да служи за извинение за ретроактивност на закон и е много вероятно конституционността на подобен текст да е проблематична.
Освен желанието за домогване до някакви активи, какво депутатът Пеевски иска да демонстрира с проекта?
- Първо се опитва да върне в патримониума на КТБ активи, които са му се изплъзнали и второ - пиар акция, тип симулиране на активност. И не на последно място - да покрие с нови новини излизането на книгата "Държавата КТБ". Тя май предизвика повече публичен интерес отколкото на него му харесва и дава големи интервюта пред своите медии по този повод.
Как ще се развият събитията около този законопрект?
- Предполагам, че ако мине на първо четене в Народното събрание, ще бъде любопитно какво ще кажат юристите в консултативния съвет по правни въпроси в парламента за тази ретроактивност. Която да кажа пак е много по-стриктна отколкото това, което се предлага като уредба занапред. Пеевски се опитва в момента да поддържа тезата, че който е против проекта, е крадец, но ако бъдат изложени достатъчно икономически и юридически аргументи против тази ретроактивност, този текст трудно може да мине в зала. Защото неподкрепящите текста могат да кажат, че не го подкрепят за тези слабости, а не защото не желаят.
А и това, което са сложили там като смокинов лист вместо оценка за въздействието на проекта, е смехотворно – няколко реда, в които се казва, че никой и нищо няма да бъде засегнато от проекта, е абсолютно недопустимо. Особено след промените в рамката на оценката за въздействието на българските закони от края на миналата година. Този текст не конституира оценка на въздействието, под всякаква критика е. Самият факт, че в тази оценка се казва, че нищо няма да се промени, а горните текстове казват, че ще се промени, е достатъчно основание
този закон да не бъде приеман. Той няма сериозна оценка на въздействието.
Откъдето и да го погледнем, ако влезе в сила, ще бъдат засегнати много лица. Да, може би бюджетът не толкова, но оценка за въздействието далеч не се съсредоточава само върху бюджета, а върху цялото общество. И оценката трябва да е придружена със съответната сметка. Включително колко повече пари се очаква да влязат във Фонда за гарантиране на влоговете в банките, който в момента е собственик на КТБ, в резултат на тази промяна. И после като влязат тези пари във фонда как това ще се отрази на вноските на банките през следващите години, което пък засяга клиентите на тези банки. Всичко това трябва да бъде оценено, а го няма. Това е напълно достатъчно само по себе си да не се приеме законът.
Най-вероятно ще се отлага и гласуването докато нямат достатъчно пиарски аргументи, за да гласуват както смятат за добре.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай