- Бюджет се прави, когато има правителство, което да го защитава и да го изпълнява. Не пречи един бюджет да бъде приет дори в тази ситуация, но само при условие, че не се робува на тезата “ще умрем, ама ще го изпълним след това” Правилната тактика е - приемане на сегашния, а след изборите да го актуализират тези, които ще направят кабинет.
- Има опасения, че между двете четения ще е зареден с мини, които могат да взривят икономиката. Основателни ли са?
- Виждам, че се промъкват стари и вредни идеи като пропорционалното облагане, предложено от БСП например. Нищо не се постига с тях, дори и прокламираните от авторите им цели. Връщане назад е.
- Казва се, че плоския данък от 10% го има само в няколко държави и той е отживелица.
- Забележете кой го казва - точно определени хора - тези, които предлагат скала за прогресивно облагане. Погледнете към САЩ - новият президент Тръмп предлага нещо, което е по-близо до нашата система - свиване на скалата на прогресията до три стъпки - 12, 25, 33%.
- Скалата на БСП има две стъпала отгоре, това ли е основният проблем?
- Не е, разбира се. Базата не е еднаква. С тяхната скала стигаме до 40%, съпоставимо с американската. Защото този процент - 33%, който ви плаши, се налага едва след като се извадят множество разходи.
- В “червената скала” има вдигане на необлагаемия минимум с определен процент в зависимост от броя деца.
- Вдигането е с нищожна част. Говоря за изваждане на съществени разходи - например за дете, които могат да стигнат и до 100% от облагаемия доход. Но там има семейно подоходно облагане.
- Казвате, че ако прогресивното облагане се гарнира със семейно, става приемливо ли?
- И при данъците, както при всичко останало, има данъчна конкуренция. Ако някой може да произведе автомобил за 30 хил. евро, а друг - за 10 хил. Дори този последния да бъде наричан малоумен, неразвит, цената на автомобилите пада. Същото е и с данъците.
- Ние имаме една от най-ниските ставки, но инвеститорите бягат и казват, че е заради корупцията.
- Та те самите са генератори на такава и собствените им държави са далеч по-корумпирани. Ама сочат нас! Ако ги интересуваше толкова точно корупцията, щяха да бягат и оттам.
- Патриотите поставиха условие - подкрепа за бюджета при 300 лв. минимална пенсия.
- Ще се наруши категоричното правило да няма трансфери от бюджета към НОИ. Ако това искане се приложи, тогава и тези пенсии, които са сега, няма да могат да се плащат. За да ги заработим, трябва всички да се трудим до 85 години и да получаваме пенсия, ако ги доживеем.
- Ако се наложи да се работи с бюджета от 2016 г. , българският бизнес казва, че ще има задържане на разходи.
- Естествено, че при каквато и да е несигурност, всеки казва - ще отлагаме разходи. Сега има заявено голямо отлагане. Но забележете - само заявено. Няма голяма опасност, винаги е така. Пресилени са всякакви опасения - може да си се работи по стария бюджет - всеки месец по 1/12 от него.
- Да, но само до март.
- Ако трябва, и 6 години може. Аз не знам къде има такова ограничение. Който казва, че го има, да каже къде е записано.
- Ако правителствената криза се превърне в политическа, това ще ни забави ли за еврозоната?
- Всеки би изчакал да има нормално правителство и това може да струва известно отлагане. Ама аз и сега не виждам Европа да се е разбързала и да ни кани, или да ни притиска да бързаме.
- Ако след Брюксел погледнем към Москва, трябва ли да настояваме за отмяна на санкциите?
- Има дълбоко непознаване на икономиката на Русия - тя си е самодостатъчна, има си суровини, достатъчно голям пазар е сама за себе си. Няма как да продължи да е изолирана. Продължаването със санкциите е вид самонаказание.
- В каква кондиция ще са икономиката и финансите догодина?
- Бизнесът и финансовата ни система ще си работят както досега. Каквото и да се случва в политическата система. Да, може да има леко забавяне. Ръстът обаче, слава богу, не се прави от държавата, а от икономиката. А често и въпреки държавата.
- Идващите избори обаче повишават апетита за бюджетни разходи?
- Ако има голям апетит за разходи, могат да станат много поразии Но говорим за след април 2017 г., ако тогава няма правителство.
- Бившият финансов министър Петър Чобанов обвини министъра в оставка Владислав Горанов, че е подценил БВП с 2 млрд. лв. Прав ли е?
- Политиците могат да говорят каквото искат. Бюджетарите правят прогнози, с които най-често се презастраховат, защото става дума за бъдеще, което ще рече несигурни събития. Да, прогнозата, върху която е правен бюджетът, е консервативна. Дали разликата е 2 млрд. лв., не знам, въпреки че Чобанов е добър финансист и беше добър финансов министър. Мисля, че сегашният му “оптимизъм” идва от това, че той не е на власт, а е в опозиция.
- А вие пък твърдите, че ръстът на икономиката ни е силно подценен.
-Защото е така. Истинските ръстове ги получаваме с 5 г. закъснение. Това е така не само при нас и не отсега, а още от 1991 г. Ръстът на цяла Източна Европа се занижава.
- Защо се подценява?
- Презумпцията е, че ние много лъжем, и затова се чака сверяване на данните. Представете си двама бегачи, за които има залози - и двамата тичат и се обявява - шампион тази година е германецът. После се оказва, че не е той, а ние или Румъния, но е късно. Инвеститорите са си събрали багажа или изобщо не са го стягали за към нас.
- Колко е реалният ни ръст тогава?
- Ако статистиката отчете 3,5%, и като знаем, че е подценен поне с 50%, ако не и с повече, ще се види, че ние сме били не 6-и, а 1-и по ръст в ЕС. Ще се види, но след 5 г.
- Кой прилага този двоен стандарт?
- Европейската комисия, Световната банка, МВФ. Те надценяват ръста на западните икономики и го подценяват в периферията.
- Но и МВФ и ЕК повишиха прогнозата си за нашия ръст наскоро.
- Аз не си спомням прогноза на МВФ или Световната банка да се е оказала вярна.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай