Разплащанията между компаниите в България са отнели средно 59 дни през миналата година, показва изследване на международната компания за застраховане на кредитния риск Еuler Hermes. Най-бързо се изплащат телекомуникационните компании, а най-бавно - строителните.
Срокът в България е под средния за изследваните 36 държави (64 дни), но е по-дълъг от този в доста развити икономики. Нова Зеландия и Австрия са начело на класацията с 42 и 44 дни, а в дъното остават Китай и Гърция, съответно с 87 и 89 дни. Прогнозите на компанията са средният срок през тази година да се запази непроменен, като по-значително подобрение ще има при производството на автомобилни части, хартия, търговия и комуналните услуги. Влошаване се очаква при сектора на горивата и бизнес услугите.
Сроковете за разплащане са важни за корпоративния сектор, тъй като за много компании те са ключови както за ликвидността, така и за оцеляването им. "Традиционният ни мониторинг показва, че в един от всеки четири случая на обявяване на несъстоятелност причината е проблем с разплащането по голяма сделка. Особено сериозен е рискът при по-малките бизнеси, в които един договор може да реши съдбата на компанията", коментира в прессъобщение Камелия Попова, управител на Euler Hermes за България.
Сроковете варират в различните сектори - традиционно за по-рисков се приема строителният с 99 дни, последван от машиностроенето и химическата индустрия със 72 дни. Най-добре се представят фирми, предоставящи бизнес и комунални услуги, съответно с 35 и 38 дни. В областта на телекомуникациите все още няма прогноза, като през 2016 г. секторът се е представил много добре с 42 дни среден срок за разплащане, или най-бързият за страната. Бизнесът с електроника също е напред в класацията с 42 дни, като за 2016 г. това е най-краткият период сред 36-те държави.
Тройно повече сигурност
За да се предпазят от кредитния риск, все повече компании започват да се застраховат срещу него. От Euler Hermes отчитат тройно повече интерес към тях. "Тенденцията е за все по-добро разбиране на съществуващите рискове за бизнеса и минимализирането им, смята Камелия Попова.
Прогнозата за българската икономика като цяло е оптимистична. Отбелязва се балансиран ръст в публичните разходи и индивидуалното потребление от 4.1%. Ниското ниво на безработица от 6.8% и лек ръст в банковите кредите оказват позитивен ефект. "До края на годината темповете на ръст на БВП ще се забавят, тъй като вътрешното потребление и презапасяване не гарантират балансиран растеж", коментира Манфред Щамер, главен анализатор на компанията.
Притеснителни симптоми
Въпреки че от компанията оценяват икономическата среда като добра, те посочват няколко риска. Вносът се увеличава със 7.8%, като повишената цена на горивата и енергетиката оказват ефект. По-големия брой сделки при по-бързи обороти на пазара може да увеличат риска за бизнеса, коментират експерти на компанията.
Инвестициите (в средства за производство, като машини, заводи и т.н.) продължават да намаляват, като за първото тримесечие те са с 4.1% по-малко на годишна база. Бизнесът не се възползва и от възможността за европейско кофинансиране на проекти за новия програмен период 2014 - 2020, допълват експертите.
Високата външна задлъжнялост също е проблем – брутният външен дълг на България в началото на годината остава стабилен при 70% от БВП към април 2017, но твърде голям за развиваща се икономика, за която нормалните стойности са в рамките на 50%. Това повишава риска при евентуално икономическо сътресение на глобално или регионално ниво, посочват от компанията.
Рейтингът на страната се запазва B2, което се намира в средата на скалата на Euler Hermes и показва умерен краткосрочен и средносрочен риск.
Източник: Капитал
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай