Защо санирането се превърна в най-важното гласуване?

---

   Публичната програма за саниране вече официално достигна 2 млрд. лв. Читателите на Бюлетина на ИПИ знаят това отпреди повече от месец и половина.  В статията "Санирането вече струва 2 млрд. лева на данъкоплатците" от 2 декември 2016 г. подробно описахме механизмите на финансиране на програма. Единият милиард идва през схемата с ББР и държавните гаранции, а другият се осигурява за сметка на излишъка за 2016 г. И двете, разбира се, са на гърба на данъкоплатците.

   Към началото на декември обаче 1 + 1 не беше равно на 2. Програмата все още беше официално на стойност 1 млрд. лв. Единият милиард от излишъка вече беше наличен, но и възможността за гаранциите беше отворена. Действията и на депутати, и на администрация към онзи момент говори, че те са работили с презумпцията за програма на стойност от 2 млрд. лв., независимо че такова решение не е било гласувано в НС.

  На 15 декември 2016 г. правителството внесе в парламента предложението за увеличаване на ресурса по програмата до 2 млрд. лв.  Именно това решение беше в крайна сметка гласувано от народните представители през изминалата седмица (на 18-ти януари 2017 г.).

Още на 22 декември 2016 г. обаче парламентът гласува ратификацията на втората държавна гаранция за санирането - тази за 200 млн. лв. от Кредитанщалт фюр Видерауфбау (КфВ).  Така, общо са издадени държавни гаранции за 500 млн. лв., с възможност за нови 500 млн. лв. по Бюджет 2017. Това гласуване потвърди тезата, че вече се работи при лимит от 2 млрд. лв., независимо че той е гласуван официално почти месец по-късно. Иначе защо някой би издал държавна гаранция, при положение, че нужният ресурс вече е наличен по сметка в ББР (това са тези 1 млрд. лв. от излишъка)?

  Интересно е, че санирането на практика се превърна в най-важната тема за парламента, макар и да минава тихо. Първо депутатите се занимават с новата държавна гаранция непосредствено преди Коледа. После, само ден преди новият президент Радев да им каже, че "имат още една седмица", в пленарна зала се гласува увеличението на програмата до 2 млрд. лв. По всичко личи, че саниране е сред най-големите приоритети за депутатите.

  Едното обяснение за това е чисто техническо - така и така ги има парите, формалност е да се вдигне лимита на програмата. Другото е по-скоро в самата философия на държавното прахосване. Макар и да няма яснота как ще изглежда следващият парламент, програмата за саниране се превърна в чудесен инструмент за раздуване на публичния сектор - необятна, с различни възможности за финансиране, но някак встрани от бюджета. В същото време, прави хората зависими от политиците и е много трудна за спиране. Едва ли скоро ще ѝ видим края.